Изборен абсурд! Как 120 гласа за Терзиев се “преместиха” за Хекимян
Пореден избирателен парадокс!
Експерти извадиха в ефира на Нова телевизия фрапантен образец от София – 120 гласа за Васил Терзиев били “преместени ” за Антон Хекимян.
Ива Лазарова от Института за развиване на обществената среда и ръководителят на Обществения съвет на ЦИК Цветелина Пенева разясниха резултатите. Това стана в предаването “Здравей, България ”.
Посоченият случай е от френската гимназия в София
Там единият от членовете на СИК изброява бюлетините и споделя за кого са гласовете. Членът, който записва, обаче отбелязва гласовете за различен претендент. Така вместо за Васил Терзиев да бъдат регистрирани 120 гласа, те отиват за Антон Хекимян.
„ 120 гласа са преместени един ред по-нагоре. Представете си какъв брой такива неточности може да са позволени при преброяването на гласовете и отчитането на резултатите, които ние не можем да хванем. От видеонаблюдението се вижда, че има 120 бюлетини за Терзиев. Това значи, че надеждността на отчитане на гласовете посредством ръчно броене не е добра. Трябва да се мисли за различен метод на отчитане на гласовете – машинно, с машинен протокол ”, счита Пенева. „ Тази година слагаме самобитен връх. Почти половин % повече недействителни, съпоставено със същия вид избор през 2019 година Под въпрос е доколко гласоподавателите са били наясно с дизайна на бюлетините, още повече че след 2021 година хората привикнаха с машинното гласоподаване, което много улеснява ”, разяснява Ива Лазарова от Института за развиване на обществената.
Тя акцентира, че при вота с машини няма опция за нереален глас. „ Принтирана квитанция пък няма по какъв начин да даде съображение, по което при преброяването да има разнообразни тълкувания. Надраскването на разписката няма да я направи недействителна. Трябва сериозен разбор ”, настоя Лазарова.
числата са смущаващи
„ Числата са доста смущаващи. Това значи, че вотът на гласоподавателите е килнат в доста от случаите. За да знаем каква е хипотезата, чувалите би трябвало да се отворят, а ЦИК би трябвало да назначи някаква работна група, която да направи разбор. Особено в случаите, където процентът на невалидни бюлетини е смущаващо огромен. Това до момента не е правено, макар че Общественият съвет е поставял този въпрос неведнъж ”, акцентира ръководителят на Обществения съвет на ЦИК Цветелина Пенева.
Председателят на Обществения съвет на ЦИК акцентира, че досега няма нито един документиран факт, който да демонстрира, че резултат от машинно гласоподаване е погрешно регистриран или манипулиран.
„ Това, което се изнасяше в Народното събрание, когато се дебатираха измененията в Изборния кодекс, се цитираха имена на секции, в които имало разминавания сред гласовете и протокола в машините. След това ЦИК назначи специфична комисия, която не откри нито едно противоречие ”, посочи Пенева.
За недействителна се смята всяка бюлетина, която няма два печата, има вписани знаци по нея, вотът е маркиран по забранен метод или допълнително от едно квадратчета, както и в случай че на бюлетината е маркирана единствено преференция.
Най-много сбъркани протоколи пък, регистрират в Благоевград
От общинската изборна комисия отдават това на огромната численост кандидат-кметове. Каквото и да е повода обаче, 75% от всичко написано в протоколите там, по-късно е било поправено.
Ден откакто изтече срокът, даден от закона за оповестяване на резултатите от изборите, към този момент можем освен да предвиждаме, само че и да приказваме с обстоятелства. Заедно с резултатите, беше изчислена и общата изборната интензивност в деня на вота. Както се очакваше тя е ниска, едвам достигаща 45% от имащите право на глас. Иначе казано, малко над 2,7 милиона души в неделния ден са се поинтересували от това кой ще ги ръководи на локално равнище през идващите 4 години, уточни Нова телевизия.
Сравнение с локалните избори през 2019 и 2015 година, става известно, че българите са все по-слабо стимулирани да вземат участие в избори. С всеки идващ избор губим към 4% гласоподаватели.
На изборите тази неделя, най-малката община в България – Трекляно, която се намира в област Кюстендил, е била и най-активната от всички. Близо 90% от нейните 740 гласоподаватели са отишли да гласоподават. Обратният образец откриваме в другия завършек на страната. В много по-големия, а и регионален град Добрич, двама от всеки трима души са предпочели да си останат у дома.
Балотажът е на 5 ноември. На него отиват 19 регионални града. Идната неделя ще е ден за избори и в 31 от регионите на трите ни най-големи града, защото от първия път бяха определени едвам по двама районни кметове в София и във Варна. По-малките общини, които ще им вършат компания пък, са 71. Единствено в областите Кърджали и Търговище безусловно всички общини са си избрали кмет от първия път. Отново на регионално равнище, най-честата борба, на която се натъкваме, ще бъде сред ГЕРБ и локални обединения, инициативни комитети или самостоятелни претенденти.
Като във всяко съревнование и в това има рекордьори.
В шуменската община Върбица да вземем за пример, кметската конкуренция печели Мердин Байрям от Движение за права и свободи, с рекордната разлика от 90% сред него и неговия конкурент. Най-малката разлика сред първите двама, за които в този момент следва балотаж пък, е в Раднево. Там разликата сред кандидата на локална коалиция и този на ГЕРБ, е даже под 1%. Любопитна е обстановката и в Съединение, където има разлика от половин до 2% освен сред първите двама, а сред първите четирима претенденти.
В хасковското село Брягово е най-дълго управлявалият кмет в България. Името му е Делчо Митев и е повдигнат от Българска социалистическа партия. В неделя той завоюва 15-ия си мандат. Така 72-годишният кмет, който ръководи селото си от 26-годишен, ще продължи да го прави най-малко още 4 години.
В Хаджидимово квадратчето „ не поддържам никого ” е предпочетено от близо 15% от гласоподавателите. Завиден % даже за някои действителни претенденти.
И до момента в който тук-там борбата е в действителност жестока, на други, претендентите се съревновават само със… себе си. Общините, които бяха пожелани единствено от един единствен претендент, са 6 на брой, а кметствата – 887.
В други 9 села никой не желае да ръководи. Това, което в този момент следва да се случи по тези места, е общинските кметове сами да назначат кметски наместници по свое убеждение.
Недействителните бюлетини, пуснати за кмет, са близо 40 000
Според калкулации на Института за развиване на обществената среда, неотчетените гласове за общински съветници пък са над 412 000, което е към 15% от общия им брой. Процент, подобен на този, на който бяхме очевидци и на предходните избори за локална власт, когато машинното гласоподаване също не беше допустимо, само че просто тъй като към момента не съществуваше като алтернатива. Рекордьор по недействителни бюлетини е община Луковит, с близо 34%.
Още вести четете в секция България.
