Институции срещу втори събор на българите в Украйна
Посланикът и ДАБЧ са срещу
Посланикът ни в Украйна, Държавната организация за българите в чужбина и организации на българската диаспора в Украйна се дистанцираха от уредниците на провеждащия се този уикенд „ Световен събор на българите ” в украинското село Малая Перешчепина.
Тежки упреци и обвинявания в заграбване на правото за осъществяване на повсеместен български събор при гроба на кан Кубрат в Украйна се развихри през изтеклите няколко дни в обществените мрежи. Скандалът е тъй като съборът е различен провеждащия се от 2001 година на същото място през юни. Организатор на новото събитие е частен фонд, регистриран в Украйна с желание да направи място за поклонение, което да стане „Българската Мека“. Новият предприемчив комитет желае да строи мемориален комплекс, да развива поклоннически туризъм и комерсиална активност със сувенири към гроба на обединителя на българите кан Кубрат.
Досегашният събор се организира без спиране при започване на юни от 2001 година с поддръжката на българските и украинските управляващи, проведен от локалните българи. Той е основан по концепция на историка проф. Пламен Павлов и осъществен благодарение на украинския народен представител от български генезис Никола Габер от организации на бесарабските българи, общественици като Дора Костова, издател на вестник „ Роден край “ в Одеса и други В събора всяка година вземат участие близо 3000 българи от Украйна и посетители от България, Молдова, Румъния, Татарстан.
Разразиха се бурни разногласия сред последователи и съперниците на новото събитие. Споровете минаха положителния звук и се стигна се до закани и обиди във фейсбук против издателката Дора Костова. В дебатите се включи и посланикът на България в Украйна Красимир Минчев. Той написа, че апелът за поддръжка на акцията на фонд „ Кан Кубрат ” е илюзия. Подкрепа за набиране на средства от страна на българското посолство е имало, само че тя била за честванията през 2012 година, посочи дипломатът.
„ Заради новия събор се сътвори напрежение и сред локалните хора, които не го одобряват, както не го одобряват и в българската и в украинската черква. Между двете църкви има единно мнение, че не одобряват пари и интервенция на частен фонд при строителството на храм край Малая Перешчепина “, сподели пред „ Труд “ дипломат Минчев. „ Организаторите на новия събор разделят диаспората, а по-голямата част от хората не го утвърждават. Аз персонално за себе си също взех решение да не вземам участие в този събор. Великият кан Кубрат и самото място имат изключително място в историята и на Украйна, и на България и всичко, което се провежда, би трябвало да бъде мероприятие и на двете страни, а не на частни организации. Трябва да бъдат включени и българската и украинската черква, да взе участие и българската диаспора, а за този събор те действително не са включени “, изясни Красимир Минчев.
На питане на „ Труд “ дали ще вземат участие с новото събитие от Държавната организация за българите в чужбина изрично дадоха отговор, ме няма да вземат присъединяване и не поддържат концепцията за различен събор на българите в Украйна.
Фонд „ Хан Кубрат “ събра 300 души
Кукери от Ямбол сервират венец на гроба на кан Кубрат. Снимка: Цветан Томчев
Около триста души се събраха на различния събор в горичка покрай бъдещия мемориален комплекс. Организациите на българската диаспора бойкотираха събитието и измежду гостите бяха едвам двадесетина представители на локалните българи.
„ Дойдохме при кан Кубрат тъй като той е наш татко. Може всеки ден да се организират тук събори и дано хората да се покланят на великия Кубрат, само че Румен Спасов трябваше включи Дора Костова и Антон Кисе, малко е недомислено е направено “, показа усещанията си Стефан Андреев от село Преслав, Таврийска област.
Депутатът от Патриотичния фронт Красимир Богданов, който е член на интернационалния учредителен комитет на събора, показа, че не е осведомен, че има и различен събор. „ Предстои да си създадем заключения и срещи, на които да потърсим опция да има един общ български събор с включени представителите на българските организации в Украйна. Ние го изискуем пред паметта на кан Кубрат да бъдем единни“, сподели Богданов.
Президентът на фонд „Хан Кубрат“ и основен уредник на събора Румен Спасов е признателен за поддръжката на Новосанжарската районна администрация и управлението на село Мала Перешчепина.“Очаквахме по-голяма посещаемост, само че в този момент тук е берекет, жътвата и хората са заети. Възможно е да създадем общ събор, само че не на този стадий. Нашата задача е от събора да прераснем към мемориалния комплекс, с цел да се гордеем всички българи. Нашият събор е крачка към построяването на мемориален комплекс в Мала Перешчепина, другите събори не са никаква крачка, те нямат такива задания макар, че го заявяват. Темата е доста комплицирана “, сподели Спасов.
Посланикът ни в Украйна, Държавната организация за българите в чужбина и организации на българската диаспора в Украйна се дистанцираха от уредниците на провеждащия се този уикенд „ Световен събор на българите ” в украинското село Малая Перешчепина.
Тежки упреци и обвинявания в заграбване на правото за осъществяване на повсеместен български събор при гроба на кан Кубрат в Украйна се развихри през изтеклите няколко дни в обществените мрежи. Скандалът е тъй като съборът е различен провеждащия се от 2001 година на същото място през юни. Организатор на новото събитие е частен фонд, регистриран в Украйна с желание да направи място за поклонение, което да стане „Българската Мека“. Новият предприемчив комитет желае да строи мемориален комплекс, да развива поклоннически туризъм и комерсиална активност със сувенири към гроба на обединителя на българите кан Кубрат.
Досегашният събор се организира без спиране при започване на юни от 2001 година с поддръжката на българските и украинските управляващи, проведен от локалните българи. Той е основан по концепция на историка проф. Пламен Павлов и осъществен благодарение на украинския народен представител от български генезис Никола Габер от организации на бесарабските българи, общественици като Дора Костова, издател на вестник „ Роден край “ в Одеса и други В събора всяка година вземат участие близо 3000 българи от Украйна и посетители от България, Молдова, Румъния, Татарстан.
Разразиха се бурни разногласия сред последователи и съперниците на новото събитие. Споровете минаха положителния звук и се стигна се до закани и обиди във фейсбук против издателката Дора Костова. В дебатите се включи и посланикът на България в Украйна Красимир Минчев. Той написа, че апелът за поддръжка на акцията на фонд „ Кан Кубрат ” е илюзия. Подкрепа за набиране на средства от страна на българското посолство е имало, само че тя била за честванията през 2012 година, посочи дипломатът.
„ Заради новия събор се сътвори напрежение и сред локалните хора, които не го одобряват, както не го одобряват и в българската и в украинската черква. Между двете църкви има единно мнение, че не одобряват пари и интервенция на частен фонд при строителството на храм край Малая Перешчепина “, сподели пред „ Труд “ дипломат Минчев. „ Организаторите на новия събор разделят диаспората, а по-голямата част от хората не го утвърждават. Аз персонално за себе си също взех решение да не вземам участие в този събор. Великият кан Кубрат и самото място имат изключително място в историята и на Украйна, и на България и всичко, което се провежда, би трябвало да бъде мероприятие и на двете страни, а не на частни организации. Трябва да бъдат включени и българската и украинската черква, да взе участие и българската диаспора, а за този събор те действително не са включени “, изясни Красимир Минчев.
На питане на „ Труд “ дали ще вземат участие с новото събитие от Държавната организация за българите в чужбина изрично дадоха отговор, ме няма да вземат присъединяване и не поддържат концепцията за различен събор на българите в Украйна.
Фонд „ Хан Кубрат “ събра 300 души
Кукери от Ямбол сервират венец на гроба на кан Кубрат. Снимка: Цветан Томчев Около триста души се събраха на различния събор в горичка покрай бъдещия мемориален комплекс. Организациите на българската диаспора бойкотираха събитието и измежду гостите бяха едвам двадесетина представители на локалните българи.
„ Дойдохме при кан Кубрат тъй като той е наш татко. Може всеки ден да се организират тук събори и дано хората да се покланят на великия Кубрат, само че Румен Спасов трябваше включи Дора Костова и Антон Кисе, малко е недомислено е направено “, показа усещанията си Стефан Андреев от село Преслав, Таврийска област.
Депутатът от Патриотичния фронт Красимир Богданов, който е член на интернационалния учредителен комитет на събора, показа, че не е осведомен, че има и различен събор. „ Предстои да си създадем заключения и срещи, на които да потърсим опция да има един общ български събор с включени представителите на българските организации в Украйна. Ние го изискуем пред паметта на кан Кубрат да бъдем единни“, сподели Богданов.
Президентът на фонд „Хан Кубрат“ и основен уредник на събора Румен Спасов е признателен за поддръжката на Новосанжарската районна администрация и управлението на село Мала Перешчепина.“Очаквахме по-голяма посещаемост, само че в този момент тук е берекет, жътвата и хората са заети. Възможно е да създадем общ събор, само че не на този стадий. Нашата задача е от събора да прераснем към мемориалния комплекс, с цел да се гордеем всички българи. Нашият събор е крачка към построяването на мемориален комплекс в Мала Перешчепина, другите събори не са никаква крачка, те нямат такива задания макар, че го заявяват. Темата е доста комплицирана “, сподели Спасов.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ