Само в Lupa.bg: БДЖ си измисли бързи влакове до Перник и вдигна цените
Поредна малоумщина сътвори управлението на държавния жп транспортьор в лицето на шефа на “БДЖ - Пътнически транспорти ” ЕООД Венцислав Славков. Същият анулира до момента прилаганите понижения от постоянните цени на жп билетите единствено за сектора София-Перник-София и подрежда от 1 април те да се издават по открития ред за съответната категория трен: пътнически, бърз или интернационален.
На първо четене — нищо неправилно. Но единствено на първо.
Международни влакове през Перник не са минавали от години, само че това в тази ситуация е най-малкият проблем.
По-интересното е, че управлението на БДЖ подрежда категорично да се таксуват по разнообразни цени (в интерес на истината такива за някои влакове и до момента имаше) билетите за пътническите и бързите влакове по линията София-Перник, която евентуално е най-натоварената в страната — всеки ден сред столицата и Югозапада пътуват към 50 влака. И тук към този момент постоянните пасажери на държавната железница
се чудят каква е разликата сред бързи и пътнически влакове по посоченото трасе.
Дали разлика в пътуването в границите на минута-две, дали неспирането на една-две гари? Или може би намират някаква разлика във вагоните, хигиената и изобщо изискванията на пътешестване? Такава няма и даже в противен случай — от година на година нещата стават все по-зле. Само и единствено да се напасне избран трен към категорията “бърз ” се анулира прекъсването в пернишки квартал с 40 000 поданици. В прилежащото село обаче влакът стопира и изчаква за разминаване…
През уикенда огромна част от сектора е без жп превоз в продължение на 3-4 часа, тъй като пътуват по-малко влакове или пък тъй като някои са префасонирани в бързи и не стопират на някои гари…
Добре е началниците въпреки всичко горе-долу да се качват на трен, преди да решат да подвигат цени.
Ако ще да се одерат, ръководителите на БДЖ не могат да смъкнат времетраенето на пътуването сред Перник и столицата под 50-60 минути. Това за трасе с дължина едвам 30 километра и при естествени климатични условия. Всяка смяна във времето се отразява на времето за пътешестване — от време на време фрапантно. В късните години на социализма очукани руски мотриси профучаваха по правата единствено за 30 минути.
На днешните (в множеството случаи) немски влакове им би трябвало двойно повече време.
Дори издаването на билет с модерната технология лишава минути и то в случай че има интернет. Да напомним въпреки всичко, че става въпрос за крайградска железница.
Идиотщините обаче не свършват с това. Решавайки да си вземе двупосочен билет, пасажерът бива запитан по кое време счита да се връща, с цел да се отрази това в билета.
Подобна отвратителна полицейщина не е позната даже и от най-мракобесните години на комунизма.
Все отново управлението на железницата подрежда на клиентите с издадени карти за понижение, които не са съгласни с новата комерсиална политика, да бъдат възобновени сумите за неизползвания период на услугата — без наказателна клауза.
На първо четене — нищо неправилно. Но единствено на първо.
Международни влакове през Перник не са минавали от години, само че това в тази ситуация е най-малкият проблем.
По-интересното е, че управлението на БДЖ подрежда категорично да се таксуват по разнообразни цени (в интерес на истината такива за някои влакове и до момента имаше) билетите за пътническите и бързите влакове по линията София-Перник, която евентуално е най-натоварената в страната — всеки ден сред столицата и Югозапада пътуват към 50 влака. И тук към този момент постоянните пасажери на държавната железница
се чудят каква е разликата сред бързи и пътнически влакове по посоченото трасе.
Дали разлика в пътуването в границите на минута-две, дали неспирането на една-две гари? Или може би намират някаква разлика във вагоните, хигиената и изобщо изискванията на пътешестване? Такава няма и даже в противен случай — от година на година нещата стават все по-зле. Само и единствено да се напасне избран трен към категорията “бърз ” се анулира прекъсването в пернишки квартал с 40 000 поданици. В прилежащото село обаче влакът стопира и изчаква за разминаване…
През уикенда огромна част от сектора е без жп превоз в продължение на 3-4 часа, тъй като пътуват по-малко влакове или пък тъй като някои са префасонирани в бързи и не стопират на някои гари…
Добре е началниците въпреки всичко горе-долу да се качват на трен, преди да решат да подвигат цени.
Ако ще да се одерат, ръководителите на БДЖ не могат да смъкнат времетраенето на пътуването сред Перник и столицата под 50-60 минути. Това за трасе с дължина едвам 30 километра и при естествени климатични условия. Всяка смяна във времето се отразява на времето за пътешестване — от време на време фрапантно. В късните години на социализма очукани руски мотриси профучаваха по правата единствено за 30 минути.
На днешните (в множеството случаи) немски влакове им би трябвало двойно повече време.
Дори издаването на билет с модерната технология лишава минути и то в случай че има интернет. Да напомним въпреки всичко, че става въпрос за крайградска железница.
Идиотщините обаче не свършват с това. Решавайки да си вземе двупосочен билет, пасажерът бива запитан по кое време счита да се връща, с цел да се отрази това в билета.
Подобна отвратителна полицейщина не е позната даже и от най-мракобесните години на комунизма.
Все отново управлението на железницата подрежда на клиентите с издадени карти за понижение, които не са съгласни с новата комерсиална политика, да бъдат възобновени сумите за неизползвания период на услугата — без наказателна клауза.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ