След насъщния поскъпват и млечните, и месните продукти
Поскъпването на пшеницата докара до смяна в цените на хляба, и тъй като неговата цена е базова дружно с предстоящото повишаване на газа, това ще докара и до повишаване на други хранителни артикули, предвиждат специалисти.
Заради динамично изменящите се цени при търговията със зърно, още в средата на август стартира шоковото покачване на цената на брашната и надлежно на хляба в разнообразни области на страната. Национален статистически институт регистрира покачване на цената на хляба приблизително с 1,7 на 100 за август. През първата седмица на септември в Пазарджик и Пловдив цената на дребно на белия самун е нараснала с 18 на 100, а на самун "Добруджа " - с 25 на 100. За един кг самун в тези градове заплащат 1,80 лева за кг, което е нарастване с 35 ст. В Бургас и Сливен растежът в цените е с 12 на 100 и надлежно цената доближи до 1,83 лева за кг. Отчете се покачване на цените на хляба и в Северозападна България приблизително с 15 на 100.
Към 12 септември нарастването на цените на хляба в Добрич и Пловдив е 24 на 100. На процедура цената му от 1,50-1,60 лева за кг стана 1,80-1,86 лева за кг. В идващите седмици тя несъмнено ще стане още по-висока, тъй като разноските, които се вършат за производството, няма по какъв начин да не бъдат калкулирани в цената.
Започна смяна и в цените на някои млечни артикули - сирене и кашкавал, на месото и на някои месни артикули, сподели пред ДУМА депутатът от "БСП за България " и заместник-председател на парламентарната комисия по земеделие проф. Светла Бъчварова. Този развой в границите на септември най-вероятно ще се задълбочи, предвижда Бъчварова.
Рязкото покачване на цените на зърното в страната през последния месец визира най-много потребителите в страната. Причината е, че цената на зърното е база за ценообразуване на всички артикули, а освен на хляба. Това основава предпоставки за ценова серпантина, която обгръща всички храни в продоволствения комплекс - преправка, цени на едро и цени на дребно, изясни проф. Бъчварова.
Предполагам, че нарастването на цените, освен поради зърното, само че и поради други фактори, ще докара до доста мощно обществено напрежение, разяснява Светла Бъчварова. Повишението на цената на хляба се приема прочувствено от хората, както и изобщо нарастването на питателните артикули при тези ниски приходи, сподели тя. Проф. Бъчварова предвижда през месеците септември и октомври повишаването да продължи, което ще бъде внезапно за някои продоволствени артикули. За това ще способства освен високата цена на зърното, само че също по този начин и покачването на горивата, газта и елeктрическата сила, които съставляват част от разноските при производството на храни, сподели още тя.
Само 15% от пшеницата е с положителни хлебопекарни качества
През 2018 година страната създаде 5,4 млн. тона пшеница и това съставлява по-малко с близо 7 на 100 по отношение на миналата година. Освен това заради влошените климатични условия в страната качествената пшеница е относително малко. Анализите сочат, че едвам 15 на 100 от производството на пшеница е с положителни хлебопекарни качества. Причината за това е с изключение на по-малкото заети площи и че в страната се създава от ден на ден фуражна пшеница. Това е по този начин, тъй като производителите употребяват непознати сортове пшеница точно за приемане на по-високи добиви.
Зърненият запас - с 50% под нужното
На фона на тази незадоволителна годишна продукция, отрицателно отражение на пазара даде и минималният временен излишък от остаряла годишна продукция - 100 хиляди тона. Резервът е безусловно най-малък. Тази година в салдото на страната би трябвало да има запас от 200 хиляди тона зърно от новата годишна продукция, с цел да може да покрие този един месец, в който новата годишна продукция не може да бъде употребена. Но той е едвам 100 хиляди тона.
Вече сме изнесли 1 млн. тона от страната
Освен, че реколтата е по-малко - 5,4 млн. тона, до момента от страната са изнесени към 1 млн. тона пшеница, главно фуражна. Износът обаче ще продължи, защото Русия и Украйна стартират да излизат на пазара на зърно след ноември. Прогнозите са, че ние до тогава ще сме изнесли 3 млн. тона, което значи, че качествената пшеница и изобщо предлагането на пшеница ще бъде мощно лимитирано.
Българите са с най-голям дял на разноските за храна
България е страната в Европейски Съюз с най-голям дял на разноските за храна по отношение на получаваните приходи в семействата. По данни на Национален статистически институт храните и безалкохолните питиета имат дял от 32 на 100 от приходите. Над 90 на 100 от страните членки на Европейски Съюз има диференцирана ставка на Данък добавена стойност. Само България, Дания и Естония имат по две ставки. Общата процедура в Европейски Съюз е диференцирана ставка на Данък добавена стойност върху някои артикули, като на всички места се включват и питателните артикули. В Хърватия да вземем за пример има 5% Данък добавена стойност върху хляба.
Заради динамично изменящите се цени при търговията със зърно, още в средата на август стартира шоковото покачване на цената на брашната и надлежно на хляба в разнообразни области на страната. Национален статистически институт регистрира покачване на цената на хляба приблизително с 1,7 на 100 за август. През първата седмица на септември в Пазарджик и Пловдив цената на дребно на белия самун е нараснала с 18 на 100, а на самун "Добруджа " - с 25 на 100. За един кг самун в тези градове заплащат 1,80 лева за кг, което е нарастване с 35 ст. В Бургас и Сливен растежът в цените е с 12 на 100 и надлежно цената доближи до 1,83 лева за кг. Отчете се покачване на цените на хляба и в Северозападна България приблизително с 15 на 100.
Към 12 септември нарастването на цените на хляба в Добрич и Пловдив е 24 на 100. На процедура цената му от 1,50-1,60 лева за кг стана 1,80-1,86 лева за кг. В идващите седмици тя несъмнено ще стане още по-висока, тъй като разноските, които се вършат за производството, няма по какъв начин да не бъдат калкулирани в цената.
Започна смяна и в цените на някои млечни артикули - сирене и кашкавал, на месото и на някои месни артикули, сподели пред ДУМА депутатът от "БСП за България " и заместник-председател на парламентарната комисия по земеделие проф. Светла Бъчварова. Този развой в границите на септември най-вероятно ще се задълбочи, предвижда Бъчварова.
Рязкото покачване на цените на зърното в страната през последния месец визира най-много потребителите в страната. Причината е, че цената на зърното е база за ценообразуване на всички артикули, а освен на хляба. Това основава предпоставки за ценова серпантина, която обгръща всички храни в продоволствения комплекс - преправка, цени на едро и цени на дребно, изясни проф. Бъчварова.
Предполагам, че нарастването на цените, освен поради зърното, само че и поради други фактори, ще докара до доста мощно обществено напрежение, разяснява Светла Бъчварова. Повишението на цената на хляба се приема прочувствено от хората, както и изобщо нарастването на питателните артикули при тези ниски приходи, сподели тя. Проф. Бъчварова предвижда през месеците септември и октомври повишаването да продължи, което ще бъде внезапно за някои продоволствени артикули. За това ще способства освен високата цена на зърното, само че също по този начин и покачването на горивата, газта и елeктрическата сила, които съставляват част от разноските при производството на храни, сподели още тя.
Само 15% от пшеницата е с положителни хлебопекарни качества
През 2018 година страната създаде 5,4 млн. тона пшеница и това съставлява по-малко с близо 7 на 100 по отношение на миналата година. Освен това заради влошените климатични условия в страната качествената пшеница е относително малко. Анализите сочат, че едвам 15 на 100 от производството на пшеница е с положителни хлебопекарни качества. Причината за това е с изключение на по-малкото заети площи и че в страната се създава от ден на ден фуражна пшеница. Това е по този начин, тъй като производителите употребяват непознати сортове пшеница точно за приемане на по-високи добиви.
Зърненият запас - с 50% под нужното
На фона на тази незадоволителна годишна продукция, отрицателно отражение на пазара даде и минималният временен излишък от остаряла годишна продукция - 100 хиляди тона. Резервът е безусловно най-малък. Тази година в салдото на страната би трябвало да има запас от 200 хиляди тона зърно от новата годишна продукция, с цел да може да покрие този един месец, в който новата годишна продукция не може да бъде употребена. Но той е едвам 100 хиляди тона.
Вече сме изнесли 1 млн. тона от страната
Освен, че реколтата е по-малко - 5,4 млн. тона, до момента от страната са изнесени към 1 млн. тона пшеница, главно фуражна. Износът обаче ще продължи, защото Русия и Украйна стартират да излизат на пазара на зърно след ноември. Прогнозите са, че ние до тогава ще сме изнесли 3 млн. тона, което значи, че качествената пшеница и изобщо предлагането на пшеница ще бъде мощно лимитирано.
Българите са с най-голям дял на разноските за храна
България е страната в Европейски Съюз с най-голям дял на разноските за храна по отношение на получаваните приходи в семействата. По данни на Национален статистически институт храните и безалкохолните питиета имат дял от 32 на 100 от приходите. Над 90 на 100 от страните членки на Европейски Съюз има диференцирана ставка на Данък добавена стойност. Само България, Дания и Естония имат по две ставки. Общата процедура в Европейски Съюз е диференцирана ставка на Данък добавена стойност върху някои артикули, като на всички места се включват и питателните артикули. В Хърватия да вземем за пример има 5% Данък добавена стойност върху хляба.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ