Посещението на Си Дзинпин в Москва успя да спечели вниманието

Посещението на Си Дзинпин в Москва съумя да завоюва вниманието на целия свят. От една страна се счита, че това ще е една от дълго време чакана договорка, която ще включва освен газови потоци, въпреки и Китай да разполага с задоволително газ, само че от друга е елементарно да видим, че Русия е подготвена да продава със 70% по-ниска цена. Мнозина най-вероятно се замислят и дали оръжие ще стигне от Китай до Русия с вярата, че армията най-вероятно може да достави вярното количество, само че сигурно няма да бъде публично. Различни медийни източници показват, че Китай по този начин или другояче е доставял оръжие, само че няма публични доказателства, които да потвърдят тъкмо това, а и в допълнение напрежение с Китай може да докара до по-различни и нежелани резултати.

Руската агитация също се гордее с огромното достижение, че Си Дзинпин дойде в Москва, само че като че ли нищо не се трансформира до някаква по-сериозна или висока степен. Преди година имахме опция да чуем думите на Михаил Ходаренок – полковник от запаса на съветската войска и един от последните рационални хора в двора на Путин. Същият намерено изрази своето неодобрение към концепцията, че съветската войска може

да се оправи с Украйна, а още по-лошото е, че няколко пъти акцентира и качествата на съперника и неговата подготовка и опит.

Ходаренок не беше чут, само че за огромна изненада на водещи като Олга Скабеева и останалите коментатори, той беше прав в доста връзки. Русия освен не печели тази война, само че би трябвало занапред да се помирява с обстоятелството, че стартира да губи още и още позиции. При последното издание на предаването „ 60 минути “, посетител още веднъж беше въпросният полковник и за разлика от всички останали участници, виждаме една мощна песимистичност по отношение на визитата на китайския президент, както и неговите претекстове. Думите му бяха следните:

„ Посещението на Си Дзинпин в Москва, разсъни някои представители на нашето експертно общество, аз персонално го виждам като превъзбудено, даже щастливо, мнозина желаят да кажат „ Ние сме тил до тил с Китай против груповия Запад! Имаме бойните координати и ще насочим оръжията си в тази посока! “ и доста други сходни. Какво желая да кажа по този въпрос? На първо място наблягам, че Китай има единствено един съдружник – себе си. Второ, Китай има единствено един интерес – про-китайският. Трето, китайската

външна политика е лишена от ултраизъм. Представете си нашите китайски приятели да се намесят във война, както ние направихме през 1877 година на страната на българите. Това е невероятно да се фантазира! И на финала не би трябвало да забравяме, че Китай е страна, която постоянно се намира на първи позиции във всяка една листа по историческа неправда. Тя помни XIX и „ Векът на оскърбление “ в Китай, Русия няма доста добра роля в историческата неправда. Не би трябвало да спекулираме с това, а би трябвало да внимаваме. Какво може да се каже в този смисъл? Трябва да се отнасяме към нашият огромен комшия с нужното почитание, би трябвало да оценим положителните връзки и в това време да не забравяме, че военно-политическият натурализъм е доста значим за нашия бизнес. “

Какво се пробва да каже Ходаренок и дали в действителност ще бъде свестен от хората, които по този начин или другояче се пробват да извадят сирене и масло от прясно издоеното мляко? На първо място ще открием, че Китай постоянно е следвал своите лични ползи. Това е страна, която няколко пъти претърпява съществени унижения и постоянно се подценява, това може да се наблюдава в Опиумовите войни за

интервала от 1839-1842 година и унищожаването ѝ като военна и комерсиална мощ. Самият Си Дзинпин неведнъж припомня, че от велика страна в Азия, Китай се е трансформирал в полу-колония. Това е засегнатост, която не може да се не помни и няма по какъв начин да бъде пропусната. Китай е прегазен от Англия и Франция и дълго време ще би трябвало да се възвръща от всичко, което се е случило. Тук обаче не можем да забравим и още едно не толкоз заслужено историческо деяние.

В началото на XX век ще видим, че Китай изостава с индустриализацията си и желае да резервира своите остарели порядъци на живот. Пристигат най-различни мисионери, само че някои райони на Китай няма да одобряват християнството и се стига даже до сражения. В този миг ще видим, че съвсем целият свят отива на война, в това число и Русия. В рамките на по този начин наречената Боксова гражданска война ще бъде последният опит на Китай да резервира своите обичаи.

В резултат на това ще дойдат армиите на Англия, Русия, Япония, Франция, Германия, Съединени американски щати, Италия, Австро-Унгария, Холандия, Белгия и Испания. Най-много сили има Руската империя по това време с към

100 до 200 хиляди бойци ситуирани в Манджурия, останалите са сред 20 и 23 хиляди души. В един миг войната става толкоз грозна, че и до през днешния ден фотосите от този времеви интервал би трябвало да се считат за показно какво тъкмо не би трябвало да се прави в една война.

Следователно и сравнението на Ходаренок по отношение на помощните сили на Китай за Руската империя по време на Руско-турската война не могат да бъдат считани за другарска помощ. Русия ще побърза да показва своята по-скоро неприятелска позиция към десетилетие по-късно.

Следващият значим миг за утежняване на връзките ще ни придвижи през 1929 година Това е Сино-Съветският спор, фокусиран към Манджурската граница. Това е първото бойно кръщене на реформираната Червена войска и се изпращат към 156 хиляди бойци. Извикани са и запасите от Далечния изток, само че цялата интервенция е толкоз мимолетна, че действително едвам 5 руски боеца стигат до границата. Демонстрацията на мощ се води единствено за един необикновен проблем и то е контролът на железопътна линия. По време на сражението ще загинат към 2000 китайски боеца, 1000 ще бъдат ранени и към 8550 ще бъдат хванати.

Руснаците губят

към 812 души, 665 ранени и 4-ма изчезнали. По днешни данни се твърди, че жертвите им са доста повече, в сравнение с са посочили, до момента в който Китай действително е изгубил към 5000 души. Това е и един от модерните случаи, в които идват белогвардейци и застават на помощ на китайците. Битката ще завърши и Русия ще се опита да продължи към Манджурия, само че там ще срещне Япония и въобще няма да бъде удовлетворена от по-нататъшните събития.

Вторият подробен спор още веднъж се води на Сину-суидската граница, като този път ще открием, че Китай е доста по-добре квалифициран, а цялото огромно стълкновение се води на един дребен остров с размерите на апартамент. Легендата за този спор наподобява доста съществено на сегашния в Украйна, само че с тази разлика, че Китай няколко пъти припомня, че няма войска, която да е толкоз многочислена, с цел да се оправи с тях.

В този ред на мисли ще видим, че Китай от дълго време не е този мощен сътрудник, който Русия търси. Това е единственото, което би трябвало да запомним от Ходаренок. Продължаваме да считаме, че това като че ли е последният по-разумен руснак, който ясно осъзнава какво се случва на бойното поле и не се пробва по никакъв метод да рисува розово небе и стремглави триумфи. Не би трябвало да забравяме и още една значима детайлност, Китай в действителност има единствено един интерес и той въобще не е привързан с успеха на Русия.