Политически натиск и непрозрачно финансиране: Така битува журналистиката в България
Поредният за медийната независимост в България идва от Civil Liberties Union For Europe.
Според него политическият и икономическият напън не престават да са съществени закани за медийната независимост и плурализма в България. Финансовата самостоятелност на медиите е причина за професионален, първокачествен, безпристрастна публицистика. Въпреки това обаче у нас непрозрачното обществено финансиране на медиите и неправомерният надзор върху него посредством дотации буди съществени терзания.
У нас да вземем за пример държавното управление може се намесва в назначението на членове на Съвет за електронни медии (СЕМ). Три от петима членове се назначават от Народното събрание и двама от президента. Като резултат, членовете на Съвет за електронни медии нормално се избират поради лоялността си към болшинството в Народното събрание или за лоялността си към президента, а не поради своята експертиза и опит, написа в отчета.
В страната понижава и публичното доверие към обичайните медии. Това частично е обвързвано с настроенията против пресата, провокирани от отразяването на пандемията.
Причина обаче е и дезинформацията и клеветническите акции. В България ниската медийна просветеност (най-ниската в Европейски Съюз съгласно Индекса за медийна просветеност за 2021 година на Института " Отворено общество " ) и по-големият фокус върху обществените медии, изострено от необятното разпространяване на неточна информация към COVID-19, са съдействали за понижаване на доверието в обичайните медии. Това прави хората по-уязвими на агитация.
В доста страни, в това число и в България, публицистите не могат да реализират работата си умерено и в сигурност. Правозащитни организации са записали няколко случая на експанзия по отношение на представители на медиите у нас от страна на полицията.
Има възходяща угриженост по отношение на честотата и въздействието на стратегическите правосъдни каузи против публицисти - по този начин наречените SLAPP, които се завеждат против представителите на медиите у нас.
Според него политическият и икономическият напън не престават да са съществени закани за медийната независимост и плурализма в България. Финансовата самостоятелност на медиите е причина за професионален, първокачествен, безпристрастна публицистика. Въпреки това обаче у нас непрозрачното обществено финансиране на медиите и неправомерният надзор върху него посредством дотации буди съществени терзания.
У нас да вземем за пример държавното управление може се намесва в назначението на членове на Съвет за електронни медии (СЕМ). Три от петима членове се назначават от Народното събрание и двама от президента. Като резултат, членовете на Съвет за електронни медии нормално се избират поради лоялността си към болшинството в Народното събрание или за лоялността си към президента, а не поради своята експертиза и опит, написа в отчета.
В страната понижава и публичното доверие към обичайните медии. Това частично е обвързвано с настроенията против пресата, провокирани от отразяването на пандемията.
Причина обаче е и дезинформацията и клеветническите акции. В България ниската медийна просветеност (най-ниската в Европейски Съюз съгласно Индекса за медийна просветеност за 2021 година на Института " Отворено общество " ) и по-големият фокус върху обществените медии, изострено от необятното разпространяване на неточна информация към COVID-19, са съдействали за понижаване на доверието в обичайните медии. Това прави хората по-уязвими на агитация.
В доста страни, в това число и в България, публицистите не могат да реализират работата си умерено и в сигурност. Правозащитни организации са записали няколко случая на експанзия по отношение на представители на медиите у нас от страна на полицията.
Има възходяща угриженост по отношение на честотата и въздействието на стратегическите правосъдни каузи против публицисти - по този начин наречените SLAPP, които се завеждат против представителите на медиите у нас.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ