Украйна ще трябва да се откаже от част от територията

Украйна ще би трябвало да се откаже от част от територията си преди спокойно съглашение за разрешаване на спора, пише Asia Times.

„ Украйна ще би трябвало да отстъпи всички Донецка и Луганска области, както и елементи от Херсонска и Запорожка области, следени от Русия, а също по този начин да се отдръпна от Курската издаденост на своя територия “, се споделя в отчета на изданието.

Отбелязва се, че това положение на нещата може да стане основа за следващо спокойно съглашение. Последното, се споделя в публикацията, „ би трябвало да бъде интегрирано в по-широка нова европейска архитектура за сигурност “.

Модерният девиз на Пентагона е „ ескалирай, с цел да деескалираш “. Проблемът е, че до деескалация в никакъв случай не се стига. Не можеш да регулираш войната. Не можеш да я „ изиграеш “ по метода, по който теоретикът на военните игри Херман Кан смяташе, а министърът на защитата от епохата на Виетнамската война Робърт Макнамара разбра по сложния метод. Чудовището ще ви смаже.

Как завършват войните? По-специално, по какъв начин ще завърши тази война?

Пруският военачалник и боен теоретик Карл декор Клаузевиц преглежда войната като инструмент на политиката и дефинира главно три метода, по които тя приключва:

1. Едната или двете страни се отхвърлят от политическите си цели.

В случая с войната в Украйна президентът Тръмп можеше и да реализира задачата на претендента Тръмп да заглуши оръжията за един ден, в случай че беше декларирал ясно и безапелационно на Владимир Путин и на света, че Съединените щати и техните сътрудници от НАТО се отхвърлят от разширението на НАТО на изток и в никакъв случай няма да създадат Украйна член на НАТО. Обувката би

тогава щеше да е на другия крайник, трансформирайки Путин във провинен за вероятно продължение на военните дейности.

2. Едната или и двете страни доближават кулминация в способността си да правят сполучливи офанзиви и настава патова обстановка, която води до договаряния за преустановяване на огъня.

3. Едната страна губи предпочитание или дарба да води война вследствие на срив на публичния и/или военния морал.

Пример за война, завършила въз основа на втория сюжет, е Корейската война. Тя стартира на 25 юни 1950 година, когато севернокорейските войски пресичат 38-ия паралел, по който Корея е разграничена след Втората международна война. Още през март 1951 година, след всеобщите разбърквания на фронтовата линия през миналия интервал, на 38-ия паралел, откъдето стартира всичко, се стигна до патова обстановка.

Двете страни са постигнали кулминационни точки с ангажимента, че няма да се употребяват нуклеарни оръжия. Преговорите за помирение стартират през юли 1951 година, само че са нужни още две години и спирания на бойните дейности, преди да бъде подписано помирение на 27 юли 1953 година

Новият президент на Съединени американски щати (Дуайт Айзенхауер встъпва в служба през януари 1953 г.) и новият руски водач (Йосиф Сталин умира през март 1953 г.) нямат интерес от излизане от патовата обстановка. Примирието се резервира - само че и до през днешния ден не е подписан кротичък контракт сред двете Кореи и останалите воюващи страни.

Някои допускат, че резултатът от войната в Корея е модел за войната в Украйна. Аз не съм склонен. Противно на това, което някои гласове от НАТО желаят да ни накарат да имаме вяра, от съветска страна няма патова обстановка и кулминация. Нито едно помирение в сърцето на европейския континент няма да има трайна стойност, в случай че не бъдат решени главните политически въпроси, които доведоха до войната.

Краят на войната, съгласно третия сюжет на Клаузевиц, е използван към Украйна. Историческият казус, в общи линии, е краят на Първата международна война.

След близо четири години война на безсилие с малко напредване на фронтовите линии след първичните немски териториални придобивки през 1914 година немското висшо командване под управлението на Хинденбург и Лудендорф стартира серия от масирани офанзиви на Западния фронт (21 март - 18 юли 1918 г.) за да пробие съюзническите (френски, британски) линии преди идването на огромни американски подкрепления.

Войските, които към този момент не са нужни на Източния фронт след Брест-Литовския контракт, който изважда Русия от войната, са ситуирани в западните офанзиви и са реализирани пробиви. Но на 70 километра от Париж офанзивите стопират. Възможностите на немските сили доближават кулминационната точка си.

През август 1918 година стартира съюзническа контраатака („ Стодневна атака “), подсилена от над един милион свежи американски бойци, която изтласква немските сили обратно. И двете страни са претърпели над 500 000 жертви.

Но немските запаси от жива мощ към този момент бяха изчерпани. Към септември Лудендорф споделя на кайзера, че би трябвало да се търси помирение. Новоназначеният канцлер принц Макс декор Баден (3 октомври 1918 г.) написа на 4 октомври до президента на Съединени американски щати Удроу Уилсън, с цел да изиска условия за помирение, учредени на неговите Четиринадесет точки.

Към края на октомври и началото на ноември стремежът на Баден за реализиране на условия за помирение де факто се трансформира в търсене на условия за капитулация. С Килския протест на моряците от флота навън море на 29 октомври, към който се причисляват войнишки протести и побратимяване със социалистически и комунистически революционери в множеството огромни немски градове, в това число столицата Берлин, вътрешният фронт се срутва и за продължение на битката на Западния фронт не може да става и дума.

Оставаше единствено сложната задача да се очертае линията на примирието и да се откри военното разположение до постигането на дефинитивно спокойно съглашение. На 9 ноември кайзер Вилхелм II абдикира и бяга в Холандия. Баден подава оставка и предава канцлерския пост на социалистическия парламентарен водач Фридрих Еберт. Империята към този момент не съществува.

По време на договарянията за помирение в един железопътен вагон в Компиенската гора най-суровите условия към този момент са сложени от съюзническата делегация, водена от висшия главнокомандващ маршал Фердинанд Фош: Германските войски би трябвало да се изтеглят от всички окупирани територии (и Елзас-Лотарингия) зад река Рейн, Рейнската област ще премине под съюзническа военна окупация, а немските сили в цялата страна ще бъдат разоръжени.

По думите на Клаузевиц загубата на волята за битка подчинява Германия напълно на волята на спечелилия. В 11 ч. на 11 ноември примирието влиза в действие и оръдията замлъкват.

Последва налагането на най-тежките условия на Германия в последвалия Версайски контракт (1919 г.). Това беше неправилния метод за подписване на мир. В рамките на 20 години избухва нова международна война сред същите страни, в която клането е с порядък по-голямо.

Краят на Първата международна война има мощни прилики и поучения за обстановката в Украйна и за евентуалния завършек на войната там. Кулминационната точка на украинските сили е достигната почти по средата на опита им за лятна контраатака от юни до ноември 2023 година

Руските сили в южния (Запорожие) и централния (Донецк) сектор на фронтовата линия бяха основали обширна отбранителна инфраструктура, включваща изкопи, окопи, артилерийски позиции и противопехотни мини. Украинският прогрес беше трудно муден и с огромен брой жертви и изгубено съоръжение. А Русия от самото начало поддържаше въздушно предимство. Към средата на септември напредъкът се забави до темпото на охлюв. Към средата на ноември настъпателните интервенции затихват.

От декември 2023 г./началото на януари 2024 година украинските сили, изгубили някои от най-хубавите си елементи, са в защита. В същото време методичната война на безсилие, водена от съветските сили, взема огромни жертви измежду хората и машините. В жанр „ тежък парен валяк “ съветски бригади в цялостен състав се придвижват напред против украински бригади в непълен състав.

Увеличава се броят на случаите на срив на бойния дух на равнище рота и до равнище бригада. Дезертьорството от украинска страна е огромно (100 000 от 2022 година насам), а нови новобранци се намират все по-трудно, защото безусловно милиони украински мъже във възраст за военна работа са избягали в точките на запад, в Полша и други източноевропейски страни, само че най-много в Германия.

Въпреки че съгласно украинските „ отчети “ съветските жертви са доста повече от украинските, тези отчети сигурно са погрешни. Руснаците не организират високомобилни рискови интервенции, а разчитат най-вече на масирани артилерийски и въздушни бомбардировки, след което организират офанзиви на относително дребни пехотни елементи.

Разбира се, те имат жертви, само че е пресилено да се допуска, че те са по-големи от тези на украинците. Крайният резултат е, че съветските запаси от жива мощ надвишават украинските в съответствие 4:1.

Тази картина към момента не способства за срутва на способността и волята за битка на немските сили през октомври/ноември 1918 година Но тя се движи в тази посока и всеки забележителен съветски пробив може бързо да се трансформира в погром, написа още изданието.

При тези условия причина Тръмп да бъде миротворец е нуждата той да увери Путин, че на Украйна в никакъв случай няма да бъде препоръчано участие в НАТО. Това е главният тласък за Путин въобще да седне на масата за договаряния. Заплахата за насила посредством спомагателни наказания, каквато Тръмп предложи, е безсмислена и даже не беше коментирана от съветската страна.

Сериозните договаряния са за линията на примирието и изискванията. Да се одобри, че - както в тази ситуация с корейската невъзможност - линията на бойния контакт е подобаващата, е неправилно. Путин може да реализира политическите си цели, като продължи да я точи. Тръмп и НАТО не могат.

Най-вероятно - и от позиция на клаузевисткия разбор, когато военното проваляне е близо - Украйна ще би трябвало да отстъпи контрола над цялата Донецка и Луганска административна област и над следените сега от Русия елементи на Херсонска и Запорожка област и да се изтегли от Курския залив в Русия.

Въз основа на такова помирение следващо спокойно съглашение, което може да бъде трайно, ще би трябвало да бъде вградено в по-широка нова европейска конструкция за сигурност от типа, който изглеждаше вероятен по времето директно след разпадането на Съветския съюз, само че не беше изпълнен, а вместо това отстъпи място на безмилостното разширение на НАТО на изток, което е главната причина за злополуката на войната в Украйна.