Посланик Митрофанова се прочу със словесните си гафове, но няма

Посланик Митрофанова се прочу със словесните си гафове, само че няма да е принудена да си стегне куфарите. Елеонора нон грата и отсега нататък ще може необезпокоявано да унизява страната хазаин, написа прочут ценител на България.

" Елеонора нон грата " под това изобретателно заглавие неделното издание на " Франкфуртер Алгемайне Цайтнг " разгласява обширна публикация от отличния ценител на българската политика Михаел Мартенс, отдадена на и на руско-българските връзки.

В началото създателят прави паралел с предизвикателното държание на украинския дипломат в Берлин Андрий Мелник, който назова немския канцлер „ Сърдитко Петко “ и разяснява: „ Но в случай че си мислите, че Мелник е някакъв неповторим случай на нападателна изразителност, значи не познавате Елеонора Митрофанова. От януари предходната година тя е посланичка на Путин в България, където по популярност е сравнима с Мелник в Германия, а по неприятна популярност даже го изпреварва. В съпоставяне с нея той наподобява на някакъв срамежлив мълчаливец. С изказванията си Митрофанова непрестанно съумява да настрои против себе си както политическите елити, по този начин и част от популацията в България, само че за разлика от Мелник тя пази не идеята на жертвата, а идеята на агресора. “

Обидни съпоставения

По-нататък Мартенс споделя по какъв начин България и нейното държавно управление са били наречени от Митрофанова „ евроатлантически подлоги “ и изяснява: „ Излиза, че балканската страна, нейният народ и демократично определеното ѝ държавно управление са оня съд, в които се облекчават другите членове на НАТО и на Европейски Съюз. Митрофанова и преди този момент по разнообразни мотиви внушаваше, че българската страна в действителност не е суверенна, а просто извършва заповедите на Вашингтон. В профила на посолството във Facebook министър-председателят Кирил Петков и неговият кабинет присмехулно са разказани като „ служители “ (на САЩ). И въпреки всичко сравнението с подлогата беше последната капка, която преля чашата. “
Редакцията предлага
Авторът на обширната публикация във „ Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг “ напомня още изказванията на Митрофанова, че българският народ бил безусловно несъгласен с. „ Но макар оскърбленията и макар претенциите ѝ да приказва от името на българския народ или на някакво сякаш безмълвно болшинство в страната, посланичката към момента остава в София. И до момента в който не е удушила със личните си ръце някой член на държавното управление, тя очевидно ще продължи и отсега нататък да прави словесни гафове, без да ѝ се постанова да си стегне куфарите. Както тя, по този начин и нейните кукловоди от Москва добре го знаят, тъй че Елеонора нон грата Софийска към този момент необезпокоявано може да продължава публично да унизява своята страна-домакин. Нейният случай е тържествен образец за това, че политиката е доста комплицирано нещо, а най-очевидното и най-просто решение не постоянно е допустимо “, написа Мартенс във връзка апелите Митрофанова да бъде изпъдена от България.

" Питам се какво вършат всичките тези хора в България "

Авторът изяснява, че една от аргументите за това е била ориста на българския транспортен съд „ Царевна “ и неговия екипаж, като преразказва в резюме сюжета. По-нататък в публикацията си той стига до въпроса за дипломатическите представителства на двете страни: „ Русия поддържа в България обемисто дипломатическо посланичество със 114 пратеници: величествен брой „ дипломати “ в една страна с едвам 6,5-милионно население. И Петков вероятно говореше освен от свое име, когато преди няколко дни сподели: „ Питам се в действителност какво вършат всичките тези хора в България. “ Българското посолство в Русия е доста по-малко. От 2019 година насам България на няколко пъти гони съветски шпиони, прикрити като дипломати (само през тази година 13 на брой), а в такива случаи Кремъл постоянно реагира реципрочно, така че обстановката към този момент става проблематична за България “, написа Мартенс във връзка все по-оредяващия български дипломатически личен състав в Москва.

В обширната си публикация, отдадена основно на съветската посланичка в София, създателят се връща към основната си героиня: „ И по този начин, Митрофанова остава. Нещо повече: тя основава усещането, че това същински ѝ харесва. Когато пое поста си в София, тя към този момент беше на 67 години, т.е. – оттатък пенсионната възраст. Но за Митрофанова като че ли е освен това от елементарна работа да съставлява политиката на Путин и да популяризира лъжите на Кремъл. Тя на драго сърце прави гафовете си в името на Русия, работата очевидно не е единствено до пари. Освен това. Да, болшинството от популацията отхвърля войната на Путин, а известността на съветския президент, който единствено допреди месеци получаваше съществено утвърждение в България, в този момент мощно спадна в допитванията. Въпреки това обаче доста българки и българи изпитват прочувствена съгласуваност с най-голямата от всички славянски страни “, напомня създателят.

Какво честват българите на 3 март

Михаел Мартенс се връща обратно в историята и цитира историка Улф Брунбауер, който приказва за Руско-турската война от 1877-1878 и за Санстефанския контракт. Ето по какъв начин създателят разяснява концепцията за Велика България и: „ Излиза, че на своя народен празник българите честват нещо, което е трябвало да се състои, само че не се е състояло. Зад това очевидно се крие едно прекомерно философско разбиране на историята, което е познато на българския народ още от провалянето в Междусъюзническата война през 1913 година, когато се провали следващият опит за основаване на Велика България “.

Михаел Мартенс изяснява на читателите за публикувания в България мироглед за „ турското иго “ и обобщава, че в тази връзка името „ Шипка “ е магическо слово, с което съветската дипломация като „ Сезам, отвори се! “ прониква в сърцата и главите на българите. Той напомня, че Елеонора Митрофанова сносно се оправя с българския език, само че „ такива елементи не могат да замажат обстоятелството, че таман Митрофанова способства за ледниковия интервал, настъпил сред България и Русия “. В края на публикацията създателят разяснява, че съветската посланичка към този момент е на нож „ с неблагодарните българи, които близо 150 години след освобождението си очевидно към този момент си мислят, че могат да взимат лични решения “.