Пореден ден на преговори за кабинет между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.

Пореден ден на договаряния за кабинет сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. А срокът пред сглобката, който през днешния ден водачът на ГЕРБ Бойко Борисов даде - до понеделник. 

По информация се разисква разпределението на министерските кресла и лични назначения, а Зарица Динкова остава измежду най-критикуваните министри от държавното управление на Денков. 

Докато е под въпрос дали ще остане отпред на Министерството на туризма, основни браншови организации издигнаха собствен претендент - Мартин Захариев.

" Той има нужния административен и управнически опит, с цел да ги приложи в качеството се и като министър на туризма ", обявиха от десетки организации в отворено писмо преди дни. Сред тях са Българска асоциация на заведенията, Сдружение на заведенията в България, Национален ръб по туризъм, Българска туристическа камара, Българска асоциация за туризъм и други

Потърсихме мнението на господин Захариев по значимите за бранша проблеми.

- Как виждате развиването на България като туристическа дестинация?

- Аз преглеждам този въпрос в подтекста на по-големия, а точно създаването, структурирането и финансирането на „ Бранд България “ като атрактивна капиталова, иновационна и туристическа дестинация. Образът на една страна – по какъв начин тя наподобява погледната извън, е толкоз значим, че от него зависи качеството на живот на цели генерации. Ето за какво би трябвало да си отговорим на въпроса „ Как би трябвало да наподобява марката България? ”, тъй че да печелим от нея. Целта е основаване на нов и съвременен „ Бранд България ”, което да способства освен за развиването на туризма, само че и за построяването на конкурентоспособност на дестинацията като цяло.

Репутацията – това е гаранция, за която хората заплащат пари. За да завоюваш добра известност, са нужни десетки години, с цел да я загубиш, са задоволителни секунди.  

Репутацията придобива още по-голяма значителност, когато става дума за България, като страна където несигурността, неяснотата, непрекъснатите промени съпътстват всяка активност. За да се построи един сполучлив народен бранд, би трябвало да се направи разбор и на конкурентните бранд тактики да се употребява задграничен професионален опит, да се дефинира неповторимата ни еднаквост. За страдание не може да се каже, че този факт е съзнателен, а още по-малко, че има подготвеност за неговото осмисляне и професионално използване.

Конкретно за туризма това значи да превърнем България в мечтана целогодишна туристическа дестинация за резистентен туризъм, съхраняваща и употребяваща естественото и културно-историческото си завещание по виновен метод, с оптималната изгода за приемащите локални общности и райони. 

Публичният облик на дадена страна е не просто плод на ПР или други информационни похвати. Той се образува и от действителните, доказуеми с съответни обстоятелства достижения на страната, стопански резултати, качество на създаваните артикули, авторитетност на водачите на страната и така нататък Всички тези фактори обаче би трябвало да бъдат вярно комуникирани. 

Дистрибуцията на България като туристическа дестинация следва да отразява актуалните трендове и да бъде подчинена на обезпечаването и поддържането на оптималната досегаемост на потребителите до предлаганите туристически артикули. Необходимо е да се има поради, че днешните консуматори се „ свързват “ непосредствено с туристическите артикули посредством потреблението на интернет и обществените медии и към този момент не са толкоз подвластни от медиатори за покупко-продажбите си. В цифровия маркетинг, което е работа на Министерството на туризма към този момент България и кръгла нула.

- Какво не ви хареса в досегашното ръководство на туризма?

По сложният въпрос е какво тъкмо ми харесва - нищо! С годините се натрупват голям брой проблеми, които остават нерешени и това води до систематични неточности в ръководството на бранша, а от там и резултатите са незадоволителни. НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (НСУРТРБ) се нуждае от незабавна актуализация! Министерството на туризма следва да разгласи нова процедура по Закон за обществените поръчки за правене на актуализацията и да я подложи на необятно публично разискване, преди нейното приемане от Министерски съвет. Това ще докара до бъдещо стабилно развиване на страната като цяло и осъществяване на тактиките за стабилно развиване на локално и национално равнище.

Секторът е разлъчен и неговото оцеляване минава единствено през консолидация на туристическите сдружения. Решението е основаване на Национална хотелиерска и ресторантьорска камара и Национална туристическа организация /DMO/ – Destination Marketing Organisation. Разработили сме повсеместен план с разбор на шест европейски пазара, положителни практики, организационна конструкция, финансиране и съответни законодателни оферти. Препоръчваме Националната туристическа организация (НТО) да има персонификация като юридическо лице и правно-организационна форма - публично-частно партньорство с Министерство на туризма и водещите национално показани Неправителствени организации в бранша. Аналогично и за хотелиерската и ресторантьорска камара. 

Дигитализацията е другата магистрална задача. Към сегашния миг формата на данните в регистрите на Министерство на туризма, част от ЕСТИ не разрешава електронен продан на данни и информация сред администрациите, както и отварянето им към обществеността в машинно четим формат. Липсва оперативна съгласуемост сред регистрите и съществуващите осведомителни системи. Въобще концепцията за цифрова промяна я няма нито в Закона за туризма, нито в Наредбата за категоризация, нито в политиките на министерството.

Дигитализацията тук следва да се преглежда в посока основаване на логическа конструкция във тип, в който обособените равнища (регионално, местно) да намерят своето място, тъй че да се събира, актуализира и дава информацията за цялата страна на обществения уебсайт, да се създаде на модулен принцип, тъй че без смяна в главната логическа конструкция, да могат да се прибавят нови тематични модули като наличие. Обединяване на всички настоящи туристически регистри на общинско и държавно равнище, което да разреши спазването на правилото на еУправлението за еднократно въвеждане на данни, без да се вкарват едни и същи данни в разнообразни туристически регистри, а върху тях да се надграждат нови услуги, геолокация, цифров маркетинг, разбор на огромни бази данни и т.н.  

Необходимо е и основаването на новаторска мултиезикова платформа за цифрови туристически направления с цифрова карта, с включване на изкуствен интелект и виртуална действителност за туристическите обекти. Дигитализирана и структурирана в направления туристическа информация ще спомогне за разпространение на културно-историческото завещание измежду младежите и измежду непознатите общности.

Това ще усили доста броя на туристите навътре в страната, което е част от дълготрайната национална тактика за показване на България като туристическа страна за 4 сезона.

- Ключово ли е запазването на 9% Данък добавена стойност за бранша?

Абсолютно ДА!

- Готов ли сте с стратегия за развиването на туризма?

Да подготвен съм. Тази стратегия е синтезиран израз на упованията на бизнеса през последните 10 години, от както е основано е отрасловото Министерство на туризма. Програмата е обществена и беше необятно публикувана в медиите.

- А с бюджета за реклама и по какъв начин виждате разходването му?

Туризмът и неговото министерство е евтина разменна монета в политическия пасианс и отсъства от управническите цели. Ние са борим за увеличение на средствата за национална реклама най-малко в бюджета на Министерството на туризма стъпаловидно до 3 пъти от настоящия бюджет за идващите 36 месеца и да доближи до 80 млн. лева, с цел да запазим и увеличим нашите позиции поради дейната политика на нашите директни съперници в бранша. И това като отплата, че туризмът не получи и 1 лев от Планът за възобновяване и резистентност. 

Сред ръководещите няма ясно схващане за приноса на бранша и обвързваните с него промишлености към Брутния вътрешен артикул на страната. Необходимо е да бъде внедрена програмата „ Статистика и туризъм “на Световната организация по туризъм (UNWTO) като методология и когнитивен разбор за премерване на въздействието на туризма върху стопанската система за задачите на образуване на стратегическите политики в областта на туризма. В отчет на " Евростат ", в който се проучва въздействието на туризма и неговия принос в Европейски Съюз, за България са налични 39 от 50 обсъждани знака. Той демонстрира, че може да се генерират повече статистически данни за по-пълен разбор най-много във връзка с индикаторите, които имат отношение към приноса на Брутният вътрешен продукт.

- Какво е решението за проблемите с работната ръка и рвботниците от трети страни? 

Повишаване на заплащането е ключът към привличането на качествени фрагменти в бранша. Заетите в него са най-важните за лицето на българския туризъм. Нито една апликация или цифрово решение, не може да размени приветливото държание и усмивка на рецепциониста, който ви посреща в хотела. Нито един робот не може да ви оправи леглото или да ви почисти стаята, по този начин като камериерката.  

Трябва да продължи политиката на продължение на облекчаването на националното законодателство за трудова миграция и наемането служащи, освен на сезонни служащи до 90 дни, само че за над 90 дни, което в действителност е основно за бранша.  

Подобряване на достъпността на дестинацията, посредством консулските служби е различен приоритет. Въвеждането на електронна платформа към Министерство на външните работи за подаване на приложения за електронни визи също. След 2025 година се планува да стартира издаването на електронни визи в шенгенската общественост. Това би могло да се трансформира в още една причина за ограничение на конкурентоспособността на нашата страна. Визовата политика трябваше да е един от главните цели на Министерство на туризма, дружно с това на Външните работи, като значим инструмент за улеснение на входящия туризъм от трети страни.

Според Световния стопански конгрес входните визи са „ една от най-тежките бюрократични усложнения за пътуващите “, които могат да възпрат хората да посетят дестинация. Съществуват известни доказателства, че страните, които са подобрили процесите за облекчение на визовия режим, са отбелязали нарастване на броя на интернационалните гости сред 5% и 25%, като позитивното икономическо влияние се отразява изцяло на стопанската система.