4 причини за поскъпването на тока
Последиците от невижданото повишение на цените на електрическата енергия в последните два месеца занапред ще се усещат. Основните аргументи за него обаче би трябвало да се търсят доста по-назад в годините и са свързани с неверни политически решения, корупционни ползи и безучастие. Решения на проблемите има, само че липсва управническа воля за използването им и визия за бъдещето.
От началото на август борсовата цена на електрическата енергия в България е рекордно висока - към 120 евро/мВтч. Това е три пъти над междинната стойност за 2020 година и два пъти над равнищата от зимните месеци януари и февруари тази година. Разбира се, токът нараства освен в България, а и в цяла Европа. Но на Запад смяната е доста по-умерена, като сега точно там - в Германия, Франция, Нидерландия, Белгия и скандинавските страни, имат най-евтината електрическа енергия. Което е и повода българският бизнес да твърди, че заплаща най-скъпия ток.
Сред общите аргументи за тази наклонност са възобновяване на стопанските системи - Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз е повишен с 13.2% през второто тримесечие на годишна база, горещата вълна и повишаването на квотите CO2, които към този момент приближават 60 евро/тон (при производството на 1 мВтч електрическа енергия се отделят от 0.5 до 1.2 тона CO2, в случай че се употребява природен газ или въглища). Но има и чисто национални фактори, които точно вършат огромните разлики. За България това са неверните политически решения за развиване на енергетиката, неслучилите се промени в бранша и корупцията.
1. Забавената либерализация
Основният проблем на българската енергетика е, че продължава да е разграничена на контролиран и свободен пазар на дребно. Първият е за битовите консуматори с към 50-55% от общия размер и там цените на електрическата енергия са непазарно ниски по политически съображения.
За да компенсират това, производителите (80% държаните централи) изкривяват втория сегмент, тъй че да получат оптимално висока цена. С това натоварват бизнеса за сметка на семействата, само че действително крайната сметка отново заплащат хората - през повишаването на стоките и услугите.
От началото на август борсовата цена на електрическата енергия в България е рекордно висока - към 120 евро/мВтч. Това е три пъти над междинната стойност за 2020 година и два пъти над равнищата от зимните месеци януари и февруари тази година. Разбира се, токът нараства освен в България, а и в цяла Европа. Но на Запад смяната е доста по-умерена, като сега точно там - в Германия, Франция, Нидерландия, Белгия и скандинавските страни, имат най-евтината електрическа енергия. Което е и повода българският бизнес да твърди, че заплаща най-скъпия ток.
Сред общите аргументи за тази наклонност са възобновяване на стопанските системи - Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз е повишен с 13.2% през второто тримесечие на годишна база, горещата вълна и повишаването на квотите CO2, които към този момент приближават 60 евро/тон (при производството на 1 мВтч електрическа енергия се отделят от 0.5 до 1.2 тона CO2, в случай че се употребява природен газ или въглища). Но има и чисто национални фактори, които точно вършат огромните разлики. За България това са неверните политически решения за развиване на енергетиката, неслучилите се промени в бранша и корупцията.
1. Забавената либерализация
Основният проблем на българската енергетика е, че продължава да е разграничена на контролиран и свободен пазар на дребно. Първият е за битовите консуматори с към 50-55% от общия размер и там цените на електрическата енергия са непазарно ниски по политически съображения.
За да компенсират това, производителите (80% държаните централи) изкривяват втория сегмент, тъй че да получат оптимално висока цена. С това натоварват бизнеса за сметка на семействата, само че действително крайната сметка отново заплащат хората - през повишаването на стоките и услугите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ