Зе Роберто: За мен е огромна чест, че съм носил фланелката на Реал , Бербатов беше талант
Поредната суперзвезда от снежното международно състезание в Ароза, с която се срещна екип на предаването " Код Спорт " по ТВ+ е Зе Роберто. Има футболисти, които са абонирани да пазят емблемата на тимове, изживели щастието да побеждават като европейски първенци. Малцина от тези звезди обаче са играли в три разнообразни състава от вдигалите " купата с огромните уши ". И бразилецът е един от тях. Реал (Мадрид) чакаше 32 години най-престижния европейски клубен трофей да се върне на " Сантяго Бернабеу ". И Зе Роберто е един от тези, които завоюваха купата, макар че не остана в отбора до финала през 1998 година против Ювентус. В акцията на " кралете " той вкара първия гол за сезона в Шампионската лига против норвежкия Розенборг. В кариерата си Зе Роберто е играл в едни от най-великите дербита на футбола. Минал е още през Байерн и Хамбургер, вдигал е и Копа Америка след победа с 4:1 над Аржентина. Игра на край в Шампионската лига, паралелно с Димитър Бербатов, с Байер (Леверкузен).
Зе Роберто, от топла Бразилия дойдохте да играете в снега на Ароза. Как се аклиматизирахте в тази огромна разлика?
- Трябваха ми съвсем два дни, с цел да се усещам добре, само че организацията на шампионата е в действителност прелестна. Всички сътрудници, с които приказвах, са доста въодушевени и удовлетворени, а аз съм извънредно благополучен, че мога да видя тук другари, които не съм виждал от толкоз години.
Колко другари срещнахте в швейцарските Алпи?
- Много са и сигурно ще пропусна някого, само че тук са Деде, Мориентес и Фернандо Санс от Реал (Мадрид) и доста други. Голяма е насладата, когато се виждаме след толкоз доста време с толкоз доста другари.
Какви тематики обсъждахте с легендите?
- За времето, когато играехме дружно. За забавни случки към футбола. За успехите и загубите, които сме изживели дружно. За доста неща си говорихме.
Имате толкоз доста триумфи в кариерата си. Как обаче започнахте с футбола в Португеза?
- Именно Португеза беше тимът, който ме откри за огромния футбол. За страдание, сега клубът минава през сложни моменти поради едва ръководство. Надявам се скоро да стартира да се възвръща и да се върне на заслуженото му място в Бразилия. Да продължи да ражда огромни играчи и да има по-добро управление.
Опитвал ли сте да упражнявате различен спорт?
- Единствения спорт, който играя отвън футбола, е тенисът. Също по този начин обичам доста да карам велосипед.
Как ви видя Реал (Мадрид) през 1996 година?
- Имам възприятието, че те следят всички футболисти по света. Затова и взимат най-хубавото. За мен беше същинска сбъдната фантазия в кариерата ми да играя там. Беше за малко, само че за мен е голяма чест, че съм носил фланелката на Реал (Мадрид).
Какво е възприятието да стъпиш на " Сантяго Бернабеу "?
- Чувството е на една сбъдната фантазия. Като дете бях гледал толкоз мачове от " Бернабеу ". Когато излязох да играя на терена за първи път почувствах, че съм сбъднал огромната фантазия от моето детство.
В първия ви сезон в Ла Лига спечелихте купата. А във втория бяхте от тима, който победи с Шампионската лига, макар че не останахте до края на акцията. Какво възприятие носят тези триумфи?
- Това са още две сбъднати фантазии. Първо играеш в огромен клуб като Реал (Мадрид) и по-късно на всичкото от горната страна триумфираш в Ла Лига и даже в Шампионската лига... Това са едни от най-големите триумфи в моята кариера.
Вие решихте да се приберете в Бразилия и трябваше да гледате от надалеч триумфа в Шампионската лига. Неприятно ли ви беше?
- Тогава имах още една фантазия и тя беше да играя на международното състезание през 1998 година. Имах контракт за пет години, само че тъй като не влизах в проектите на треньора като корав титуляр, помолих да ме пуснат във Фламенго, където щях да играя и по този начин да получа повиквателна за националния тим за Мондиала.
Във Фламенго играхте дружно с Ромарио. Знаем какъв нападател беше, само че какъв човек е той?
- Най-великия нападател, с който съм играл в цялата ми кариера. Да съм дружно с него във Фламенго беше невероятна школа. Научих толкоз доста от Ромарио, тъй като с изключение на, че за него нямаше секрети във футбола, той обичаше да споделя опита си с сътрудниците.
Зе Роберто напусна Шалке
- Треньор ви беше Пауло Аутори, който неотдавна беше и в България, само че остана малко. Какъв експерт е той?
- Прекрасен човек и в това време голям експерт. Работих с него доста малко време във Фламенго, само че разбрах, че той е от този вид треньори, които дават доста позитивни неща на футболистите си и го вършат със сърцето си. Беше като татко за футболистите, множеството от които бяхме млади по това време.
- Половин година във Фламенго и още веднъж в Европа. Как се стигна до прехвърлянето ви в Байер (Леверкузен)?
- След шест месеца във Фламенго ме купи Байер (Леверкузен), тъй като до момента в който играех в Реал (Мадрид), тъкмо Леверкузен беше един от клубовете, които желаеха да ме привлекат. Докато бях чартърен във Фламенго, емисари на Леверкузен влязоха в пряк контакт с Реал и стигнаха до съглашение.
- Как се адаптирахте към немския футбол и метода на живот в Германия?
- За мен акомодацията ми в Германия стана доста бързо, тъй като когато дойдох в Леверкузен, срещнах една в действителност стройна организация. Понаучих немски език и нещата незабавно потръгнаха. Свикнах с метода им на игра и останах да пребивавам в тази страна дълги години.
- В Байер играхте с един българин. Спомняте ли си го?
- Да. Бербатов. Беше доста млад по това време. Още тогава имаше неповторим гений. С всеки един мач ставаше все по-добър. Попиваше всичко от нас и от треньорите. Успя да се приспособи към немския футболен нрав и стана в действителност огромен състезател.
- Много някогашни съотборници на Бербатов са казвали, че той е доста безмълвен в съблекалнята. Така ли е?
- Ами, не знам. С мен не говореше, тъй като първоначално и двамата не знаехме немски. След това, когато понаучихме езика, започнахме да поддържаме връзка повече. Мисля, че всичко беше обикновено. Освен това, когато човек е млад, е по-добре да не приказва много-много, а повече да слуша.
Димитър Бербатов с рецензии към Меси
Българинът остана неудовлетворен от държанието на аржентинската звезда към Абидал
- Как по този начин с вас и Бербатов един дребен клуб като Байер победи в Шампионската лига поредно Ливърпул и Манчестър Юнайтед?
- Случи се, тъй като във футбола не е значимо какъв брой е дребен е градът ти, а какъв брой е огромен тимът ти. По това време имахме в действителност мощен отбор, в който бяха привлечени доста огромни играчи. Треньорът ни беше талантлив и съумя от този материал да направи обединен колектив и доста мощен тим. Това ни докара до финала на Шампионската лига.
- Какво бихте ни разказали за финала на Шампионската лига в Глазгоу през 2002 година?
- Всичко беше добре до оня прословут гол на Зидан. Той просто разруши фантазиите ни. Изоставахме в резултата, след това успяхме да изравним с огромни старания и тогава той вкара виртуозния си гол и ни прекърши. Знаехме, че финалът ще е сложен. Все отново против нас беше Реал (Мадрид). Независимо от всичко ние направихме сезон, който остана записан със златни букви в историята на клуба.
- Можехте ли да успехите " галактическите "?
- Много мъчно. Всички мислехме, че е допустимо, в случай че всичко ни се получи и имаме ден. Отборът им обаче беше в действителност всесилен.
- Бербатов имаше две положителни благоприятни условия, само че Икер Касияс избави.
- Когато играеш край против Реал (Мадрид) и имаш такива благоприятни условия, те в действителност могат да донесат купата, само че във футбола е по този начин. Непредсказуема история.
- По време на финала вие и Михаел Балак знаехте, че това е последният ви мач за Байер и отивате в Байерн. Как се решихте на този трансфер?
- Всичко се получи доста добре. След доста мощен сезон и за двама ни. Балак оставаше свободен, тъй като договорът му с Леверкузен изтече и те не го възобновиха. Така и двамата отидохме в Байерн (Мюнхен).
- Как се чувствахте в Байерн? Там спечелихте доста титли.
- Байерн беше най-хубавият интервал в моята кариера. Там в действителност завоювах най-вече трофеи. Едни незабравими шест години, които бяха доста значими за мен.
- Как се осмелихте да критикувате могъщите Ули Хьонес и Карл-Хайнц Румениге? Случи се през 2006 година и по-късно напуснахте.
- Договорът ми изтичаше, а желаех да играя. Затова направих трансфер. А другояче рецензията може да бъде позитивна или негативна. Надявам се моята да е била градивна за развиването на клуба. След това се случиха доста неща в кухнята на Байерн.
- Какви началниците са Хьонес и Румениге?
- За мен несъмнено се подреждат измежду едни от най-хубавите футболни управници и президенти в моята кариера. Хора, които имат нрав на спечелили и преследват задачите си до дъно. Научих доста от тях.
Димитър Бербатов: Санчо към момента не е приключен състезател
" Той би трябвало да играе, да продължи развиването си "
- Вашият някогашен съотборник Оливер Кан в този момент стана огромният началник в Байерн. Ще се оправи ли?
- Със сигурност. Има доста опит към този момент. Историята му в клуба е доста дълга. Убеден съм, че ще остави след себе си ярка диря и като президент на клуба.
- Какви усеща взеха връх при завръщането ви в Байерн?
- Бях в действителност благополучен да се върна при приятелите ми, при тази прелестна аудитория и в този огромен клуб.
- Играхте за още един някогашен европейски първенец - Хамбургер. Защо се стигна до пропадането на тима във втора Бундеслига?
- Причината е ненапълно банална - клубът мина през интервал на неприятно ръководство, а това във футбола постоянно се заплаща. За първи път в историята си играят във втора Бундеслига, само че се надявам това да е за малко, тъй като Хамбургер в действителност е популярен клуб и мястото му е в eлита.
- Реал, Байерн, Хамбургер - абониран ли сте за тимове - европейски първенци?
- За мен беше прелестно да играя в тази огромни европейски клубове и по този метод да се осъществявам като професионален футболист. С тях мога да кажа, че съумях да създавам история и да остана в нея. Когато играеш със сърце, вратата постоянно остава отворена за теб.
- Германия се трансформира във ваша втора татковина. Къде наблюдавахте и по какъв начин преживяхте мача Бразилия - Германия през 2014 година на международното във вашата татковина?
- Радвах се за купата на Германия, само че страдах доста за загубата на Бразилия от Бундестима. Имам възприятието, че сърцето ми е разграничено на две - едната половина е бразилска, а другата немска.
- Вие сте бил дълго време национал на Бразилия. Какво е да победиш Аржентина с 4:1 във финала на Копа Америка?
- Беше един вманиачен край, който влезе в историята. По принцип за мен всеки мач сред Бразилия и Аржентина е международното " Ел Класико ". А когато този мач е на край и на всичкото от горната страна Бразилия победи, какво се случва? Един значим и паметен исторически миг за бразилския футбол.
- Защо не бяхте в тима, който за последно стана международен първенец през 2002 година?
- Не отидох, тъй като тогава Сколари, треньорът на националния ни тим, взе решение да заложи единствено на футболисти, които играят в бразилското състезание. Не ме повикаха, тъй като тогава се изявявах в чужбина и... Ще ви призная - това е най-голямото отчаяние в цялата ми кариера.
- Имате 84 мача в националния тим. С коя звезда и ваш съотборник ви беше най-приятно да играете?
- Играх с няколко велики играчи, само че най-голяма диря в мен остави Роналдо Феномена! За мен той бе най-класният футболист, с който съм играл.
- Може ли Неймар да стане №1 в света?
- В момента е измежду първите, само че оттук насетне ще става все по-трудно за него. Когато си на 18- 19 години е елементарно. Всички се радват на гения ти. През идващите 2-3 години обаче той би трябвало да израсне доста и чак тогава ще можем да разберем дали е заслужен да стане най-хубавият в света.
Бербатов с треньорски " А " лиценз, прицели се в последната допустима степен
Церемонията по връчването на дипломите бе на 24 януари на Националната футболна база " Бояна "
- Защо толкоз доста години Бразилия не може да стане международен първенец?
- Защото не съумяваме да открием толкоз положителни футболисти, колкото преди. В нашия тим постоянно сме зависели от няколко съществени играчи, а освен от един. За да е мощна Бразилия, трябват повече водачи в тима.
- Накрая да ви попитаме какви са усещанията ви от българския футбол? За кого се сещате?
- България е футболна страна, само че от много време не успявате да извадите някой състезател на международно равнище. А преди имахте доста такива. Всички те бяха с нрав на спечелили и правеха тимовете си мощни. Не знам какво се е трансформирало.
- Играл сте във велики мачове като Бразилия - Аржентина, Реал - Барселона, Байерн - Борусия (Дортмунд) и Фламенго - Флуминензе. Кое е най-впечатляващото дерби съгласно вас?
- Да, в действителност съм играл в доста велики дербита. Не знам в действителност кое от всички тях да отлича. Толкова доста съм изиграл.
- Но кое е най-хубавото от всички изброени: Бразилия - Аржентина, Реал - Барселона, Байерн - Борусия (Дортмунд) и Фламенго - Флуминензе?
- Забравяте Коринтианс - Палмейрас.
- Да. Коринтианс - Палмейрас...
- Аз персонално бих отличил две дербита. Едното е Бразилия - Аржентина и другото е Барселона - Реал (Мадрид). Играл съм и в Бразилия - Аржентина и съм взел участие и в " Ел Класико " сред Реал и Барса. За мен това се двете най-велики дербита на планетата.
Бербатов: Дори да вкарва хеттрик във всеки мач, някои почитатели на Реал отново няма да харесат Бейл
" Гуардиола реализира големи триумфи отпред на Манчестър Сити "
Зе Роберто, от топла Бразилия дойдохте да играете в снега на Ароза. Как се аклиматизирахте в тази огромна разлика?
- Трябваха ми съвсем два дни, с цел да се усещам добре, само че организацията на шампионата е в действителност прелестна. Всички сътрудници, с които приказвах, са доста въодушевени и удовлетворени, а аз съм извънредно благополучен, че мога да видя тук другари, които не съм виждал от толкоз години.
Колко другари срещнахте в швейцарските Алпи?
- Много са и сигурно ще пропусна някого, само че тук са Деде, Мориентес и Фернандо Санс от Реал (Мадрид) и доста други. Голяма е насладата, когато се виждаме след толкоз доста време с толкоз доста другари.
Какви тематики обсъждахте с легендите?
- За времето, когато играехме дружно. За забавни случки към футбола. За успехите и загубите, които сме изживели дружно. За доста неща си говорихме.
Имате толкоз доста триумфи в кариерата си. Как обаче започнахте с футбола в Португеза?
- Именно Португеза беше тимът, който ме откри за огромния футбол. За страдание, сега клубът минава през сложни моменти поради едва ръководство. Надявам се скоро да стартира да се възвръща и да се върне на заслуженото му място в Бразилия. Да продължи да ражда огромни играчи и да има по-добро управление.
Опитвал ли сте да упражнявате различен спорт?
- Единствения спорт, който играя отвън футбола, е тенисът. Също по този начин обичам доста да карам велосипед.
Как ви видя Реал (Мадрид) през 1996 година?
- Имам възприятието, че те следят всички футболисти по света. Затова и взимат най-хубавото. За мен беше същинска сбъдната фантазия в кариерата ми да играя там. Беше за малко, само че за мен е голяма чест, че съм носил фланелката на Реал (Мадрид).
Какво е възприятието да стъпиш на " Сантяго Бернабеу "?
- Чувството е на една сбъдната фантазия. Като дете бях гледал толкоз мачове от " Бернабеу ". Когато излязох да играя на терена за първи път почувствах, че съм сбъднал огромната фантазия от моето детство.
В първия ви сезон в Ла Лига спечелихте купата. А във втория бяхте от тима, който победи с Шампионската лига, макар че не останахте до края на акцията. Какво възприятие носят тези триумфи?
- Това са още две сбъднати фантазии. Първо играеш в огромен клуб като Реал (Мадрид) и по-късно на всичкото от горната страна триумфираш в Ла Лига и даже в Шампионската лига... Това са едни от най-големите триумфи в моята кариера.
Вие решихте да се приберете в Бразилия и трябваше да гледате от надалеч триумфа в Шампионската лига. Неприятно ли ви беше?
- Тогава имах още една фантазия и тя беше да играя на международното състезание през 1998 година. Имах контракт за пет години, само че тъй като не влизах в проектите на треньора като корав титуляр, помолих да ме пуснат във Фламенго, където щях да играя и по този начин да получа повиквателна за националния тим за Мондиала.
Във Фламенго играхте дружно с Ромарио. Знаем какъв нападател беше, само че какъв човек е той?
- Най-великия нападател, с който съм играл в цялата ми кариера. Да съм дружно с него във Фламенго беше невероятна школа. Научих толкоз доста от Ромарио, тъй като с изключение на, че за него нямаше секрети във футбола, той обичаше да споделя опита си с сътрудниците.
Зе Роберто напусна Шалке
- Треньор ви беше Пауло Аутори, който неотдавна беше и в България, само че остана малко. Какъв експерт е той?
- Прекрасен човек и в това време голям експерт. Работих с него доста малко време във Фламенго, само че разбрах, че той е от този вид треньори, които дават доста позитивни неща на футболистите си и го вършат със сърцето си. Беше като татко за футболистите, множеството от които бяхме млади по това време.
- Половин година във Фламенго и още веднъж в Европа. Как се стигна до прехвърлянето ви в Байер (Леверкузен)?
- След шест месеца във Фламенго ме купи Байер (Леверкузен), тъй като до момента в който играех в Реал (Мадрид), тъкмо Леверкузен беше един от клубовете, които желаеха да ме привлекат. Докато бях чартърен във Фламенго, емисари на Леверкузен влязоха в пряк контакт с Реал и стигнаха до съглашение.
- Как се адаптирахте към немския футбол и метода на живот в Германия?
- За мен акомодацията ми в Германия стана доста бързо, тъй като когато дойдох в Леверкузен, срещнах една в действителност стройна организация. Понаучих немски език и нещата незабавно потръгнаха. Свикнах с метода им на игра и останах да пребивавам в тази страна дълги години.
- В Байер играхте с един българин. Спомняте ли си го?
- Да. Бербатов. Беше доста млад по това време. Още тогава имаше неповторим гений. С всеки един мач ставаше все по-добър. Попиваше всичко от нас и от треньорите. Успя да се приспособи към немския футболен нрав и стана в действителност огромен състезател.
- Много някогашни съотборници на Бербатов са казвали, че той е доста безмълвен в съблекалнята. Така ли е?
- Ами, не знам. С мен не говореше, тъй като първоначално и двамата не знаехме немски. След това, когато понаучихме езика, започнахме да поддържаме връзка повече. Мисля, че всичко беше обикновено. Освен това, когато човек е млад, е по-добре да не приказва много-много, а повече да слуша.
Димитър Бербатов с рецензии към Меси
Българинът остана неудовлетворен от държанието на аржентинската звезда към Абидал
- Как по този начин с вас и Бербатов един дребен клуб като Байер победи в Шампионската лига поредно Ливърпул и Манчестър Юнайтед?
- Случи се, тъй като във футбола не е значимо какъв брой е дребен е градът ти, а какъв брой е огромен тимът ти. По това време имахме в действителност мощен отбор, в който бяха привлечени доста огромни играчи. Треньорът ни беше талантлив и съумя от този материал да направи обединен колектив и доста мощен тим. Това ни докара до финала на Шампионската лига.
- Какво бихте ни разказали за финала на Шампионската лига в Глазгоу през 2002 година?
- Всичко беше добре до оня прословут гол на Зидан. Той просто разруши фантазиите ни. Изоставахме в резултата, след това успяхме да изравним с огромни старания и тогава той вкара виртуозния си гол и ни прекърши. Знаехме, че финалът ще е сложен. Все отново против нас беше Реал (Мадрид). Независимо от всичко ние направихме сезон, който остана записан със златни букви в историята на клуба.
- Можехте ли да успехите " галактическите "?
- Много мъчно. Всички мислехме, че е допустимо, в случай че всичко ни се получи и имаме ден. Отборът им обаче беше в действителност всесилен.
- Бербатов имаше две положителни благоприятни условия, само че Икер Касияс избави.
- Когато играеш край против Реал (Мадрид) и имаш такива благоприятни условия, те в действителност могат да донесат купата, само че във футбола е по този начин. Непредсказуема история.
- По време на финала вие и Михаел Балак знаехте, че това е последният ви мач за Байер и отивате в Байерн. Как се решихте на този трансфер?
- Всичко се получи доста добре. След доста мощен сезон и за двама ни. Балак оставаше свободен, тъй като договорът му с Леверкузен изтече и те не го възобновиха. Така и двамата отидохме в Байерн (Мюнхен).
- Как се чувствахте в Байерн? Там спечелихте доста титли.
- Байерн беше най-хубавият интервал в моята кариера. Там в действителност завоювах най-вече трофеи. Едни незабравими шест години, които бяха доста значими за мен.
- Как се осмелихте да критикувате могъщите Ули Хьонес и Карл-Хайнц Румениге? Случи се през 2006 година и по-късно напуснахте.
- Договорът ми изтичаше, а желаех да играя. Затова направих трансфер. А другояче рецензията може да бъде позитивна или негативна. Надявам се моята да е била градивна за развиването на клуба. След това се случиха доста неща в кухнята на Байерн.
- Какви началниците са Хьонес и Румениге?
- За мен несъмнено се подреждат измежду едни от най-хубавите футболни управници и президенти в моята кариера. Хора, които имат нрав на спечелили и преследват задачите си до дъно. Научих доста от тях.
Димитър Бербатов: Санчо към момента не е приключен състезател
" Той би трябвало да играе, да продължи развиването си "
- Вашият някогашен съотборник Оливер Кан в този момент стана огромният началник в Байерн. Ще се оправи ли?
- Със сигурност. Има доста опит към този момент. Историята му в клуба е доста дълга. Убеден съм, че ще остави след себе си ярка диря и като президент на клуба.
- Какви усеща взеха връх при завръщането ви в Байерн?
- Бях в действителност благополучен да се върна при приятелите ми, при тази прелестна аудитория и в този огромен клуб.
- Играхте за още един някогашен европейски първенец - Хамбургер. Защо се стигна до пропадането на тима във втора Бундеслига?
- Причината е ненапълно банална - клубът мина през интервал на неприятно ръководство, а това във футбола постоянно се заплаща. За първи път в историята си играят във втора Бундеслига, само че се надявам това да е за малко, тъй като Хамбургер в действителност е популярен клуб и мястото му е в eлита.
- Реал, Байерн, Хамбургер - абониран ли сте за тимове - европейски първенци?
- За мен беше прелестно да играя в тази огромни европейски клубове и по този метод да се осъществявам като професионален футболист. С тях мога да кажа, че съумях да създавам история и да остана в нея. Когато играеш със сърце, вратата постоянно остава отворена за теб.
- Германия се трансформира във ваша втора татковина. Къде наблюдавахте и по какъв начин преживяхте мача Бразилия - Германия през 2014 година на международното във вашата татковина?
- Радвах се за купата на Германия, само че страдах доста за загубата на Бразилия от Бундестима. Имам възприятието, че сърцето ми е разграничено на две - едната половина е бразилска, а другата немска.
- Вие сте бил дълго време национал на Бразилия. Какво е да победиш Аржентина с 4:1 във финала на Копа Америка?
- Беше един вманиачен край, който влезе в историята. По принцип за мен всеки мач сред Бразилия и Аржентина е международното " Ел Класико ". А когато този мач е на край и на всичкото от горната страна Бразилия победи, какво се случва? Един значим и паметен исторически миг за бразилския футбол.
- Защо не бяхте в тима, който за последно стана международен първенец през 2002 година?
- Не отидох, тъй като тогава Сколари, треньорът на националния ни тим, взе решение да заложи единствено на футболисти, които играят в бразилското състезание. Не ме повикаха, тъй като тогава се изявявах в чужбина и... Ще ви призная - това е най-голямото отчаяние в цялата ми кариера.
- Имате 84 мача в националния тим. С коя звезда и ваш съотборник ви беше най-приятно да играете?
- Играх с няколко велики играчи, само че най-голяма диря в мен остави Роналдо Феномена! За мен той бе най-класният футболист, с който съм играл.
- Може ли Неймар да стане №1 в света?
- В момента е измежду първите, само че оттук насетне ще става все по-трудно за него. Когато си на 18- 19 години е елементарно. Всички се радват на гения ти. През идващите 2-3 години обаче той би трябвало да израсне доста и чак тогава ще можем да разберем дали е заслужен да стане най-хубавият в света.
Бербатов с треньорски " А " лиценз, прицели се в последната допустима степен
Церемонията по връчването на дипломите бе на 24 януари на Националната футболна база " Бояна "
- Защо толкоз доста години Бразилия не може да стане международен първенец?
- Защото не съумяваме да открием толкоз положителни футболисти, колкото преди. В нашия тим постоянно сме зависели от няколко съществени играчи, а освен от един. За да е мощна Бразилия, трябват повече водачи в тима.
- Накрая да ви попитаме какви са усещанията ви от българския футбол? За кого се сещате?
- България е футболна страна, само че от много време не успявате да извадите някой състезател на международно равнище. А преди имахте доста такива. Всички те бяха с нрав на спечелили и правеха тимовете си мощни. Не знам какво се е трансформирало.
- Играл сте във велики мачове като Бразилия - Аржентина, Реал - Барселона, Байерн - Борусия (Дортмунд) и Фламенго - Флуминензе. Кое е най-впечатляващото дерби съгласно вас?
- Да, в действителност съм играл в доста велики дербита. Не знам в действителност кое от всички тях да отлича. Толкова доста съм изиграл.
- Но кое е най-хубавото от всички изброени: Бразилия - Аржентина, Реал - Барселона, Байерн - Борусия (Дортмунд) и Фламенго - Флуминензе?
- Забравяте Коринтианс - Палмейрас.
- Да. Коринтианс - Палмейрас...
- Аз персонално бих отличил две дербита. Едното е Бразилия - Аржентина и другото е Барселона - Реал (Мадрид). Играл съм и в Бразилия - Аржентина и съм взел участие и в " Ел Класико " сред Реал и Барса. За мен това се двете най-велики дербита на планетата.
Бербатов: Дори да вкарва хеттрик във всеки мач, някои почитатели на Реал отново няма да харесат Бейл
" Гуардиола реализира големи триумфи отпред на Манчестър Сити "
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ