На Евросъюза му поникнаха топки за борба с Америка?
Поразителни вести идват от Европа. Оказва се, че в случай че се съберат на едно място доста афектирани и ядосани европейски политици, то може и да им стигне смелостта дружно да се изправят против Доналд Тръмп и неговата вашингтонска администрация. Дори не мога да си спомня по кое време се е случвало нещо сходно за финален път. Най-вероятно няма да си спомня, тъй като такова до момента не е било.
Съвършено ненадейно в Европа се появи съюз, който към този момент нарекоха „ Алианса МММ “, тъй като бе управляван от Меркел, Макрон и Мей – т.е. от водачите на Германия, Франция и Англия, които отхвърлиха да излязат от нуклеарното съглашение с Иран по заповед на Съединени американски щати. Като представител на общоевропейската антиамериканска опозиция напред излезе Еманюел Макрон, който в този момент се усеща като същински правоприемник на Шарл дьо Гол, последният френски водач, имал храброст да възрази на Вашингтон. Разбира се, Макрон спрямо Де Гол е политическо джудже в целия смисъл на думата, само че тук няма какво да се направи – каквито и времената, такива и джуджетата, такива и политиците.
„ По време на срещата на Европейския съюз на високо ниво се взе решение да се поддръжка договорката с Иран и да се пазят предприятията от дейностите на Съединени американски щати, съобщи френският президент Еманюел Макрон. Според него, Европейски Съюз също упорства за отвод на Вашингтон без ангажименти от митата във връзка с Европа. Ядреното съглашение с Иран би трябвало да се добави и разшири, включително и върху балистичните ракети и въпросите за ролята на Техеран в района, съобщи Макрон.
От тази история към този момент се схващат няколко неща и всички те са положителни за Русия, за която всеки спор сред Съединени американски щати и Европа е огромна наслада. Когато съперниците се бият между тях, би трябвало да им се оказва помощ, без да се не помнят пуканките и наложително да се скандира да не стопират.
И по този начин, ето какви заключения се набиват на очи:
Първо. Европейските политици се осмелиха, а както споделят американските публицисти – изнагляха, тъй като нормално немският канцлер и френският президент, без значение от всичко, най-много се опасяват от Държавния департамент на Съединени американски щати, а от своите лични гласоподаватели или даже не от предприемачите си, които заплащат налозите в бюджета, а също по този начин и заплащат изборните им акции. Но този път националните ползи, или хайде – общоевропейските бизнес-интереси взеха връх над страха пред гнева на Вашингтон, който е свикнал да сменя непослушните европейски политици с тракване на пръстите. Това е доста добър знак, тъй като припомня на тези моменти, когато ръководителите на официално комунистическите Румъния, Югославия или Унгария стартират да възразяват на управлението на Съюз на съветските социалистически републики.
Това е очевиден симптом, че американската империя се клати и разрушава и няма за какво да се изпитва боязън от гнева на Вашингтон. Важното е, че храброст демонстрират тези, които се намират на доста високо място на европейската пирамида на властта, тъй като това значи, че цялата система като цяло е подготвена както би трябвало да се скара с американците.
Второ. Поразително е, че решението за неподчинението на Вашингтон е признато от Европейския съвет, в чийто състав влизат всички страни от Европейски Съюз, което значи, че някак си всички проамерикански водачи от страните в Европейски Съюз, т.е. водачите на Полша, Литва, Латвия, Естония, Румъния, Испания, Португалия, Белгия и по този начин нататък са били накарани да млъкнат и освен да млъкнат, само че и да подпишат заявление, че Съединени американски щати не са прави и Европейски Съюз няма да съблюдава глобите, а в противен случай – ще се бори за своите ползи.
Честно казано ужасно е да си представим какво е трябвало да създадат Меркел и Макрон да вземем за пример с водачите на прибалтийските страни, за които самата мисъл, че може да не се подчинят на Съединени американски щати провокира когнитивен дисонанс, нервност, епилептични припадъци и под паника офанзиви по едно и също време. За да постъпят по този начин е било или да ги заплашат с нещо напълно ужасно или по отношение на тях да се употребява физическо или психическо принуждение. Бих си платил да видя по какъв начин съответно са ги принудили да подпишат този документ на Европейския съвет. Надявам се, че в миналото ще има приключване на видеозаписи или стенограми от това съвещание, тъй като ми се коства, че светът би трябвало да види това безчинство над феновете да лижат американски ботуши.
Ще съумеят ли Меркел и Макрон да измислят метод да обезвреждат американските наказания? Със сигурност не и бързо. Твърде комплициран развой и прекалено много би трябвало да се промени в схемите за финансиране на американските петролни компании и в купчина други търговски въпроси. Това не може да се направи бързо, само че Вашингтон няма за какво да се радва за това. Ако Евросъюза реши да построи механизъм за заобикаляне на американските наказания, то няма да има изключително значение какъв брой време ще му отнеме.
Да предположим, че ще са му нужни две години. Дълго, нали? А в действителност две години ще преминат като ден, а по-късно към този момент американските наказания въобще ще престанат да работят като ефикасен инструмент от външната политика на Съединени американски щати. Така че в случай че Тръмп не успее в близко време на пречупи европейската опозиция, то в недалечното бъдеще американците ще съжаляват доста, че са изгубили главното си геополитическо предимство, а са получили в подмяна само благодарностите на израелския министър председател Нетаняху, които очевидно не костват толкоз, че поради него да се скапва евроатлантическото единение.
Сега ще забележим по какъв начин Вашингтон ще си връща контрола над Европа. Прости решения няма и колкото е по-силен натиска на Тръмп върху европейците, толкоз по-активно те ще се сближават с Китай и Русия и това сигурно ще докара до колапса на американската технология.
Източник: Поглед Инфо
Съвършено ненадейно в Европа се появи съюз, който към този момент нарекоха „ Алианса МММ “, тъй като бе управляван от Меркел, Макрон и Мей – т.е. от водачите на Германия, Франция и Англия, които отхвърлиха да излязат от нуклеарното съглашение с Иран по заповед на Съединени американски щати. Като представител на общоевропейската антиамериканска опозиция напред излезе Еманюел Макрон, който в този момент се усеща като същински правоприемник на Шарл дьо Гол, последният френски водач, имал храброст да възрази на Вашингтон. Разбира се, Макрон спрямо Де Гол е политическо джудже в целия смисъл на думата, само че тук няма какво да се направи – каквито и времената, такива и джуджетата, такива и политиците.
„ По време на срещата на Европейския съюз на високо ниво се взе решение да се поддръжка договорката с Иран и да се пазят предприятията от дейностите на Съединени американски щати, съобщи френският президент Еманюел Макрон. Според него, Европейски Съюз също упорства за отвод на Вашингтон без ангажименти от митата във връзка с Европа. Ядреното съглашение с Иран би трябвало да се добави и разшири, включително и върху балистичните ракети и въпросите за ролята на Техеран в района, съобщи Макрон.
От тази история към този момент се схващат няколко неща и всички те са положителни за Русия, за която всеки спор сред Съединени американски щати и Европа е огромна наслада. Когато съперниците се бият между тях, би трябвало да им се оказва помощ, без да се не помнят пуканките и наложително да се скандира да не стопират.
И по този начин, ето какви заключения се набиват на очи:
Първо. Европейските политици се осмелиха, а както споделят американските публицисти – изнагляха, тъй като нормално немският канцлер и френският президент, без значение от всичко, най-много се опасяват от Държавния департамент на Съединени американски щати, а от своите лични гласоподаватели или даже не от предприемачите си, които заплащат налозите в бюджета, а също по този начин и заплащат изборните им акции. Но този път националните ползи, или хайде – общоевропейските бизнес-интереси взеха връх над страха пред гнева на Вашингтон, който е свикнал да сменя непослушните европейски политици с тракване на пръстите. Това е доста добър знак, тъй като припомня на тези моменти, когато ръководителите на официално комунистическите Румъния, Югославия или Унгария стартират да възразяват на управлението на Съюз на съветските социалистически републики.
Това е очевиден симптом, че американската империя се клати и разрушава и няма за какво да се изпитва боязън от гнева на Вашингтон. Важното е, че храброст демонстрират тези, които се намират на доста високо място на европейската пирамида на властта, тъй като това значи, че цялата система като цяло е подготвена както би трябвало да се скара с американците.
Второ. Поразително е, че решението за неподчинението на Вашингтон е признато от Европейския съвет, в чийто състав влизат всички страни от Европейски Съюз, което значи, че някак си всички проамерикански водачи от страните в Европейски Съюз, т.е. водачите на Полша, Литва, Латвия, Естония, Румъния, Испания, Португалия, Белгия и по този начин нататък са били накарани да млъкнат и освен да млъкнат, само че и да подпишат заявление, че Съединени американски щати не са прави и Европейски Съюз няма да съблюдава глобите, а в противен случай – ще се бори за своите ползи.
Честно казано ужасно е да си представим какво е трябвало да създадат Меркел и Макрон да вземем за пример с водачите на прибалтийските страни, за които самата мисъл, че може да не се подчинят на Съединени американски щати провокира когнитивен дисонанс, нервност, епилептични припадъци и под паника офанзиви по едно и също време. За да постъпят по този начин е било или да ги заплашат с нещо напълно ужасно или по отношение на тях да се употребява физическо или психическо принуждение. Бих си платил да видя по какъв начин съответно са ги принудили да подпишат този документ на Европейския съвет. Надявам се, че в миналото ще има приключване на видеозаписи или стенограми от това съвещание, тъй като ми се коства, че светът би трябвало да види това безчинство над феновете да лижат американски ботуши.
Ще съумеят ли Меркел и Макрон да измислят метод да обезвреждат американските наказания? Със сигурност не и бързо. Твърде комплициран развой и прекалено много би трябвало да се промени в схемите за финансиране на американските петролни компании и в купчина други търговски въпроси. Това не може да се направи бързо, само че Вашингтон няма за какво да се радва за това. Ако Евросъюза реши да построи механизъм за заобикаляне на американските наказания, то няма да има изключително значение какъв брой време ще му отнеме.
Да предположим, че ще са му нужни две години. Дълго, нали? А в действителност две години ще преминат като ден, а по-късно към този момент американските наказания въобще ще престанат да работят като ефикасен инструмент от външната политика на Съединени американски щати. Така че в случай че Тръмп не успее в близко време на пречупи европейската опозиция, то в недалечното бъдеще американците ще съжаляват доста, че са изгубили главното си геополитическо предимство, а са получили в подмяна само благодарностите на израелския министър председател Нетаняху, които очевидно не костват толкоз, че поради него да се скапва евроатлантическото единение.
Сега ще забележим по какъв начин Вашингтон ще си връща контрола над Европа. Прости решения няма и колкото е по-силен натиска на Тръмп върху европейците, толкоз по-активно те ще се сближават с Китай и Русия и това сигурно ще докара до колапса на американската технология.
Източник: Поглед Инфо
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ