Послание, което трудно се чете, но е нужно да се

Послание, което мъчно се чете, само че е нужно да се чуе. Петя, майката на трагично починалата Сияна, се обръща към родителите с пряк апел. Да прегръщат децата си по-често. И по-силно. Да ги слушат „ със сърце “.

Тя акцентира, че не желае да натъжава никого. Целта ѝ е да подсети нещо, което постоянно отлагаме. Животът е нежен. Понякога една секунда трансформира всичко.
„ Никой родител не заслужава тази тишина “
В думите ѝ има персонална болежка. И ясно обръщение към обществото. „ Никой родител не заслужава тази тишина “, написа Петя.

Тишината, за която приказва, е тишината след загуба. Тя не я разказва в детайли. Не е нужно. Изречението носи целия смисъл.

Петя признава, че някои родители „ потъват “ в тази тишина. Други намират сили да приказват. И да се борят. Това разграничаване не е обвиняване. То е опит да се назове действителност, която доста фамилии познават.
„ Слушайте ги със сърце “
В посланието има и съответен съвет, който звучи елементарен. Но постоянно липсва в всекидневието. Да слушаме децата си същински. Не апропо. Не единствено с уши, а със сърце.

Този зов не е обвързван с виновност. Не търси отговорни родители. Той търси бодрост. И непосредственост. В моменти на напрежение, хората постоянно отсрочват диалозите. После времето свършва.
Подкрепа за Николай и апел за мощ
Петя изрази и поддръжката си за някогашния си брачен партньор Николай Попов, който се явява на прдстоящите избори с коалиция " Сияние ".

„ Вярвам в него. И във вас “, прибавя тя. Така посланието излиза отвън персоналната покруса. То става апел за обща човешка опора.

Писмото приключва с почитание и автограф. „ Петя, майката на Сияна. “ Кратко. Ясно. И без възторг.