Портрет от британска колекция, който дълго време е считан за

Портрет от английска сбирка, който дълго време е считан за копие на картина на Рембранд, в действителност може да се окаже дело на нидерландския художник от 17-ти век, твърди сензационно специалист по творби на изобразителното изкуство.

Всяка от двете картини в серията Old Man with a Gold Chain, датираща от началото на 30-те години на 17 век, показва възрастен мъж, носещ златна верижка и шапка с пера, в съвсем в естествена величина.

За първи път от съвсем четири века насам двата портрета бяха събрани още веднъж от Художествения институт в Чикаго, който има безспорната версия, нарисувана върху дърво. Другият портрет, който е по-малък и е нарисуван върху платно, е възложен от сър Франсис Нюман, бизнесмен от Кеймбридж, и е обозначен като „ копие “ от ателието на Рембранд, споделя The Guardian.

Въпреки това откривателят Гари Шварц е стигнал до заключението, че и двете картини са дело на майстора. Освен качеството им, той твърди, че доста нидерландски художници от този интервал са създавали реплики на личните си картини.

През 1699 година френски съвременник на Рембранд отбелязва: „ Няма съвсем нито един художник в Нидерландия, който да не е повторил някоя от своите произведения, тъй като му е харесала или тъй като е изискал да направи тъкмо същата “.

„ Въпросът е дали ще се опитаме да приемем, че Рембранд е създателят. Намирам това за вълнуващо, тъй като отваря благоприятни условия да погледнем по различен метод на доста картини “, твърди Шварц пред английското издание.

„ Ако Рембранд е имал поръчка за имитация на своя прелъстителен „ Старец “, какъв би бил най-ефективният и сполучлив метод да я създаде? Да разпореди задачата на възпитаник, чиято работа ще би трябвало да бъде поправена – а картината на Нюман не демонстрира следи от корекции – или да повтори стъпките, които преди малко е направил, когато те към момента са свежи в мозъка и ръката му? Със сигурност второто има повече смисъл. Това съмнение изяснява изключителното качество на платното “, прибавя специалистът.

Рентгеновите и инфрачервените изображения на картината от Чикаго разкриват подрисунка, в която се виждат корекции в костюма на мъжа. „ Ако това беше възпитаник, той щеше да допусне неточности, които майсторът да желае да поправи. Тази картина е толкоз точна “, твърди Шварц.

Прадядото на сър Франсис Нюман купува картината като произведение на Рембранд през 1898 година от лондонската изложба Agnews за забележителна сума. Но когато през 1912 година се появява другата, тя била отхвърлена от известния немски изкуствовед Вилхелм Боде, който стигнал до заключението, че става дума за „ умела репродукция “.

Шварц, който е създател на многочислени книги за Рембранд и нидерландската живопис, и преди малко е разгласил нов том от поредицата World of Art, твърди, че Боде не е предложил „ никакви съществени причини в поддръжка на изказванието си “.

Версията на Нюман е излагана единствено един път преди този момент, през 1952 година, като част от галерия в Кралската академия в Лондон. „ В каталога я назоваха оригинал на Рембранд. Но специалистите, посетили изложбата, поправиха това, а в списание Burlington имаше публикация на водещ нидерландски историк на изкуството, който съобщи, че е копие “, добавя Шварц.

Въпреки че доста от детайлите наподобяват идентични и в двете картини, деликатният обзор разкрива разлики, Докато миглите в картината от Обединеното кралство са изобразени с дребни мазки от светла багра, тези в картината от Чикаго са основани посредством надраскване на тъмната багра, до момента в който тя към момента е била влажна, с цел да се разкрие светлия пласт изпод.

Въпреки това, изследване на Института Hamilton Kerr към Университета в Кеймбридж открива, че платното и цветните пигменти на версията от Обединеното кралство подхождат на тези, употребявани от Рембранд. Установен е и същия маслен, двойно грундиран пласт, употребен в осем картини на Рембранд, датиращи от 1632 и 1633 година

Художественият институт в Чикаго декларира, че след обзор на инфрачервени сканирания, рентгенови фотоси и разбор на пигментите, разликите сред двете произведения сочат, че версията от Обединеното кралство е репродукция. Но признават, че „ полемиката по отношение на задачата и авторството на тези копия продължава да се развива “.

Попитан дали постоянно е вярвал, че това е Рембранд, Нюман дава отговор: „ Моето мнение е, че това постоянно е било мистерия. Наслаждавах се на загадката, тъй като това означаваше, че мога да се любувам на картината и да не нося отговорността за нейната евентуална значителност “.

Ако се потвърди, че е оригинал на Рембранд, картината ще бъде предадена в музей, добавя специалистът.