Управление на слуховете: какво става с публичните финанси преди изборите
Посланията на Министерството на финансите са комбинация от обещания за продължаващо нарастване на заплащанията и в това време ограничение на разноските. Това наподобява на пословицата за вълка и агнето. Проблемът е, че няма по какъв начин да стане.
„ Икономиката слага граници на хорските утопии. “
Джеймс М. Бюканън, Нобелов лауреат по стопанска система за 1986 година
Предложенията за понижаване на дефицитите в бюджета са, не като политически документи, които могат да се ревизират, опровергаят или доразвият. Засега бюджетният нихилизъм доминира в.
След изборите Народното събрание и държавното управление ще бъдат изправени пред избора да усилват държавния дълг или да редуцират разноските. Демократичният развой у нас не подтиква рационален метод към обществените финанси.
Каква роля играят слуховете
Нобеловата премия е връчена на Бюканън „ за неговото развиване на договорните и конституционни основи на теорията за взимане на стопански и политически решения “. Той и почитателите му изясняват в детайли и фискалните илюзии. Но не обръщат нужното внимание на слуховете при вземането на политически решения.
са публично или документално-фактически-статистически непотвърдени или полу-потвърдени известия, които се пускат в обращение както в междуличностни, по този начин и в обществени канали за осведомление. Ролята им естествено се ускорява в предизборна конюнктура.
Кандидатите за изборна служба са по насила фискални нихилисти.
Това става не тъй като хората са неприятни, а тъй като бъдещето е незнайно и за него може единствено да се гадае. Гадаенето може да става и с макроикономически способи и предвиждания. Но болшинството гласоподаватели са невежи в тази област. А претендентите за изборна служба са по насила фискални нихилисти: реализмът по повод обществените финанси по-често отблъсква в сравнение с притегля гласоподаватели.
При серия избори за законодателно заседание, още повече в комбиниране с други избори, и незнанието, и нихилизмът се популяризират от единствено себе си.
На 15 март министър Велкова за медиите (пълен запис не е наличен), че незабавно след изборите ще бъде препоръчан на публично разискване план за за тази година, който да сведе недостига в бюджета до 3% от брутния вътрешен артикул (БВП). Такова е и условието за макро-стабилност на Европейски Съюз. Вероятно тогава ще види бял свят и тригодишната прогноза, на която съгласно закона за обществените финанси (ЗПФ) би трябвало да се опре актуализацията.
Засега мненията по тази тематика не почиват на съответни документи или записи, в случай че не се считат многочислените мнения в медиите. Фискалният съвет към този момент не се е произнесъл, тъй като няма нищо „ черно на бяло “.
Посланията на Министерството на финансите са комбинация от обещания за продължаващи обезщетения и, и политики за ограничение на разноските. За да се обоснове това ограничение обаче, неизбежно е нужно и предизвестие за рисковете, в случай че то не се реализира.
Как се пресмята паниката
Тъкмо предизвестията разпалват паника. В реалност обаче в тях няма нищо ново.
Те постановат естествени ограничавания на ширещите се предизборни утопии и демонстрират какво би се случило, в случай че при настоящия галоп на повишаване на бюджетните разноски някой не дръпне юздите.
В края на 2020 г . Законът за обществените финанси беше изменен. Правителствата получиха по-голяма независимост да разполагат с пари от налози и от бюджетните разноски бяха изключени средствата от Европейски Съюз, други интернационалните стратегии и контракти, и обвързваното с тях съфинансиране от централния бюджет.
Оттогава до момента предизвестия за рисковете от този метод са споделяни от Николай Василев, Никола Янков, Любомир Дацов, Петър Ганев, Георги Ангелов, Лъчезар Богданов, Димитър Чобанов, Стефан Ангелов и доста други. Накъсо, в случай че с известно огрубяване се обобщават, изчисленията демонстрират следното.
При актуализация на бюджета от предходната година, планувана за 3% от Брутният вътрешен продукт и за интервал от половин година, в този момент същите параметри при липса на актуализация на бюджета ще са в действие най-малко още една година. Това изяснява предвиждането на министерството на финансите за бюджетен недостиг от 6-7% от Брутният вътрешен продукт .При подобен недостиг поемането на нов държавен дълг ще бъде допустимо при три пъти по-неизгодни условия. Неблагоприятните външни условия към този момент покачиха лихвените проценти . Но от ЗПФ бе изтрито ограничаването за 2% от Брутният вътрешен продукт бюджетен недостиг, а неспазването и на три-процентното ограничаване е доста неприятна известност.Изключителните преимущества на България като дебитор : невисок държавен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, търпими разноски по обслужване на дълга и ниска тежест на държавните отговорности върху бъдещето потомство (децата и младежите на възраст до 17 години), ще се изпарят бързо.Продължаващото нарастване на разноските даже единствено със заложените през 2022 година темпове (най-вече пенсии, обществени стратегии и помощи, съфинансиране по европейски стратегии, обезщетения и минимална работна заплата) и запазването на данъчните облекчения ще наложат или търсене на нов дълг от най-малко 10 милиарда лв. на година, или обезпечаване на почти толкоз доходи. Последното наподобява невероятно. Следователно държавните управления и съответните болшинства в Народното събрание ще са изправени пред обикновения, само че сложен избор или да удвоят държавния дълг, или да наложат ограничавания на разноските (и да ги съкратят). Как могат да се лимитират утопиите
В неразбираемо от кого изказаните паники, цялостен слух е единствено подозрението за непоклатимост на Българска народна банка и валутния курс. Но вероятността за увеличение на дълга е действителен риск.
Правителството разчита, че колкото повече ти лишава, толкоз повече ти се работи.
От предложенията на министъра на финансите, чието издание с планове следва, към този момент наднича опит за междинно решение в духа на пословицата за вълка и агнето . Основният източник за покриване на дефицитите в проектите на служебното държавно управление е най-много облагането на свръх-печалби. Тоест държавното управление разчита на контра-стимула, че колкото повече ти лишава, толкоз повече ти се работи.
Запазването на нулевите облагания и преференциални прагове по линия на Данък добавена стойност и акцизни заплащания, евентуално ще способстват за 0,75-0,80% бюджетен дефицит като дял от Брутният вътрешен продукт.
В дълготраен проект обаче е по-вредно обещанието да се финансират от бюджета всички (а освен тези, които се нуждаят). Изглежда, че нито тол-таксите, нито концепцията за редуциране на разноските имат късмет да бъдат възприети и превърнати в закон от Народното събрание. Обещанията за обезщетения, по-високи минимални заплати и „ швейцарското “ предписание единствено като растеж на заплати и пенсионни хонорари са сигнал за производители и продавачи да подвигат цените.
Увеличаването на концесионните такси е безсмислено, в случай че не се удвоят периодите на договорите. Освен това то следва да се прави контракт по контракт и при единодушие сред концедент и концесионер.
Всички тези политики допускат съвършена и неподкупна държавна администрация. Това обаче не е слух, а просто заблуда. Какъвто и да е изходът от изборите, новото служебно или постоянно държавно управление ще продължат да изхождат от тази химера.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
„ Икономиката слага граници на хорските утопии. “
Джеймс М. Бюканън, Нобелов лауреат по стопанска система за 1986 година
Предложенията за понижаване на дефицитите в бюджета са, не като политически документи, които могат да се ревизират, опровергаят или доразвият. Засега бюджетният нихилизъм доминира в.
След изборите Народното събрание и държавното управление ще бъдат изправени пред избора да усилват държавния дълг или да редуцират разноските. Демократичният развой у нас не подтиква рационален метод към обществените финанси.
Каква роля играят слуховете
Нобеловата премия е връчена на Бюканън „ за неговото развиване на договорните и конституционни основи на теорията за взимане на стопански и политически решения “. Той и почитателите му изясняват в детайли и фискалните илюзии. Но не обръщат нужното внимание на слуховете при вземането на политически решения.
са публично или документално-фактически-статистически непотвърдени или полу-потвърдени известия, които се пускат в обращение както в междуличностни, по този начин и в обществени канали за осведомление. Ролята им естествено се ускорява в предизборна конюнктура.
Кандидатите за изборна служба са по насила фискални нихилисти.
Това става не тъй като хората са неприятни, а тъй като бъдещето е незнайно и за него може единствено да се гадае. Гадаенето може да става и с макроикономически способи и предвиждания. Но болшинството гласоподаватели са невежи в тази област. А претендентите за изборна служба са по насила фискални нихилисти: реализмът по повод обществените финанси по-често отблъсква в сравнение с притегля гласоподаватели.
При серия избори за законодателно заседание, още повече в комбиниране с други избори, и незнанието, и нихилизмът се популяризират от единствено себе си.
На 15 март министър Велкова за медиите (пълен запис не е наличен), че незабавно след изборите ще бъде препоръчан на публично разискване план за за тази година, който да сведе недостига в бюджета до 3% от брутния вътрешен артикул (БВП). Такова е и условието за макро-стабилност на Европейски Съюз. Вероятно тогава ще види бял свят и тригодишната прогноза, на която съгласно закона за обществените финанси (ЗПФ) би трябвало да се опре актуализацията.
Засега мненията по тази тематика не почиват на съответни документи или записи, в случай че не се считат многочислените мнения в медиите. Фискалният съвет към този момент не се е произнесъл, тъй като няма нищо „ черно на бяло “.
Посланията на Министерството на финансите са комбинация от обещания за продължаващи обезщетения и, и политики за ограничение на разноските. За да се обоснове това ограничение обаче, неизбежно е нужно и предизвестие за рисковете, в случай че то не се реализира.
Как се пресмята паниката
Тъкмо предизвестията разпалват паника. В реалност обаче в тях няма нищо ново.
Те постановат естествени ограничавания на ширещите се предизборни утопии и демонстрират какво би се случило, в случай че при настоящия галоп на повишаване на бюджетните разноски някой не дръпне юздите.
В края на 2020 г . Законът за обществените финанси беше изменен. Правителствата получиха по-голяма независимост да разполагат с пари от налози и от бюджетните разноски бяха изключени средствата от Европейски Съюз, други интернационалните стратегии и контракти, и обвързваното с тях съфинансиране от централния бюджет.
Оттогава до момента предизвестия за рисковете от този метод са споделяни от Николай Василев, Никола Янков, Любомир Дацов, Петър Ганев, Георги Ангелов, Лъчезар Богданов, Димитър Чобанов, Стефан Ангелов и доста други. Накъсо, в случай че с известно огрубяване се обобщават, изчисленията демонстрират следното.
При актуализация на бюджета от предходната година, планувана за 3% от Брутният вътрешен продукт и за интервал от половин година, в този момент същите параметри при липса на актуализация на бюджета ще са в действие най-малко още една година. Това изяснява предвиждането на министерството на финансите за бюджетен недостиг от 6-7% от Брутният вътрешен продукт .При подобен недостиг поемането на нов държавен дълг ще бъде допустимо при три пъти по-неизгодни условия. Неблагоприятните външни условия към този момент покачиха лихвените проценти . Но от ЗПФ бе изтрито ограничаването за 2% от Брутният вътрешен продукт бюджетен недостиг, а неспазването и на три-процентното ограничаване е доста неприятна известност.Изключителните преимущества на България като дебитор : невисок държавен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, търпими разноски по обслужване на дълга и ниска тежест на държавните отговорности върху бъдещето потомство (децата и младежите на възраст до 17 години), ще се изпарят бързо.Продължаващото нарастване на разноските даже единствено със заложените през 2022 година темпове (най-вече пенсии, обществени стратегии и помощи, съфинансиране по европейски стратегии, обезщетения и минимална работна заплата) и запазването на данъчните облекчения ще наложат или търсене на нов дълг от най-малко 10 милиарда лв. на година, или обезпечаване на почти толкоз доходи. Последното наподобява невероятно. Следователно държавните управления и съответните болшинства в Народното събрание ще са изправени пред обикновения, само че сложен избор или да удвоят държавния дълг, или да наложат ограничавания на разноските (и да ги съкратят). Как могат да се лимитират утопиите
В неразбираемо от кого изказаните паники, цялостен слух е единствено подозрението за непоклатимост на Българска народна банка и валутния курс. Но вероятността за увеличение на дълга е действителен риск.
Правителството разчита, че колкото повече ти лишава, толкоз повече ти се работи.
От предложенията на министъра на финансите, чието издание с планове следва, към този момент наднича опит за междинно решение в духа на пословицата за вълка и агнето . Основният източник за покриване на дефицитите в проектите на служебното държавно управление е най-много облагането на свръх-печалби. Тоест държавното управление разчита на контра-стимула, че колкото повече ти лишава, толкоз повече ти се работи.
Запазването на нулевите облагания и преференциални прагове по линия на Данък добавена стойност и акцизни заплащания, евентуално ще способстват за 0,75-0,80% бюджетен дефицит като дял от Брутният вътрешен продукт.
В дълготраен проект обаче е по-вредно обещанието да се финансират от бюджета всички (а освен тези, които се нуждаят). Изглежда, че нито тол-таксите, нито концепцията за редуциране на разноските имат късмет да бъдат възприети и превърнати в закон от Народното събрание. Обещанията за обезщетения, по-високи минимални заплати и „ швейцарското “ предписание единствено като растеж на заплати и пенсионни хонорари са сигнал за производители и продавачи да подвигат цените.
Увеличаването на концесионните такси е безсмислено, в случай че не се удвоят периодите на договорите. Освен това то следва да се прави контракт по контракт и при единодушие сред концедент и концесионер.
Всички тези политики допускат съвършена и неподкупна държавна администрация. Това обаче не е слух, а просто заблуда. Какъвто и да е изходът от изборите, новото служебно или постоянно държавно управление ще продължат да изхождат от тази химера.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ