Поредица от шокове: Финансови проблеми застигнаха развиващите се страни
Поредицата шокове в света от последните години – пандемията, разстройствата в доставките, нашествието на Русия в Украйна, високата инфлация и затягащите се финансови условия – повлияха неподходящо на огромни елементи от международната стопанска система, само че най-много на най-слабите страни и най-уязвимите хора в тях, споделя в собствен разбор Financial Times.
Всичко това има и ще има тежки последствия за икономическото развиване, намаляването на бедността и даже политическата непоклатимост в бедните страни. Тези провокации ясно се обрисуват и в последния отчет на Световната банка за световните стопански вероятности.
Обобщението на Световната банка за последствията от тези шокове, влошени от дълготрайното закъснение на растежа на международната търговия, възходящия протекционизъм, натрупването на задължения и изострящата се климатична рецесия, е тъмно. Това, което с право може да се назова „ поликриза “, нанесе дълготраен удар на развиването в полуразвитите и разрастващите се стопански системи. До края на 2024 година се чака икономическата интензивност в тези стопански системи да бъде с към 5% под равнищата, планувани в навечерието на пандемията.
Още по-лошо е, че допълнително от една трета от най-бедните страни приходите на глава от популацията през 2024 година ще бъдат под равнищата от 2019 година
Очаква се Източна Азия и Южна Азия да се показват относително добре. Но икономическото показване на други места, изключително в Латинска Америка и Субсахарска Африка, се предвижда да бъде неприятно. Това обаче би трябвало да се сложи в по-дългосрочна вероятност. Докладът показва, че без Китай приходите на човек в полуразвитите и разрастващите се стопански системи стагнират по отношение на тези в богатите страни от средата на предишното десетилетие насам. Относителните приходи в бедните страни стагнират от още по-дълго време. Накратко, преодоляването на световното неравноправие наподобява буксува.
Причините за тази дълготрайна застоялост на относителните приходи са доста и комплицирани. Те се крият във вътрешните политики, както и в световната среда. Но един фактор несъмнено е възходящият протекционизъм и забавянето на растежа на международната търговия. Трябва да се означи, че размерът на международната търговия растеше със междинен ритъм от 5.8% годишно сред 1970 година и 2008 година, до момента в който растежът на брутния вътрешен артикул бе приблизително 3.3% - търговията бе мотор на растежа. Между 2011 година и 2023 година обаче междинният растеж на международната търговия е едвам 3.4%, до момента в който този на международния Брутният вътрешен продукт спадна до 2.7%. Това не е деглобализация, само че несъмнено е закъснение на този развой.
Днес доста от най-плашещите провокации са точно финансови. Дългосрочното струпване на дълг, изключително от страните с ниски приходи, се комбинира с по-високите лихвени проценти и турбулентните кредитни пазари, с цел да сътвори съществени дългови усложнения. Както нормално те включват освен по-високи разноски, само че и понижено предложение. Така отчетът отбелязва, че една четвърт от полуразвитите или разрастващи се стопански системи в този момент на процедура са изгубили достъп до интернационалните пазари на облигации.
Предоставените доказателства за въздействието на стягането на кредитните условия са притеснителни. След февруари 2022 година лихвите по заемите на кредитополучателите с рейтинг C (най-ниския неинвестиционен) са скочили с изключителните 14.4 пункта. В резултат на това прогнозата за растежа през 2023 година на тези страни се срина от 3.2% преди година до едвам 0.9% в този момент.
Въпреки това дълговият напън върху най-бедните страни не е ново събитие. Нетните лихвени разноски по обществения дълг като дял от държавните доходи в страните с ниски приходи освен набъбнаха доста след пандемията, само че от дълго време са над междинното за всички полуразвити и разрастващи се стопански системи. Необходимо е доста облекчение на дълга. Голяма част от него ще би трябвало да пристигна, по един или различен метод, от Китай. Днес, удивително, двустранният дълг, изискуем от страните с ниски приходи към страните кредитори с високи приходи от Парижкия клуб, към този момент е по-малко от половината от отговорностите към страни отвън клуба, основно Китай.
Тежката обстановка с финансирането и дълга стана незабавна. Няма късмет крайната беднотия да бъде отстранена без належаща и радикална смяна. Същото е належащо, с цел да се създадат нужните вложения за намаляване на климатичните промени и адаптиране към тях. Нито пък е допустимо проблемите на бедните страни с невисок кредитен рейтинг да бъдат решени независимо от частния бранш. Има безапелационни причини за незабавни, ефикасни и великодушни дейности.
Предстоящата среща на високо ниво за нов световен финансов пакт в Париж предлага скъпа опция за реализиране на бърз прогрес. Но е значимо подобен прогрес да бъде реализиран в съдействие с Китай. Необходимите промени би трябвало да се основават на осъзнаването, че това, което се случва в този момент, е колкото неустойчиво, толкоз и нежелателно. Те би трябвало да регистрират незабавните потребности както на хората, по този начин и на планетата. Трябва да понижат цената на съществуващия дълг и да обезпечат ресурсите и инструментите за шерване на риска, нужни за генериране на налично финансиране в бъдеще.
Да, шоковете от последните години направиха великодушните и ефикасни дейности по-трудни от политическа позиция в страните с високи приходи. Уплашените общества гледат във вътрешността. Но тези разтърсвания без подозрение направиха дейностите по-важни.
Всичко това има и ще има тежки последствия за икономическото развиване, намаляването на бедността и даже политическата непоклатимост в бедните страни. Тези провокации ясно се обрисуват и в последния отчет на Световната банка за световните стопански вероятности.
Обобщението на Световната банка за последствията от тези шокове, влошени от дълготрайното закъснение на растежа на международната търговия, възходящия протекционизъм, натрупването на задължения и изострящата се климатична рецесия, е тъмно. Това, което с право може да се назова „ поликриза “, нанесе дълготраен удар на развиването в полуразвитите и разрастващите се стопански системи. До края на 2024 година се чака икономическата интензивност в тези стопански системи да бъде с към 5% под равнищата, планувани в навечерието на пандемията.
Още по-лошо е, че допълнително от една трета от най-бедните страни приходите на глава от популацията през 2024 година ще бъдат под равнищата от 2019 година
Очаква се Източна Азия и Южна Азия да се показват относително добре. Но икономическото показване на други места, изключително в Латинска Америка и Субсахарска Африка, се предвижда да бъде неприятно. Това обаче би трябвало да се сложи в по-дългосрочна вероятност. Докладът показва, че без Китай приходите на човек в полуразвитите и разрастващите се стопански системи стагнират по отношение на тези в богатите страни от средата на предишното десетилетие насам. Относителните приходи в бедните страни стагнират от още по-дълго време. Накратко, преодоляването на световното неравноправие наподобява буксува.
Причините за тази дълготрайна застоялост на относителните приходи са доста и комплицирани. Те се крият във вътрешните политики, както и в световната среда. Но един фактор несъмнено е възходящият протекционизъм и забавянето на растежа на международната търговия. Трябва да се означи, че размерът на международната търговия растеше със междинен ритъм от 5.8% годишно сред 1970 година и 2008 година, до момента в който растежът на брутния вътрешен артикул бе приблизително 3.3% - търговията бе мотор на растежа. Между 2011 година и 2023 година обаче междинният растеж на международната търговия е едвам 3.4%, до момента в който този на международния Брутният вътрешен продукт спадна до 2.7%. Това не е деглобализация, само че несъмнено е закъснение на този развой.
Днес доста от най-плашещите провокации са точно финансови. Дългосрочното струпване на дълг, изключително от страните с ниски приходи, се комбинира с по-високите лихвени проценти и турбулентните кредитни пазари, с цел да сътвори съществени дългови усложнения. Както нормално те включват освен по-високи разноски, само че и понижено предложение. Така отчетът отбелязва, че една четвърт от полуразвитите или разрастващи се стопански системи в този момент на процедура са изгубили достъп до интернационалните пазари на облигации.
Предоставените доказателства за въздействието на стягането на кредитните условия са притеснителни. След февруари 2022 година лихвите по заемите на кредитополучателите с рейтинг C (най-ниския неинвестиционен) са скочили с изключителните 14.4 пункта. В резултат на това прогнозата за растежа през 2023 година на тези страни се срина от 3.2% преди година до едвам 0.9% в този момент.
Въпреки това дълговият напън върху най-бедните страни не е ново събитие. Нетните лихвени разноски по обществения дълг като дял от държавните доходи в страните с ниски приходи освен набъбнаха доста след пандемията, само че от дълго време са над междинното за всички полуразвити и разрастващи се стопански системи. Необходимо е доста облекчение на дълга. Голяма част от него ще би трябвало да пристигна, по един или различен метод, от Китай. Днес, удивително, двустранният дълг, изискуем от страните с ниски приходи към страните кредитори с високи приходи от Парижкия клуб, към този момент е по-малко от половината от отговорностите към страни отвън клуба, основно Китай.
Тежката обстановка с финансирането и дълга стана незабавна. Няма късмет крайната беднотия да бъде отстранена без належаща и радикална смяна. Същото е належащо, с цел да се създадат нужните вложения за намаляване на климатичните промени и адаптиране към тях. Нито пък е допустимо проблемите на бедните страни с невисок кредитен рейтинг да бъдат решени независимо от частния бранш. Има безапелационни причини за незабавни, ефикасни и великодушни дейности.
Предстоящата среща на високо ниво за нов световен финансов пакт в Париж предлага скъпа опция за реализиране на бърз прогрес. Но е значимо подобен прогрес да бъде реализиран в съдействие с Китай. Необходимите промени би трябвало да се основават на осъзнаването, че това, което се случва в този момент, е колкото неустойчиво, толкоз и нежелателно. Те би трябвало да регистрират незабавните потребности както на хората, по този начин и на планетата. Трябва да понижат цената на съществуващия дълг и да обезпечат ресурсите и инструментите за шерване на риска, нужни за генериране на налично финансиране в бъдеще.
Да, шоковете от последните години направиха великодушните и ефикасни дейности по-трудни от политическа позиция в страните с високи приходи. Уплашените общества гледат във вътрешността. Но тези разтърсвания без подозрение направиха дейностите по-важни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ