Поредната ескалация в Близкия изток поставя Европа, в частност и

Поредната ескалация в Близкия изток слага Европа, в частност и България,  в деликатна позиция сред съюзническата взаимност и риска от замесване в спор, който не е директно неин. На този декор политическите реакции у нас обрисуват разнообразни прочити за ролята на Европейски Съюз, НАТО и границите на поддръжката в една все по-напрегната интернационална конюнктура.

Това не е война на Европа

„ Това не е война на Европа и Европа не е била тази, която е влезнала в спора. Когато Европа е притискана да вземе решение и да даде поддръжка, без това да е било в началото в съгласие със съдружниците ѝ, това би било извънреден нонсенс ”, разяснява Стоян Михалев от ПП-ДБ, по отношение на войната в Близкия изток.

Той направи паралел с войната в Украйна, като акцентира, че там европейската позиция е била ясно аргументирана от нуждата от отбрана против експанзия

„ Ако вземем за образец войната в Украйна – там ставаше въпрос за отбранително решение и беше ясно за какво Европа оказва поддръжка. Но тук няма по какъв начин по същия метод Европа да реагира на един нападателен акт ”, сподели още той.

По отношение на информацията за ракетни офанзиви към Турция, Михалев сподели, че към момента не е несъмнено дали това е целеустремен акт.

„ Чувам оценки на специалисти, че по-скоро не става дума за директни офанзиви против страна членка на НАТО ”, сподели той.

Той акцентира смисъла на участието в Алианса като основен фактор за сигурността на България

„ Това демонстрира какъв брой верен е бил изборът на България да бъде част от НАТО – това е същинската отбрана. Виждаме, че страни отвън Алианса са под доста по-ясен прицел ”, сподели още депутатът.

Според Михалев дейностите на Иран по отношение на прилежащите страни имат за цел да окажат индиректен напън върху Съединени американски щати.

„ Атаките против прилежащи арабски страни демонстрират, че Иран се пробва да ги принуди да окажат напън върху Америка да спре дейностите си ”, сподели още Михалев.

Източник: NOVA News