Защо Висшият клир мрази Ватикана и козирува на руския патриарх
Посещението на папа Франциск в България е по държавния протокол. Това не визира Светия синод и той ще следи протичащото се в профил. Това е в резюме позицията на висшия клир на БПЦ.
Тонът на решението на Светия синод по отношение на идното посещаване на папата у нас явно е студен. Българската православна черква освен няма да има общи богослужения с Римския първосвещеник, само че и нейни представители няма да вземат участие в нито едно от събитията по време на визитата, която стартира на 5 май. Все отново патриарх Неофит и Синодът са склонили да се срещнат с папа Франциск на 5 май в Синодалната палата. Посланието е, че главата на Римо-католическата черква е наложен посетител. Вече го знаем всички. Знае го и Ватиканът.
Но оттова на нервното държание на Светия синод дават отговор с усмивка и учтивост.
Защо висшия клир показва таково отношение?
Крахът на комунистическия режим през 1989 година докара до разтягане на връзките с Ватикана. Причината е възобновяване на източните католически църкви, които до този миг са били изолирани от режима. Възникват и разногласия поради собствеността на католиците, иззета от социалистическата власт и дадена – част от нея - на православните църкви.
Българската православна черква беше хладна и към папа Йоан Павел II при неговото посещаване в страната през 2002 година. Още когато се заприказва за допустима аудиенция на Светия отец, от БПЦ споделиха сбито: „ Ако папата пристигна, ще го посрещнем като публично лице”. А папа у нас ясно отхвърли съучастничество на България в покушението против него.
Ако нежеланието на БПЦ да води разговор с представители на католическата черква се дължи на кардинални разлики, засягащи същността на християнството, това би трябвало да бъде обяснено известно на жителите, множеството от които са християни. В случая обаче са доста мощни подозренията, че нашия върховен клир се пробва да угоди на позицията на съветския патриарх Кирил, прочут още като „ сътрудник Михайлов” на руските секрети служби. Разбира се никой гласно не признава такова нещо, само че косвените доказателства са доста.
Защо се вършим, че рицарите не са умирали тук?
През 1396 година императорът на Свещената Римска империя Сигизмунд Люксембургски подхваща кръстоносен поход против османските войски, напиращи към Европа през България. Стремежът му е към възобновяване на Българското царство в цялостните му граници. Разбира се към тази цел е прибавено и вероятно и уния с Рим и прекосяване на българите към католицизъм. Тази заслуга на католическия Запад към опитите за освобождение на България постоянно се премълчава.
Битката при Никопол, състояла се на 25 септември 1396 година покрай Никопол, България, е краят на предпоследния огромен кръстоносен поход в Средновековието (последният е Варненският кръстоносен поход 1443 – 1444 г.). За нашата независимост се борят рицари от Франция, Англия, Шотландия, Унгария, Свещената Римска империя, Полша, Швейцария, Венеция, Генуа, Влашко, България и ордена на рицарите на Св. Йоан. Това е европейска отбрана на Второто българско царство. Хиляди от тези рицари умират под стените на Никопол, а над 15 хиляди са изклани като пленници по заповед на Баязид, получил след тази борба прозвището Светкавицата.
Историците спорят за числеността на рицарската войска, само че изказванията варират от 18 000 до 50 000. Но не това е най-важното, а решителността на тогавашна Европа да се притече на помощ на българите. Имали свои цели? А идващите ни освободители да не би да не са имали такива?
Великата борба на народите
Варненският кръстоносен поход продължава от 1 януари 1443 година до 10 ноември 1444 година. Това в действителност е последният кръстоносен поход, чиято върхова точка е Битката за Варна, известна в историята на Великата борба на народите.
На 1 януари 1443 година папа Евгений IV издава кръстоносна була. В началото на май е докладвано, че „ турците са в неприятно положение и би било елементарно да бъдат изгонени от Европа “. Обявена е война против султан Мурад II и се събира войска от 40 000 рицари, множеството унгарци, поляци, чехи, австрийци. Младият полско-унгарски монарх Владислав III, с основен пълководец Янош Хуняди, прекосява Дунава и завладява Ниш, а по-късно и София.
В Битката при Варна на 10 ноември 1444 година кръстоносните войски са победени от турските войски на султан Мурад II. Полският крал, който се бори като лъв, е погубен в борбата.
Османската войска е над 60 000 души против малко над 40 000 кръстоносци. За свободата ни в това стълкновение падат хиляди унгарци, поляци, сърби, чехи, власи и други Навсякъде българското население посреща рицарите като освободители.
Така е изгубена борбата при Варна, дружно с която си отива и последната опция да бъде спряно турското настъпление в Европа още тук, на Балканите. Едва двеста и петдесет години по-късно поляците съумяват пречупят турската мощност край стените на Виена, а България е обречена да страда под турско робство повече от четири века.
Чипровското въстание от 1688 година е въстание за освобождение на българските земи от османското господство по време на Голямата турска война . Началото на въстанието е напролет на 1688 година, когато от Чипровци към Поморавието потеглят две чети в помощ на хабсбургските войски, само че предпоставките за него са в развиването на политическата конюнктура в района дълго преди този момент. Негов център е град Чипровци и прилежащите села. Чипровското въстание е проведено от български католици на територията на днешна Северозападна България, само че в редиците на въстаници влизат доста православни християни. Католици и православни християни един до друг, на живот и гибел – за свободата.
Комунизмът против Ватикана
След 9 септември 1944 година Васил Коларов, в качеството си на външен министър, декларира, че България няма нищо общо с католицизма и отхвърля всички исторически връзки с Ватикана. Точка. Решение, очевидно е подбудено от Москва, където Коларов прекарва дълги години като върховен функционер на Коминтерна.
В края на XX и началото на XXI в. се основават нови и възвръщат преди този момент съществуващи католически енории в огромните български градове – Видин, Враца, Плевен, Левски, Габрово, Шумен, Хисаря, Никопол, Белене, Казанлък и Стара Загора.
Да не забравяме, че персонално главата на Римо-католическата черква е благословил още пред доста години честването на братята Кирил и Методи на 24 май във Ватикана. Жест, проявяващ безусловно признание на заслугите на православието в европейската и международната културна история. От това се употребяват висши български управленци и духовници, участващи в тържествата всяка година в Рим.
За буквите, за буквите да помним
През 2017 година папа Франциск декларира: „ Смелост, молитва и примирение: това са чертите, които отличават огромните „ вестители “, спомогнали за израстването на Църквата по света и съдействали за нейния мисионерски темперамент. Такива са светите Кирил и Методий, настойници на Европа “. И продължава: „ Нуждаем се от „ сеячи на Словото, от мисионери и същински вестители “, с цел да формираме Божия народ, нуждаем се от очевидци като Кирил и Методий, „ положителни вестители, безстрашни братя и очевидци на Бог, които направиха по-силни Европа на която са настойници “. С тези думи папа Франциск стартира своята проповед на утринната литургия във Ватикана.
С Рим е обвързвана огромна част от историята на буквите. В църквата Санта Мария Маджоре папа Адриан II освещава славянската писменост. Тук точно братята Кирил и Методий носят новите букви. В тази черква се случва и първата литургия освен на гръцки и латински, само че и на славянски език. В Рим е и гробът на свети Кирил. Базиликата „ Сан Клементе” в Рим е мястото, което пази мощите на св. Константин-Кирил Философ. В Рим приключва житейският път на един от основателите на славянската писменост. От Рим стартира и дългият път на буквите. За първи път се отслужва и литургия на славянски език, който е приет за равнопоставен с гръцкия и латинския,
Къде тук откривате причина за хладното държание на висшия клир на БПЦ? Откъде нашите патриарх и митрополити намират причини да се отнасят високомерно и с пренебрежение към своите събратя католици?
Руският патриарх е посрещан като генерал-губернатор. Представителите на Ватикана, който изпрати два кръстоносни похода да се борят за България – за жалост несполучливи – са обаче нежелани. Не би трябвало ли нашите попове да почитат и почитат кръвта на починалите за освободителната ни идея?
Нека БПЦ пази и отстоява своите обичаи и тези на православието. Но какво общо има това с положителните връзки и връзки с католиците? Не живеят ли у нас православни, мюслмани, католици и хора от други вероизповедания дружно от епохи? Не разделят ли наслада и тъга?
Фрог нюз
Тонът на решението на Светия синод по отношение на идното посещаване на папата у нас явно е студен. Българската православна черква освен няма да има общи богослужения с Римския първосвещеник, само че и нейни представители няма да вземат участие в нито едно от събитията по време на визитата, която стартира на 5 май. Все отново патриарх Неофит и Синодът са склонили да се срещнат с папа Франциск на 5 май в Синодалната палата. Посланието е, че главата на Римо-католическата черква е наложен посетител. Вече го знаем всички. Знае го и Ватиканът.
Но оттова на нервното държание на Светия синод дават отговор с усмивка и учтивост.
Защо висшия клир показва таково отношение?
Крахът на комунистическия режим през 1989 година докара до разтягане на връзките с Ватикана. Причината е възобновяване на източните католически църкви, които до този миг са били изолирани от режима. Възникват и разногласия поради собствеността на католиците, иззета от социалистическата власт и дадена – част от нея - на православните църкви.
Българската православна черква беше хладна и към папа Йоан Павел II при неговото посещаване в страната през 2002 година. Още когато се заприказва за допустима аудиенция на Светия отец, от БПЦ споделиха сбито: „ Ако папата пристигна, ще го посрещнем като публично лице”. А папа у нас ясно отхвърли съучастничество на България в покушението против него.
Ако нежеланието на БПЦ да води разговор с представители на католическата черква се дължи на кардинални разлики, засягащи същността на християнството, това би трябвало да бъде обяснено известно на жителите, множеството от които са християни. В случая обаче са доста мощни подозренията, че нашия върховен клир се пробва да угоди на позицията на съветския патриарх Кирил, прочут още като „ сътрудник Михайлов” на руските секрети служби. Разбира се никой гласно не признава такова нещо, само че косвените доказателства са доста.
Защо се вършим, че рицарите не са умирали тук?
През 1396 година императорът на Свещената Римска империя Сигизмунд Люксембургски подхваща кръстоносен поход против османските войски, напиращи към Европа през България. Стремежът му е към възобновяване на Българското царство в цялостните му граници. Разбира се към тази цел е прибавено и вероятно и уния с Рим и прекосяване на българите към католицизъм. Тази заслуга на католическия Запад към опитите за освобождение на България постоянно се премълчава.
Битката при Никопол, състояла се на 25 септември 1396 година покрай Никопол, България, е краят на предпоследния огромен кръстоносен поход в Средновековието (последният е Варненският кръстоносен поход 1443 – 1444 г.). За нашата независимост се борят рицари от Франция, Англия, Шотландия, Унгария, Свещената Римска империя, Полша, Швейцария, Венеция, Генуа, Влашко, България и ордена на рицарите на Св. Йоан. Това е европейска отбрана на Второто българско царство. Хиляди от тези рицари умират под стените на Никопол, а над 15 хиляди са изклани като пленници по заповед на Баязид, получил след тази борба прозвището Светкавицата.
Историците спорят за числеността на рицарската войска, само че изказванията варират от 18 000 до 50 000. Но не това е най-важното, а решителността на тогавашна Европа да се притече на помощ на българите. Имали свои цели? А идващите ни освободители да не би да не са имали такива?
Великата борба на народите
Варненският кръстоносен поход продължава от 1 януари 1443 година до 10 ноември 1444 година. Това в действителност е последният кръстоносен поход, чиято върхова точка е Битката за Варна, известна в историята на Великата борба на народите.
На 1 януари 1443 година папа Евгений IV издава кръстоносна була. В началото на май е докладвано, че „ турците са в неприятно положение и би било елементарно да бъдат изгонени от Европа “. Обявена е война против султан Мурад II и се събира войска от 40 000 рицари, множеството унгарци, поляци, чехи, австрийци. Младият полско-унгарски монарх Владислав III, с основен пълководец Янош Хуняди, прекосява Дунава и завладява Ниш, а по-късно и София.
В Битката при Варна на 10 ноември 1444 година кръстоносните войски са победени от турските войски на султан Мурад II. Полският крал, който се бори като лъв, е погубен в борбата.
Османската войска е над 60 000 души против малко над 40 000 кръстоносци. За свободата ни в това стълкновение падат хиляди унгарци, поляци, сърби, чехи, власи и други Навсякъде българското население посреща рицарите като освободители.
Така е изгубена борбата при Варна, дружно с която си отива и последната опция да бъде спряно турското настъпление в Европа още тук, на Балканите. Едва двеста и петдесет години по-късно поляците съумяват пречупят турската мощност край стените на Виена, а България е обречена да страда под турско робство повече от четири века.
Чипровското въстание от 1688 година е въстание за освобождение на българските земи от османското господство по време на Голямата турска война . Началото на въстанието е напролет на 1688 година, когато от Чипровци към Поморавието потеглят две чети в помощ на хабсбургските войски, само че предпоставките за него са в развиването на политическата конюнктура в района дълго преди този момент. Негов център е град Чипровци и прилежащите села. Чипровското въстание е проведено от български католици на територията на днешна Северозападна България, само че в редиците на въстаници влизат доста православни християни. Католици и православни християни един до друг, на живот и гибел – за свободата.
Комунизмът против Ватикана
След 9 септември 1944 година Васил Коларов, в качеството си на външен министър, декларира, че България няма нищо общо с католицизма и отхвърля всички исторически връзки с Ватикана. Точка. Решение, очевидно е подбудено от Москва, където Коларов прекарва дълги години като върховен функционер на Коминтерна.
В края на XX и началото на XXI в. се основават нови и възвръщат преди този момент съществуващи католически енории в огромните български градове – Видин, Враца, Плевен, Левски, Габрово, Шумен, Хисаря, Никопол, Белене, Казанлък и Стара Загора.
Да не забравяме, че персонално главата на Римо-католическата черква е благословил още пред доста години честването на братята Кирил и Методи на 24 май във Ватикана. Жест, проявяващ безусловно признание на заслугите на православието в европейската и международната културна история. От това се употребяват висши български управленци и духовници, участващи в тържествата всяка година в Рим.
За буквите, за буквите да помним
През 2017 година папа Франциск декларира: „ Смелост, молитва и примирение: това са чертите, които отличават огромните „ вестители “, спомогнали за израстването на Църквата по света и съдействали за нейния мисионерски темперамент. Такива са светите Кирил и Методий, настойници на Европа “. И продължава: „ Нуждаем се от „ сеячи на Словото, от мисионери и същински вестители “, с цел да формираме Божия народ, нуждаем се от очевидци като Кирил и Методий, „ положителни вестители, безстрашни братя и очевидци на Бог, които направиха по-силни Европа на която са настойници “. С тези думи папа Франциск стартира своята проповед на утринната литургия във Ватикана.
С Рим е обвързвана огромна част от историята на буквите. В църквата Санта Мария Маджоре папа Адриан II освещава славянската писменост. Тук точно братята Кирил и Методий носят новите букви. В тази черква се случва и първата литургия освен на гръцки и латински, само че и на славянски език. В Рим е и гробът на свети Кирил. Базиликата „ Сан Клементе” в Рим е мястото, което пази мощите на св. Константин-Кирил Философ. В Рим приключва житейският път на един от основателите на славянската писменост. От Рим стартира и дългият път на буквите. За първи път се отслужва и литургия на славянски език, който е приет за равнопоставен с гръцкия и латинския,
Къде тук откривате причина за хладното държание на висшия клир на БПЦ? Откъде нашите патриарх и митрополити намират причини да се отнасят високомерно и с пренебрежение към своите събратя католици?
Руският патриарх е посрещан като генерал-губернатор. Представителите на Ватикана, който изпрати два кръстоносни похода да се борят за България – за жалост несполучливи – са обаче нежелани. Не би трябвало ли нашите попове да почитат и почитат кръвта на починалите за освободителната ни идея?
Нека БПЦ пази и отстоява своите обичаи и тези на православието. Но какво общо има това с положителните връзки и връзки с католиците? Не живеят ли у нас православни, мюслмани, католици и хора от други вероизповедания дружно от епохи? Не разделят ли наслада и тъга?
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ