Поради страха на властимащите съветският войник продължава да се извисява

Поради страха на властимащите руският боец продължава да се извисява над обичания Пловдив. Процесите към събарянето на МОЧА в София са към този момент необратими. Макар саботажите, забавянията и колебливостта на демократичната коалиция – омразният паметник ще бъда отстранен! МОЧА към този момент е рисков за жителите. Превърна се в сцена на омразата против подтисничеството, унижението на нацията ни и десетилетната покорна взаимозависимост на елитите ни. Въпросът е за какво другият център на демократичните хрумвания в България Пловдив мълчи за Альоша? Защо бунтовният Пловдив разрешава да го тъпче още руски ботуш? Гражданите на Пловдив за следващ път станаха жертва на популисти и дребни властови сметчици. Очевидно топлото местенце на регионалната администрация се оказа по-ценно от правилата и духа на демокрацията, в която се кълнеше новата демократична коалиция. Защо сякаш " демократът ", регионален шеф на Пловдив не дръзва да сложи даже въпроса за премахването на Альоша? Защо страха да не подразним алените толкоз бързо взе съвестта на Илия Зюмбилев – ръководител на най-старата, демократична организация на България – Български земеделски народен съюз. Пловдив помни смелите горяни. Пловдив помни многото николапетковисти дали живото си в комунистическите лагери и затвори. Пловдивските демократи имат исторически корени свързани с делата им по тези места. В тяхна памет и в името на хилядолетната история на този обичан български град, в името на модерността и светлината на Пловдив, като европейско културно средище властовите мишоци би трябвало да надскочат себе си и да освободят небето и духа на Пловдив! В изпотените ръчички на регионалния шеф Илия Зюмбилев е решението за преустановяване на унизителното състояние на града. Очевидно е, че смелостта на площадните демократи се изпари с консумирането им на властта. Нова политика на демократичната коалиция назначила Зюмбилев в Пловдив ли е да толерира Държавна сигурност и паметниците им? И в случай че е по този начин, за какво ръководителят на към момента живите николапетковисти седи смирено и се преценява с тази инструкция. Защо унижава себе си и съюза като не стартира незабавни дейности за отстраняването на Альоша? Това е дълг на всеки български политик – да построи справедлива българска памет за поробителите и героите ни. Не може съветският солдат да окупира небето, а в краката му да седи скромният монумент на Дякона, до момента в който регионалният, пристигнал на вълната на популизма да пази мекото управническо кресло!/БГНЕС

Анализът е на Владимир Иванов, някогашен водач на БЗНС-София.