Война на его или обективност? Недялко Славов сравни писането на Георги Господинов с Евровизия
Пореден книжовен скандал възпламени обществените медии и вплете името на Георги Господинов в конспирация. В пост, евентуално отговор на обява на създателя на „ Физика на тъгата ”, писателя Недялко Славов го класира отвън десятката на актуалните писатели. Какво провокира гнева на пловдивчанина?
Прочетете още
„ Испания! Времеубежище е Книга на седмицата в днешния брой на Ел Паис/ El País! И първа критика за книгата там: "...фрагментарен и несдържан разказ, който е безусловно извънреден. Господинов, към този момент преведен на повече от 23 езика и притежател на множеството от огромните европейски награди, принадлежи към рода на Хорхе Луис Борхес, Итало Калвино и Жорж Перек... ", превод Мария Вутова.
Малко по-късно на стената на Славов се появи следният пост: „ Авторът Господинов е отвън десетката на актуалните български писатели, това е сигурно. В удостоверение мога незабавно да изброя най-малко дузина модерни белетриста: Зарев, Делчев, Дворянова, Русков, Андреев, Ранчев, Никифоров, да не преставам ли? С поезията му ситуацията е същото. Само от неговото потомство с едно-две стихотворения го обезсмислят Тома Марков и Калин Терзийски. Това за литературната му „ стойност “. Но най-страшното, което той нанася на литературния живот е политкоректното разлагане на самата концепция на литературата. Такъв политически план в словото, такова „ инженерингово “ налагане в името на политкоректността, не е било до момента в актуалната ни история. В книжовен формат, по хрумвания, послания и художествено качество, той ми припомня на песенния конкурс на " Евровизията ". Уви, това има радиоактивно облъчващо влияние върху духа и възпитанието на младите, идващите и въобще обезсмисля литературната среда на нацията. Така всеки един млад създател, който напише книга по рецептата на политкоректното смирение, счита че към този момент е стъпил на територията на литературата. Същото се случва и с читателя. А това е гибел за духа. ”
В следствие създателят отстрани имената на писатели и поети, с които съпоставя Господинов, както и изречението „ това за литературната му „ стойност ”.
Георги Господинов не отговори на поста, само че последва лавина от разнопосочни мнения и това принуди Славов да ги блокира. За интереса към позицията му свидетелстват единствено реакциите с емотикони и препостванията на мнението му.
Немалко обаче бяха реакциите със противоположен знак – на неодобрение и обвинявания в назадничавост. Публикуваме част от мненията в обществените диалози в интернет, само че преди този момент ще напомним, че това не е първият случай, в който творчеството на Георги Господинов е атакувано от сътрудник.
„ Господиновчето взело премия от чичковите червенотиквеничковчета. Тоя естетически планктон. И ония двулевковци. Евтинджоси. Взети дружно образуват 2-те стотинки, които открих днеска на пътя. 1 стотинка плюс 1 стотинка. Впрочем там им е и мястото - на пътя. Но по какъв начин такива нищожества са стигнали толкоз надалеч?
Креатура на агентурата. Срамно е да си от тия. Това значи, че си комичен, на ниска цена и прочувствен простак. И промит мозък. Заслужаваш пренебрежение, в случай че си от тях. Deplorables ”, написа преди години в обществените мрежи Милен Русков, откакто Господинов бе отличен с премия „ Перото ”. Две години по-късно – по време на гала за връчване на наградата Писател на годината в Националната библиотека Русков откри сили да се извини обществено на сътрудника си. Като притежател на премията за миналата година, той се обърна с думи към сегашния победител – Господинов.
„ Казах едни работи, които не трябваше. „ Когато се води конкурентна битка, хората постоянно споделят един за различен неща, които не би трябвало. Не съм сюрпризиран, че Георги Господинов получава премията на читателите на Столична библиотека, защото той е един от най-популярните и най-хубавите български писатели “, сподели Русков и по този начин сред двамата се стигна до помиряване.
Така на литературния фронт се оформя нова борба, въпреки че Махатма Ганди споделя " Око за око и светът ще ослепее ".
П ЕТЪР КРАЕВСКИ, публицист:
По мотив офанзивата на Недялко Славов към Георги Господинов, ще кажа единствено това... Който и да си ти - огромен, дребен, популярен или негодник, остави го Г. Г. на мира. Ако се мислиш за по-добър публицист или управител, ей ти я пистата – надбягай го. Ама, литературата не била спорт. Е, за какво рипаш тогава? Защо въобще би трябвало се чувстваш пренебрегнат от непознатия триумф? Харесваш, не харесваш, уважавай другостта, още повече, когато тя се демонстрира в идващото потомство, което се чака да „ обащиниш “. Не бъди Тарас Булба. Остави шир на бъдещето. Нека цъфтят всички цветя, както е споделил китайският мъдрец. Ако ти стиска, напъни се и цъфни, непретенциозно допълням аз. Стига да не направиш нещо друго. От напън. Макар, че и от това ще има изгода – най-малко ще наториш литературната равнища. Който се познае в тези думи, да прости. За протокола - прощавам и на себе си.
К РУМ ФИЛИПОВ, ПИСАТЕЛ:
Срамна работа. Особено измежду известните пловдивски писатели има едно библейско напрежение, честен императив и малко вълшебен натурализъм, мъчно се понася всичко това.
РАДОСЛАВ БИМБАЛОВ, публицист:
Един български публицист по безпардонен метод оплюва Георги Господинов. Нарича го “политкоректен инженерен план, отвън десетката на актуалните български писатели ”. Хулещият е изявен създател, с родни литературни награди и почести. Няма да го загатна, тъй като ме е позор да му пиша името. Сигурно и щях да го подмина, само че неговата ненавист пробива пространството през един от главните рупори на омразата тук - Мартин Карбовски, който прави персоналната изцепка на оня публицист обществено притежание. Естествено, добре хранената с злоба публика на Карбовски незабавно стартира да реди лични плюнки по Георги Господинов. Настървени, до кръв.
Вижте, аз изцяло разбирам всичко това. Не е нужно да четеш Господинов, с цел да го критикуваш. В осакатеното ни обучение, в час по литература ни учеха тъкмо това - да зубрим рецензия, с цел да добием “правилното отношение ” по отношение на литературни шедьоври. Беше доста по-важно да наковеш в смотания си мозък “какво е желал да каже създателя ”. Спомням си по какъв начин откакто приключих междинното обучение си постанових да се връщам към типичен творби, които напълно преднамерено съм пропуснал в учебно заведение, замествайки ги с комфортната, препоръчвана ми от учителите, “критика ”.
На младежите през днешния ден желая горещо да препоръчам да четат Господинов. Не тъй като е най-успешният български публицист отвън България и отнася голям брой награди на открито. Не тъй като един испански критик оня ден го съпостави с Борхес. Не, не го четете по тази причина. Четете в този момент “Естествен разказ ”, “Физика на тъгата ” и “Времеубежище ”, тъй като сте съвременници на Господинов. Ходите по едни павета, гледате едно кино, седите в едни кафенета с него. Затова попивайте думите му в този момент, до момента в който дишате дружно.
На прописващите в този момент млади писатели пък ще пожелая да не харесват всичко, което написа Господинов. Да намират неговите недостатъци, с цел да ги преодолеят в личното си писане и да го задминат, някой ден.
А на оня прочут роден публицист ще пожелая да чете единствено и само себе си. Така няма да страда, че не умее да бъде Георги Господинов.
ХРИСТО КАРАСТОЯНОВ, публицист , реагира също с коментар във връзка материала, в който Площад Славейков споделя за проблема:
Приемам материала на госпожа Силвия Недкова. В литературната общественост е обикновено да има престрелки, неприемане, даже и кавги, само че има едно наложително нещо: приемливост. Сиреч, не си задължен да харесваш, само че си задължен да признаваш другия. Гео Милев е нападал грубо Иван Вазов, само че - представете си! - го е присъединил в формираната от самия него Антология! При това преди всичко!
ПЕТЯ КОКУДЕВА, публицист:
На мен персонално ми е тъжно, че Господинов има нелеката орис - като единствен известен от този порядък - да изнася на гърба си всичката насрещна малоценщина по тия земи.
Прочетете още
„ Испания! Времеубежище е Книга на седмицата в днешния брой на Ел Паис/ El País! И първа критика за книгата там: "...фрагментарен и несдържан разказ, който е безусловно извънреден. Господинов, към този момент преведен на повече от 23 езика и притежател на множеството от огромните европейски награди, принадлежи към рода на Хорхе Луис Борхес, Итало Калвино и Жорж Перек... ", превод Мария Вутова.
Малко по-късно на стената на Славов се появи следният пост: „ Авторът Господинов е отвън десетката на актуалните български писатели, това е сигурно. В удостоверение мога незабавно да изброя най-малко дузина модерни белетриста: Зарев, Делчев, Дворянова, Русков, Андреев, Ранчев, Никифоров, да не преставам ли? С поезията му ситуацията е същото. Само от неговото потомство с едно-две стихотворения го обезсмислят Тома Марков и Калин Терзийски. Това за литературната му „ стойност “. Но най-страшното, което той нанася на литературния живот е политкоректното разлагане на самата концепция на литературата. Такъв политически план в словото, такова „ инженерингово “ налагане в името на политкоректността, не е било до момента в актуалната ни история. В книжовен формат, по хрумвания, послания и художествено качество, той ми припомня на песенния конкурс на " Евровизията ". Уви, това има радиоактивно облъчващо влияние върху духа и възпитанието на младите, идващите и въобще обезсмисля литературната среда на нацията. Така всеки един млад създател, който напише книга по рецептата на политкоректното смирение, счита че към този момент е стъпил на територията на литературата. Същото се случва и с читателя. А това е гибел за духа. ”
В следствие създателят отстрани имената на писатели и поети, с които съпоставя Господинов, както и изречението „ това за литературната му „ стойност ”.
Георги Господинов не отговори на поста, само че последва лавина от разнопосочни мнения и това принуди Славов да ги блокира. За интереса към позицията му свидетелстват единствено реакциите с емотикони и препостванията на мнението му.
Немалко обаче бяха реакциите със противоположен знак – на неодобрение и обвинявания в назадничавост. Публикуваме част от мненията в обществените диалози в интернет, само че преди този момент ще напомним, че това не е първият случай, в който творчеството на Георги Господинов е атакувано от сътрудник.
„ Господиновчето взело премия от чичковите червенотиквеничковчета. Тоя естетически планктон. И ония двулевковци. Евтинджоси. Взети дружно образуват 2-те стотинки, които открих днеска на пътя. 1 стотинка плюс 1 стотинка. Впрочем там им е и мястото - на пътя. Но по какъв начин такива нищожества са стигнали толкоз надалеч?
Креатура на агентурата. Срамно е да си от тия. Това значи, че си комичен, на ниска цена и прочувствен простак. И промит мозък. Заслужаваш пренебрежение, в случай че си от тях. Deplorables ”, написа преди години в обществените мрежи Милен Русков, откакто Господинов бе отличен с премия „ Перото ”. Две години по-късно – по време на гала за връчване на наградата Писател на годината в Националната библиотека Русков откри сили да се извини обществено на сътрудника си. Като притежател на премията за миналата година, той се обърна с думи към сегашния победител – Господинов.
„ Казах едни работи, които не трябваше. „ Когато се води конкурентна битка, хората постоянно споделят един за различен неща, които не би трябвало. Не съм сюрпризиран, че Георги Господинов получава премията на читателите на Столична библиотека, защото той е един от най-популярните и най-хубавите български писатели “, сподели Русков и по този начин сред двамата се стигна до помиряване.
Така на литературния фронт се оформя нова борба, въпреки че Махатма Ганди споделя " Око за око и светът ще ослепее ".
П ЕТЪР КРАЕВСКИ, публицист:
По мотив офанзивата на Недялко Славов към Георги Господинов, ще кажа единствено това... Който и да си ти - огромен, дребен, популярен или негодник, остави го Г. Г. на мира. Ако се мислиш за по-добър публицист или управител, ей ти я пистата – надбягай го. Ама, литературата не била спорт. Е, за какво рипаш тогава? Защо въобще би трябвало се чувстваш пренебрегнат от непознатия триумф? Харесваш, не харесваш, уважавай другостта, още повече, когато тя се демонстрира в идващото потомство, което се чака да „ обащиниш “. Не бъди Тарас Булба. Остави шир на бъдещето. Нека цъфтят всички цветя, както е споделил китайският мъдрец. Ако ти стиска, напъни се и цъфни, непретенциозно допълням аз. Стига да не направиш нещо друго. От напън. Макар, че и от това ще има изгода – най-малко ще наториш литературната равнища. Който се познае в тези думи, да прости. За протокола - прощавам и на себе си.
К РУМ ФИЛИПОВ, ПИСАТЕЛ:
Срамна работа. Особено измежду известните пловдивски писатели има едно библейско напрежение, честен императив и малко вълшебен натурализъм, мъчно се понася всичко това.
РАДОСЛАВ БИМБАЛОВ, публицист:
Един български публицист по безпардонен метод оплюва Георги Господинов. Нарича го “политкоректен инженерен план, отвън десетката на актуалните български писатели ”. Хулещият е изявен създател, с родни литературни награди и почести. Няма да го загатна, тъй като ме е позор да му пиша името. Сигурно и щях да го подмина, само че неговата ненавист пробива пространството през един от главните рупори на омразата тук - Мартин Карбовски, който прави персоналната изцепка на оня публицист обществено притежание. Естествено, добре хранената с злоба публика на Карбовски незабавно стартира да реди лични плюнки по Георги Господинов. Настървени, до кръв.
Вижте, аз изцяло разбирам всичко това. Не е нужно да четеш Господинов, с цел да го критикуваш. В осакатеното ни обучение, в час по литература ни учеха тъкмо това - да зубрим рецензия, с цел да добием “правилното отношение ” по отношение на литературни шедьоври. Беше доста по-важно да наковеш в смотания си мозък “какво е желал да каже създателя ”. Спомням си по какъв начин откакто приключих междинното обучение си постанових да се връщам към типичен творби, които напълно преднамерено съм пропуснал в учебно заведение, замествайки ги с комфортната, препоръчвана ми от учителите, “критика ”.
На младежите през днешния ден желая горещо да препоръчам да четат Господинов. Не тъй като е най-успешният български публицист отвън България и отнася голям брой награди на открито. Не тъй като един испански критик оня ден го съпостави с Борхес. Не, не го четете по тази причина. Четете в този момент “Естествен разказ ”, “Физика на тъгата ” и “Времеубежище ”, тъй като сте съвременници на Господинов. Ходите по едни павета, гледате едно кино, седите в едни кафенета с него. Затова попивайте думите му в този момент, до момента в който дишате дружно.
На прописващите в този момент млади писатели пък ще пожелая да не харесват всичко, което написа Господинов. Да намират неговите недостатъци, с цел да ги преодолеят в личното си писане и да го задминат, някой ден.
А на оня прочут роден публицист ще пожелая да чете единствено и само себе си. Така няма да страда, че не умее да бъде Георги Господинов.
ХРИСТО КАРАСТОЯНОВ, публицист , реагира също с коментар във връзка материала, в който Площад Славейков споделя за проблема:
Приемам материала на госпожа Силвия Недкова. В литературната общественост е обикновено да има престрелки, неприемане, даже и кавги, само че има едно наложително нещо: приемливост. Сиреч, не си задължен да харесваш, само че си задължен да признаваш другия. Гео Милев е нападал грубо Иван Вазов, само че - представете си! - го е присъединил в формираната от самия него Антология! При това преди всичко!
ПЕТЯ КОКУДЕВА, публицист:
На мен персонално ми е тъжно, че Господинов има нелеката орис - като единствен известен от този порядък - да изнася на гърба си всичката насрещна малоценщина по тия земи.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ