Европейският съюз допринася за около 90 процента от външното финансиране

Европейският съюз способства за към 90 % от външното финансиране в България, регистрира проучване за безвъзмездната задгранична помощ у нас от прехода насам, направено от Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Изследването беше показано през днешния ден в Дома на Европа в София, осведоми Българска телеграфна агенция.

Щастлива съм, че Европейски Съюз посредством неговата взаимност е този, който най-вече е съдействал за развиването на България за интервала от 90-те години до днешно време, означи ръководителят на Представителството на Европейска комисия у нас Йорданка Чобанова. Тя уточни, че това е запас, който идва от всички нас данъкоплатците и неговата добавена стойност е в съответни планове, които се осъществят, в осъществени или пък в пропуснати изгоди.

Още по тематиката

ИПИ предлага: Ограничаване на преразпределението на национални средства през бюджета до 38 % от Брутният вътрешен продукт Финанси Икономика / България, Финанси 19 ное 2025

Анализът на ИПИ се базира на разнообразни обществено налични източници, преглежда външната помощ за страната ни, без да е включено националното съучастничество, и не претендира, че прави оценка на успеваемостта на потреблението на заплащанията, изясни основният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов. 

Данните демонстрират, че външната поддръжка се усилва след присъединението ни в Европейски Съюз, което е обвързвано и с растежа на стопанската система на страната ни. От 1989 година до края на 2024 година България получава (по консервативни оценки) към 70 милиарда лв., а по предварителни оценки единствено за 2025 година това са сред 6 - 7 милиарда лв. в допълнение, уточни Богданов. През последното десетилетие това са към 3 % от средногодишния Брутният вътрешен продукт. След присъединението ни към Европейски Съюз това финансиране способства за към 7 % от приходите в консолидирания бюджет. 

Данните демонстрират и цикличност в ръководството на средствата от бюджета на Европейски Съюз - в последната година, в които те могат да бъдат харчени, има пикове, като Богданов разяснява, че това е уязвимост на българското държавно управление, на администрацията и общините в ръководството на средствата, тъй като по думите му по-логично би било да имаме едно отмерено асимилиране на средствата.

Според данните максимален дял - над 30 % или близо една трета от безвъзмездното финансиране, отива за земеделие. По думите на Богданов значимо е да си представим 30 % от 70 милиарда лв. за този интервал, допълвайки, че това е огромна инвестиция в българското земеделие и всеки анализатор и български поданик би трябвало да си задава въпроса до каква степен това способства за по-ефективно земеделие у нас. Между 10 и 15 % от средствата са за транспортна инфраструктура, благоустройство и селски региони, околна среда, конкурентоспособност и нововъведения, близо 10 % - за човешки запаси. Вижда се, че всички сфери на социално-икономическия живот са били подкрепяни с безплатно външно финансиране. Средствата са стигали на процедура на всички места, разяснява Богданов.

По предприсъединителните фондове България получава общо 3,8 милиарда лв.. Към края на 2024 година страната е получила над 35 милиарда лв. по оперативни стратегии. По Националния проект за възобновяване и резистентност в интервала 2021-2026 година имаме опция да получим до 13,5 милиарда лв., като до края на 2024 година са получени едвам 1,9 милиарда лв.. След присъединението към Европейски Съюз българските земеделци са получили над 20 милиарда лв. от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, демонстрират данните.

От една страна можем да кажем, че средствата доближават на всички места, най-общото предписание е, че повече средства отиват, където има по-голямо население, само че това не е общо предписание, уточни Богданов. Той добави, че разликите в размера на средствата в обособени региони и общини у нас отразява разнообразни национални цели по създаване на инфраструктура, както и във връзка с някои от стратегиите, свързани с районно развиване и благоустройство, околна среда, също и регистрира другата интензивност на локалната управляващи.

Анализът на ИПИ преглежда и други източници на финансиране в България - стратегии по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (Норвегия, Исландия, Лихтенщайн), като за програмния интервал 2014-2021 година средствата доближават 222 млн. лв.. Най-много запаси са ориентирани по програмата за понижаване на бедността и районно развиване и програмата за правораздаване - по над 50 млн. лв.. Подкрепата за гражданското общество у нас се реализира посредством основани стратегии за неправителствени организации - към 7 % от общия плануван бюджет за интервала 2014-2021 г. 

Финансовата поддръжка от Съединени американски щати - обществената помощ завършва с участието ни в Европейски Съюз, като от началото на 90-те години на предишния век до 2007 година поддръжката от държавното управление на Съединени американски щати е в размер на малко над 1,2 милиарда лв.. Общата стойност на частното донорство от разнообразни организации в Съединени американски щати доближава 660 млн. лв., регистрира анализът.