Последиците за металургията от високия ръст на енергийните цени, започнали

...
Последиците за металургията от високия ръст на енергийните цени, започнали
Коментари Харесай

Високите цени на енергията остават предизвикателство за металургията

Последиците за металургията от високия растеж на енергийните цени, почнали през второ полугодие на 2021 година са тежки, описа пред Политими Паунова, изпълнителен шеф на Българската асоциация на металургичната промишленост (БАМИ) в Деня на металурга. По думите ѝ предприятията за произвеждане на цинк и олово на блок са отчели спад и финансови загуби. Ръстът, реализиран от производителите на железни произведения от черни и цветни метали, се дължи на усвоените нови високотехнологични артикули за строителството и автомобилостроенето. Тази година обаче още веднъж се чака спад в стоманодобива и проката от черни метали. Влияние оказва и увеличеният импорт от трети страни, които не ползват законодателството на Европейски Съюз и с ниски енергийни цени, разяснява Паунова. Стойността на създадените у нас черни и цветни метали и артикули от тях надвишава 10 млрд.лева. Това съставлява 14-15 % от общата промишлена продукция на страната, заключи тя. По думите ѝ секторът е извънредно експортно насочен, като за 2021 година е осъществен експорт за над 8 милиарда лв., или 12 % от стоковия експорт. За разлика от предишното, през днешния ден по-голям дял има цветната металургия. България участва като важен производител на цветни метали и на индустриалната карта на Европейския съюз (ЕС). По стойност на продукцията се нареждаме на 6-о място от всички 27 страни членки на Европейски Съюз. Произвеждаме над 8 на 100 от електролитната мед в Европейски Съюз и над 7 на 100 от оловото. Произведената последна железна продукция с висока добавена стойност регистрира забележителен растеж през 2021 година В цветната металургия той е 112%, в черната - 113%, уточни Паунова. Средната работна заплата в бранша е два пъти по-висока от тази в преработващата индустрия. Зелената договорка и цифровата промяна ще усили потреблението на метали от десетки до стотици пъти, предвижда Паунова. Базовите метали, които България създава, се влагат в слънчеви акумулатори, вятърни турбини, електрически автомобили, а благородните и редки метали участват във всички електронни устройства. Това основава добра вероятност пред металургичната промишленост, счита изпълнителният шеф на БАМИ. Реализацията обаче минава през нови вложения за софтуерно развиване и конкурентоспособност по качество и разноски за произвеждане. Трябва да се подтиква кръговата стопанска система и преработването на електронен скрап, което ще увеличи успеваемостта и понижи ресурсната взаимозависимост от трети страни, предложи Паунова.
 
Източник: 3e-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР