Президентът на Туркменистан поиска „Портите на Ада“ да бъдат загасени
Поради стопански аргументи и поради опазването на околната среда президентът на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов подреди „ Портите на Ада “ – пламъците на газовия кратер Дарваза посред пустинята Каракум, които горят близо 50 години поради човешка неточност - да бъдат загасени.
Според него кратерът се отразява негативно на околната среда и здравето на хората, живеещи наоколо до него. В обръщението си той акцентира, че се губят скъпи естествени запаси, които могат да донесат облага, която да се употребява за подобряването на живота на хората.
Той насочи същото искане и през 2010-а година, само че огънят в кратера, който е известна туристическа дестинация, не е спрял и до през днешния ден, а предходни опити за потушаването му са били несполучливи.
Как се е образувал?
Всичко стартира през 1971 година, когато Туркменистан към момента е част от някогашния Съветски съюз. Страната е извънредно богата на естествени запаси. По това време екип от руски геолози прави сондажи за газ в пустинята Каракум. Те откриват подземно находище покрай населено място в региона Дарваза, прочут на туркменски като Дервезе ( ”отворена врата ”). И това в действителност е врата, която води към Памир. Откритието е инцидентно, а екипът се оказва неопитен за мащабите му. Галерията изпод е голяма. Земята под сондажната техника се срива и тя потъва. Отваря се великански кратер, от който непрестанно излиза природен газ. Концентрацията вътре е толкоз огромна, че никой не смее да се спусне надолу, с цел да го изследва. Тогава геолозите вземат решение да възпламенят находището, с цел да не доближи газът до близкото населено място. Той гори и до ден сегашен.
Според него кратерът се отразява негативно на околната среда и здравето на хората, живеещи наоколо до него. В обръщението си той акцентира, че се губят скъпи естествени запаси, които могат да донесат облага, която да се употребява за подобряването на живота на хората.
Той насочи същото искане и през 2010-а година, само че огънят в кратера, който е известна туристическа дестинация, не е спрял и до през днешния ден, а предходни опити за потушаването му са били несполучливи.
Как се е образувал?
Всичко стартира през 1971 година, когато Туркменистан към момента е част от някогашния Съветски съюз. Страната е извънредно богата на естествени запаси. По това време екип от руски геолози прави сондажи за газ в пустинята Каракум. Те откриват подземно находище покрай населено място в региона Дарваза, прочут на туркменски като Дервезе ( ”отворена врата ”). И това в действителност е врата, която води към Памир. Откритието е инцидентно, а екипът се оказва неопитен за мащабите му. Галерията изпод е голяма. Земята под сондажната техника се срива и тя потъва. Отваря се великански кратер, от който непрестанно излиза природен газ. Концентрацията вътре е толкоз огромна, че никой не смее да се спусне надолу, с цел да го изследва. Тогава геолозите вземат решение да възпламенят находището, с цел да не доближи газът до близкото населено място. Той гори и до ден сегашен.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ