На мястото на Централна поща в Пловдив преди е имало шантан, където е можело да се види най-дебелата жена в света
Пощите през днешния ден не са това, което бяха. В съвсем всички български градове те са били безспорен център на публичния живот и главен ориентир за срещи и ангажименти. Пловдив не прави изключение.
Пловдивската централна поща е толкоз огромна, че даже срещите към нея изискваха конкретизиране – " под Часовника “ или " при стълбите против Тримона “. Съвременните технологии обаче изпразниха пощите от наличие и хора. Днес даже се чуват хрумвания те да бъдат превърнати в магазини. Сградите останаха, само че тълпите – не.
Пловдивската централна поща, описват пловдивчани, към този момент е съвсем празна. Няма ги множеството хора, които в миналото изпълваха първия етаж. Останали са обаче спомените.
Говорим за " пощи “, тъй като Пловдив постоянно е имал повече от една. По времето на Източна Румелия пощата на столицата ѝ евентуално се е намирала в региона на Джумаята. Именно там се разиграва драмата с убийството на капитан Райчо. Убиецът Тодоров е бил шеф на пощата, а съгласно клюките е забъркан и в спекулация с тимбри – пощенски марки.
Първата пощенска услуга в света е била препращането на преписка. След нея идват телеграфът, а по-късно и телефонът.
През 20-те години на ХХ век Пловдив към този момент има " същинска “ поща – на Главната улица. По-късно постройката става известна като Големия повсеместен магазин, а още по-рано – като КОВО. Днес там се намира магазин за облекла, под чието подземие са разкрити остатъци от Римския стадион. Сградата постоянно се бърка с " Екзелсиор “, само че двете са ситуирани една против друга.
Старата поща е имала вход и откъм улица " Отец Паисий “. Отпред е имало огромен дирек, в който са се събирали всички телефонни кабели на града.
Първите телефонни клиенти са употребявали апарати с дръжка. Те са се свързвали с телефонистка в пощата и са казвали кого търсят. По-късно идват телефоните с шайба, а първите номера са били трицифрени. В телефонните указатели тогава са били оповестени и домашните телефони и адреси на значимите хора в града.
С времето тази поща става тясна. През втората половина на 30-те години стартира строителството на огромната пощенска постройка на площад " Цар Симеон “ – днешния Централен площад.
В началото на 70-те години постройката е разширена. Заради това уголемение са съборени Домът Кудоглу и редица други здания. По-късно в другите квартали на Пловдив са построени и районни пощенски клонове.
Пощенските услуги в миналото са били доста повече, в сравнение с през днешния ден. Част от тях към този момент не съществуват, други са в ръцете на частни компании – тематика, която също намира място в телевизионното предаване.
Една от най-ценните елементи на описа са спомените на 95-годишния дядо Владо – евентуално единственият жив пловдивчанин, който помни какво е имало на мястото на днешната Централна поща. Там е имало шантан, а измежду атракциите – опцията да се види Мадам Терасита, обявявана за " най-дебелата жена в света “. Отпред е имало и реклама с нейния облик – по какъв начин се пробва да се качи на файтон.
В архивите на Пловдивската социална телевизия има и други свидетелства. Преди години Кирко Христов споделя:
" На това място имаше едно голямо здание, строено директно след Освобождението от Хаджи Гьока Павлов – рентабилно здание, един тип за лихва. Отдолу имаше към шестнайсет магазина, всичките с стоманени кепенци. А източно от това здание се намираше площад " Цар Крум “ – огромен площад, на който по-късно се построи паметникът на Гюро Михайлов. Там беше говедарникът на Пловдив. “
Друг спомен е на Александър Кондодимо:
" Вляво на ъгъла, където е часовникът на Пощата, беше лятното кино " Одеон “. С дървени стени, без покрив, само че с брезент от горната страна при дъжд. Имаше и кръг, на който от време на време всякакви пехливани се бореха. По-късно на ъгъла построиха новата Поща. “
Днес пощите може и да не са центърът на града, само че историите към тях остават – като значима част от паметта на Пловдив.
Източник: ПОТВ
Пловдивската централна поща е толкоз огромна, че даже срещите към нея изискваха конкретизиране – " под Часовника “ или " при стълбите против Тримона “. Съвременните технологии обаче изпразниха пощите от наличие и хора. Днес даже се чуват хрумвания те да бъдат превърнати в магазини. Сградите останаха, само че тълпите – не.
Пловдивската централна поща, описват пловдивчани, към този момент е съвсем празна. Няма ги множеството хора, които в миналото изпълваха първия етаж. Останали са обаче спомените.
Говорим за " пощи “, тъй като Пловдив постоянно е имал повече от една. По времето на Източна Румелия пощата на столицата ѝ евентуално се е намирала в региона на Джумаята. Именно там се разиграва драмата с убийството на капитан Райчо. Убиецът Тодоров е бил шеф на пощата, а съгласно клюките е забъркан и в спекулация с тимбри – пощенски марки.
Първата пощенска услуга в света е била препращането на преписка. След нея идват телеграфът, а по-късно и телефонът.
През 20-те години на ХХ век Пловдив към този момент има " същинска “ поща – на Главната улица. По-късно постройката става известна като Големия повсеместен магазин, а още по-рано – като КОВО. Днес там се намира магазин за облекла, под чието подземие са разкрити остатъци от Римския стадион. Сградата постоянно се бърка с " Екзелсиор “, само че двете са ситуирани една против друга.
Старата поща е имала вход и откъм улица " Отец Паисий “. Отпред е имало огромен дирек, в който са се събирали всички телефонни кабели на града.
Първите телефонни клиенти са употребявали апарати с дръжка. Те са се свързвали с телефонистка в пощата и са казвали кого търсят. По-късно идват телефоните с шайба, а първите номера са били трицифрени. В телефонните указатели тогава са били оповестени и домашните телефони и адреси на значимите хора в града.
С времето тази поща става тясна. През втората половина на 30-те години стартира строителството на огромната пощенска постройка на площад " Цар Симеон “ – днешния Централен площад.
В началото на 70-те години постройката е разширена. Заради това уголемение са съборени Домът Кудоглу и редица други здания. По-късно в другите квартали на Пловдив са построени и районни пощенски клонове.
Пощенските услуги в миналото са били доста повече, в сравнение с през днешния ден. Част от тях към този момент не съществуват, други са в ръцете на частни компании – тематика, която също намира място в телевизионното предаване.
Една от най-ценните елементи на описа са спомените на 95-годишния дядо Владо – евентуално единственият жив пловдивчанин, който помни какво е имало на мястото на днешната Централна поща. Там е имало шантан, а измежду атракциите – опцията да се види Мадам Терасита, обявявана за " най-дебелата жена в света “. Отпред е имало и реклама с нейния облик – по какъв начин се пробва да се качи на файтон.
В архивите на Пловдивската социална телевизия има и други свидетелства. Преди години Кирко Христов споделя:
" На това място имаше едно голямо здание, строено директно след Освобождението от Хаджи Гьока Павлов – рентабилно здание, един тип за лихва. Отдолу имаше към шестнайсет магазина, всичките с стоманени кепенци. А източно от това здание се намираше площад " Цар Крум “ – огромен площад, на който по-късно се построи паметникът на Гюро Михайлов. Там беше говедарникът на Пловдив. “
Друг спомен е на Александър Кондодимо:
" Вляво на ъгъла, където е часовникът на Пощата, беше лятното кино " Одеон “. С дървени стени, без покрив, само че с брезент от горната страна при дъжд. Имаше и кръг, на който от време на време всякакви пехливани се бореха. По-късно на ъгъла построиха новата Поща. “
Днес пощите може и да не са центърът на града, само че историите към тях остават – като значима част от паметта на Пловдив.
Източник: ПОТВ
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ