Срещата в Женева постигна целта си
Посланиците на Съединени американски щати и Русия ще се върнат на работните си места, по въпроса за хакерските атаки ще се организират американско-руски съвещания, Алексей Навални няма да бъде освободен, а връзките сред Москва и Киев ще зависят от позициите на Украйна. Още преди началото на срещата сред американския президент Джо Байдън и съветския му сътрудник Владимир Путин, Белия дом и Кремъл предизвестиха, че обилни пробиви не би трябвало да се чакат. Така и се случи - от женевската сгледа не произлезе нищо сензационно. Като изключим, несъмнено, фактът, че срещата бе уредена и извършена в миг, когато връзките сред двете велики сили бяха на дъното.
След договарянията, които продължиха по-кратко, в сравнение с се очакваше – единствено три и половина часа, вместо пет, пръв пред медиите застана Владимир Путин. " Нямаше никаква неприязън " - по този начин съветският президент разказа тона на диалога. Той въпреки всичко отхвърли съветската отговорност за осъществените хакерски атаки против Америка и се оплака, че самата Русия страда от такива. Що се отнася до Навални, мястото му е в пандиза, тъй като умишлено е нарушил закона, акцентира съветският водач.
Байдън удостовери спокойната и делова атмосфера на диалогът, само че посочи, че е споделил на събеседника си, че човешките права постоянно ще бъдат на масата за договаряния със Съединени американски щати.
Във връзка с хакерските атаки му е обяснил, че някои сериозни инфраструктури би трябвало да бъдат недосегаеми, било то посредством кибернетични или други средства. И за по-голяма нагледност му е дал лист с 16 характерни обекта, вариращи от енергийния бранш до водоснабдителните системи. Въобще - тематиката за хакерските атаки очевидно е била основна, тъй като е лишила най-вече от времето за диалог.
По тематиката " Навални ", американският президент е предизвестил съветския си сътрудник, че в случай че
опозиционерът почине в пандиза,
последствията за Русия ще са " опустошителни ".
На пръв взор в действителност нищо удивително не бе реализирано в Женева. Решението на американския президент да се организира срещата обаче бе отражение на личната му позиция за интернационалната политика, а точно, че най-важното са персоналните контакти.
" Цялата интернационална политика е логическо продължение на персоналните взаимоотношения. Това е методът, по който действа човешката природа ", заключи Байдън, подсказвайки на медиите, че от тази позиция срещата може да се счита за изцяло сполучлива.
Веднага обаче се натрапва паралелът с една друга среща - отново в Женева. През 1985 година там за първи път се видяха очи в очи руският началник Михаил Горбачов и американският президент Роналд Рейгън. След диалозите между тях, всеки от тях разяснява държанието на събеседника си отрицателно. Рейгън назова Горбачов неотстъпчив комунист, а Горбачов него – динозавър и реакционер. Въпреки това, тъкмо тази женевска среща отпуши процеса на разведряване сред Изтока и Запада. И, в последна сметка, докара до прословутата Перестройка, събарянето на Берлинската стена и разпада на социалистическата система.
Една от най-важните задания на американския екип, възнамерявал и подготвил детайлите към срещата, бе
попречване на конфузната обстановка в Хелзинки
през 2018 година. С две думи - след двучасов диалог с Путин на четири очи, тогавашният американски президент Доналд Тръмп излезе пред медиите и разгласи, че по въпроса за намесата на Москва в президентските избори през 2016 година повече има вяра на съветския президент, в сравнение с американските служби.
Та, с цел да не възкресяват този мъчителен спомен, от американска страна обявиха, че не желаят взаимна конференция. Путин също не скри, че сегашната среща е протекла в друг дух: " Предшественикът му имаше други визии, Байдън реши да работи по различен метод, отговорите му бяха разнообразни от тези на Тръмп. "
За отбелязване е, че Байдън приказва намерено за тематиките, в които се сблъсква с Путин – в това число намесата в изборите и човешките права – които Тръмп или омаловажаваше, или изцяло игнорираше в срещите си с съветския водач.
Странен конфликт сред охранители и кореспонденти се разигра пред изумените погледи на водачите (АФП)
В настоящия случай и в Съединените щати, и в Русия публични лица авансово се презастраховаха срещу повишени упования. Самият формат, в който се организираха диалозите в Женева и който стана прочут на медиите безусловно преди идването на Путин и Байдън в Швейцария, не даваше учредения за очаквания, че след приключването им ще бъдат оповестени някакви съдбоносни решения. Двамата водачи се отхвърлиха от взаимно изказване, нямаше я даже и наложителната след сходни договаряния обща конференция. Американски представител разяснява, че двамата
не са " разчупили хляба "
– израз, който се използва, когато е реализирана същинска радушност сред събеседниците.
И въпреки всичко женевската среща бе доста повече от чисто церемониално събитие, на което американският и съветският президенти просто се срещат. За това свидетелства и предисторията й, в която имаше особена поредност на събитията, за която преди началото на диалога си с Байдън съветският президент не пропусна да подсети.
" Господин президент, желая да ви благодаря за самодейността ви за днешната среща ", сподели Путин, като по този метод акцентира, че не той, а американският му сътрудник е предложил провеждането на договарянията.
Наистина
точно Байдън се обади по телефона
на съветския президент на 13 април с предлагането да се срещнат в трета страна. Разговорът се състоя, откакто връзките сред двете страни внезапно се изостриха.
В свое изявление през март Байдън отговори позитивно на въпроса, дали счита Путин за палач. Това докара до отзоваване за съвещания на съветския дипломат в Съединени американски щати – невиждано събитие, каквото не се е случвало даже през Студената война.
Американският дипломат в Москва Джон Съливан също отпътува за съвещания вкъщи след настоятелна молба от страна на Кремъл. И остава въпросът – дали цялата поредност от събития – от провокативния отговор през утежняването на връзките до предлагането за среща, бе авансово премислена от американския президент, или той бе позвънил на съветския си сътрудник, подбуден от събитията?
Във всеки случай цялата поредност на събитията от първото пътешестване в чужбина на американския президент – срещите на върха на Г-7, след нея на НАТО и след нея с Европейски Съюз – увенчани от диалога в Женева – приказва за извънредно деликатно обмисляне.
След договарянията, които продължиха по-кратко, в сравнение с се очакваше – единствено три и половина часа, вместо пет, пръв пред медиите застана Владимир Путин. " Нямаше никаква неприязън " - по този начин съветският президент разказа тона на диалога. Той въпреки всичко отхвърли съветската отговорност за осъществените хакерски атаки против Америка и се оплака, че самата Русия страда от такива. Що се отнася до Навални, мястото му е в пандиза, тъй като умишлено е нарушил закона, акцентира съветският водач.
Байдън удостовери спокойната и делова атмосфера на диалогът, само че посочи, че е споделил на събеседника си, че човешките права постоянно ще бъдат на масата за договаряния със Съединени американски щати.
Във връзка с хакерските атаки му е обяснил, че някои сериозни инфраструктури би трябвало да бъдат недосегаеми, било то посредством кибернетични или други средства. И за по-голяма нагледност му е дал лист с 16 характерни обекта, вариращи от енергийния бранш до водоснабдителните системи. Въобще - тематиката за хакерските атаки очевидно е била основна, тъй като е лишила най-вече от времето за диалог.
По тематиката " Навални ", американският президент е предизвестил съветския си сътрудник, че в случай че
опозиционерът почине в пандиза,
последствията за Русия ще са " опустошителни ".
На пръв взор в действителност нищо удивително не бе реализирано в Женева. Решението на американския президент да се организира срещата обаче бе отражение на личната му позиция за интернационалната политика, а точно, че най-важното са персоналните контакти.
" Цялата интернационална политика е логическо продължение на персоналните взаимоотношения. Това е методът, по който действа човешката природа ", заключи Байдън, подсказвайки на медиите, че от тази позиция срещата може да се счита за изцяло сполучлива.
Веднага обаче се натрапва паралелът с една друга среща - отново в Женева. През 1985 година там за първи път се видяха очи в очи руският началник Михаил Горбачов и американският президент Роналд Рейгън. След диалозите между тях, всеки от тях разяснява държанието на събеседника си отрицателно. Рейгън назова Горбачов неотстъпчив комунист, а Горбачов него – динозавър и реакционер. Въпреки това, тъкмо тази женевска среща отпуши процеса на разведряване сред Изтока и Запада. И, в последна сметка, докара до прословутата Перестройка, събарянето на Берлинската стена и разпада на социалистическата система.
Една от най-важните задания на американския екип, възнамерявал и подготвил детайлите към срещата, бе
попречване на конфузната обстановка в Хелзинки
през 2018 година. С две думи - след двучасов диалог с Путин на четири очи, тогавашният американски президент Доналд Тръмп излезе пред медиите и разгласи, че по въпроса за намесата на Москва в президентските избори през 2016 година повече има вяра на съветския президент, в сравнение с американските служби.
Та, с цел да не възкресяват този мъчителен спомен, от американска страна обявиха, че не желаят взаимна конференция. Путин също не скри, че сегашната среща е протекла в друг дух: " Предшественикът му имаше други визии, Байдън реши да работи по различен метод, отговорите му бяха разнообразни от тези на Тръмп. "
За отбелязване е, че Байдън приказва намерено за тематиките, в които се сблъсква с Путин – в това число намесата в изборите и човешките права – които Тръмп или омаловажаваше, или изцяло игнорираше в срещите си с съветския водач.
Странен конфликт сред охранители и кореспонденти се разигра пред изумените погледи на водачите (АФП)
В настоящия случай и в Съединените щати, и в Русия публични лица авансово се презастраховаха срещу повишени упования. Самият формат, в който се организираха диалозите в Женева и който стана прочут на медиите безусловно преди идването на Путин и Байдън в Швейцария, не даваше учредения за очаквания, че след приключването им ще бъдат оповестени някакви съдбоносни решения. Двамата водачи се отхвърлиха от взаимно изказване, нямаше я даже и наложителната след сходни договаряния обща конференция. Американски представител разяснява, че двамата
не са " разчупили хляба "
– израз, който се използва, когато е реализирана същинска радушност сред събеседниците.
И въпреки всичко женевската среща бе доста повече от чисто церемониално събитие, на което американският и съветският президенти просто се срещат. За това свидетелства и предисторията й, в която имаше особена поредност на събитията, за която преди началото на диалога си с Байдън съветският президент не пропусна да подсети.
" Господин президент, желая да ви благодаря за самодейността ви за днешната среща ", сподели Путин, като по този метод акцентира, че не той, а американският му сътрудник е предложил провеждането на договарянията.
Наистина
точно Байдън се обади по телефона
на съветския президент на 13 април с предлагането да се срещнат в трета страна. Разговорът се състоя, откакто връзките сред двете страни внезапно се изостриха.
В свое изявление през март Байдън отговори позитивно на въпроса, дали счита Путин за палач. Това докара до отзоваване за съвещания на съветския дипломат в Съединени американски щати – невиждано събитие, каквото не се е случвало даже през Студената война.
Американският дипломат в Москва Джон Съливан също отпътува за съвещания вкъщи след настоятелна молба от страна на Кремъл. И остава въпросът – дали цялата поредност от събития – от провокативния отговор през утежняването на връзките до предлагането за среща, бе авансово премислена от американския президент, или той бе позвънил на съветския си сътрудник, подбуден от събитията?
Във всеки случай цялата поредност на събитията от първото пътешестване в чужбина на американския президент – срещите на върха на Г-7, след нея на НАТО и след нея с Европейски Съюз – увенчани от диалога в Женева – приказва за извънредно деликатно обмисляне.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ