Пореден ден ставаме свидетели на вълна от съпричастност и мобилизация

Пореден ден ставаме очевидци на вълна от съпричастност и готовност на всички сили в търсенето на дребния Александър от Перник, само че в това време остава чувството за проблеми в метода, по който се организира издирването. Може би поради неналичието на триумф.

Затова е значим и въпросът: по какъв начин тъкмо се организира една издирвателна интервенция? Как се дефинира периметърът и по какъв начин може да е несъмнено, че е претърсен добре?

Специалисти-издирвачи, които дълго време са работили в системата, а някои от тях към този момент имат частна процедура, разкриха елементи от сходни интервенции пред Българска национална телевизия.

Те обявиха, че в София по неофициална информация всеки ден се търси човек, а през ден - търсеният е дете. Издирване с търсене обаче не може да бъде сравнявано.

По хипотеза обаче едно от най-важните неща, които започват редом с издирвателните дейности на изчезналия е да се проверява и кръгът от близки - къде са били през последните дни, с кого са се срещали, има ли някаква необикновена смяна в ритъма на живот. Защото това би дало основа за отменяне или потвърждаване на някаква догадка.

Освен това от значително значение е къде последно се е намирал изчезналият човек. Ако е бил в градска среда чиновниците от отдел търсене оповестяват в радиоефира на всички патрули. Докато една част търсят периметъра, друга част преглеждат всички налични записи от всички налични камери в този периметър. Издирвачите употребяват диспечерите на градския превоз, лечебните заведения и други обекти, до които изчезналите лица може да са стигнали.

Има един доста значителен детайл от издирването и той е следенето на мобилните кафези. Ако по време на бягството детето или възрастният човек е носил със себе си телефон, даже да е изключен, може да бъде засечено последното място, на което апаратът е работил. Само че с цел да се случи това, с цел да може формалните органи да получат информация за мобилните кафези и с цел да проследят последните позвънявания на човек, би трябвало да има формирано досъдебно произвеждане.

Трябва да има позволение от съда даже в случаи, в които става дума за търсене - няма механизъм, който да облекчава тези административни процедури, когато е ясно, че казусът е незабавен и става въпрос за решения и информация, която би трябвало да бъде получена оптимално рано.

Интересен въпрос е и доколко са оборудвани другите отдели в страната с техника от вида на термокамери и дронове. В доста от случаите другите структури разчитат на връзка между тях, с цел да съумеят да попълнят дупките в ресурсите.

Как обаче се трансформира процедурата предвид на положението на търсения - психическо положение, болест или друго? Издирвачите подхождат строго самостоятелно към всеки случай. В практиката на хората, с които екипът ни беседва да вземем за пример е имало случай на човек с аутизъм, който напълно целеустремено е избягал, без да има разумна причина, само че напълно ясно е възнамерявал бягството си, даже гледайки направления в Гугъл maps, и даже e изтрил хронологията, явно осъзнавайки, че ще бъде търсен.

Този човек е бил открит в другия завършек на града след 2 дни търсене, тъй като издирващите са нараснали периметъра, защото са знаели, че това е човек, който макар диагнозата си или тъкмо поради нея е доста деен и може да стигне доста надалеч. Но не може и не трябва да се търсят аналогии със случая на Сашко.