Древните народи, населяващи българска територия, ни завещават най-големите златни съкровища в света
Поради удобното си географско разположение територията на днешна България е населявана от дълбока античност. Черноморският район е люлка на едни от най-ранните цивилизации в Европа – доказателство за това е най-старото златно бижу, откривано в миналото, в Халхолитния некропол край Варна. Древните елини и траки пък са оставили своя отпечатък по плодородните земи по поречието на река Дунав, в регионите на Добруджа и Мизия.
Като носители на богата духовна просвета народите, населявали земите ни, оставят на поколенията богата сбирка от артефакти – златни бижута, движимости от бита, монументи и мемориални плочи. Местата, за които ще разкажем в идващите редове, са страници от книгата на историята, скъп източник на знание и мъдрост.
Варненският енеолитен некропол е най-голямото златно богатство в света. Некрополът е открит при инцидентни строителни работи през 1972 година и става сензационно научно изобретение, чието значение надвишава доста границите на праисторията на модерна България. В резултат на изследванията до момента (разкопките не са приключили – към момента не са разкопани към 30% от хипотетичната територия) са открити 294 гроба. В 57 от тях липсва човешки скелет или кости, единствено в три от които е съсредоточена по-голямата част от златните предмети, както и най-представителните надохдки от други типове. Отличителен белег за тези гробове са жезлите или скиптрите – знак на висша световна или духовна власт. Други три гроба са съдържали триизмерно изображение на човешко лице от глина, като на изключително присъщите места от лицето – челото, очите, устата, ушите – са апликирани златни предмети.
99 гроба съдържат скелети в изпънато състояние по тил. Повечето от тях принадлежат на мъже. От тях изпъква гроб на 45–50-годишен мъж – евентуално водач или сановник, който е извънредно богат – в него са открити над 1,5 кг златни предмети, доста медни и каменни сечива, декорации и други
Особеното място на Варненския некропол се дължи освен на откритите разнородни погребални практики, а и на благосъстоянието и разнообразието на находки. Само откритите златни предмети са повече от 3 000 и са с общо тегло над 6 кг, а разнообразието им е доста – над 38 разнообразни типа. Много огромно е и количеството находки от други материали – медните произведения са над 160; кремъчните – над 230; съвсем 90 са от камък и мрамор. Открити са и голям брой черупки от средиземноморските мекотели Денталиум и Спондилус, от които са били направени към 1 100 накита – гривни, мъниста и приложения. Керамиката – над 650 глинени съда е много постоянно срещан гробен инвентар. Сред тях изключително място заемат два съда, върху чиято повърхнина украсата е нарисувана със златна багра.
Количеството злато, открито във Варненския некропол, надвишава като брой и тегло всичките праисторически златни находки от същата ера, открити по света, взети дружно. Големият брой железни произведения от гробовете свидетелства, че в края на енеолита те са към този момент утилитарни произведения. Украшенията от Спондилус и Денталиум са сигурен индикатор за търговски контакти със Средиземноморието.
От епохата на Древна Тракия пък сме наследили скъпи монументи на културата, в това число гробници (като Казанлъшката гробница, Александровската гробница, Свещарската гробница); съкровища (Панагюрското, Рогозенското, Вълчитранско богатство и др.); и светилища и храмове (при Перперикон, Старосел, Кози грамади, Бегликташ и др.).
Тракийски гробници
Казанлъшката гробница, е открита през 19 април 1944 година от бойци, копаещи окоп и попаднали на иззидана каменна стена, която разрушили и навлезли в невисок, стеснен кулоар. Две години по-късно гробницата е вградена в специфична защитна сграда, която години по-късно е преустроена и обезпечена с нужните условия за предотвратяване на стенописите. С цел тяхното предпазване, достъпът до нея е мощно стеснен, а за туристите било построено тъкмо копие наоколо до истинската гробница.
Край село Свещари, на 42 км от Разград, пък се намира Свещарската гробница. Тя съставлява царска тракийско-елинистична гробница, датираща от III век прочие Хр. Смята се, че в нея е заровен гетският държател Дромихет. Гробницата и откритите към нея 26 непокътнати могили са оповестени за археологически резерват.
Златни съкровища на траките
Панагюрското златно богатство е тракийски, древен, златен комплект съдове, състоящ се от девет съда с общо тегло 6,164 кг. Открито е на 8 декември 1949 година на 2 км от гр. Панагюрище. Смята се, че комплектът е принадлежал на държател на племето одриси от края на IV и началото на III в. пр.н.е. и е бил употребен за религиозни церемонии. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински въздействия.
Състои се от 9 златни предмета – една фигона и осем ритона. Подобни съдове от доблестен метал са знаци на обществен статут и са употребявани при ритуални дейности на тракийските жреци. Представянето на богове и герои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функционалност – те би трябвало да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.
Рóгозенското богатство е тракийско сребърно богатство, намерено при започване на 1986 година във врачанското едноименно село. Това е най-голямото по своите размери богатство, откривано на територията на България. Състои се от 108 фиали, 54 канички и 3 чаши, т.е. общо 165 предмета от сребро с висока проба, някои от които – позлатени.
Поради разликите в стила и направата на съдовете се смята, че са създадени по друго време и разнообразни места, което прави датировката на съкровището относително необятна: от края на 6 до първата половина на 4 век пр.н.е.. Предполага се, че съкровището е било владеене на локален тракийски владетелски жанр от времето на най-големия подем и мощност на тракийската просвета и тракийските страни на Балканския полуостров.
Голямата част от Рогозенското богатство се съхранява в Регионален исторически музей във Враца, а 15 съда се намират на непрекъснат наем в Националния исторически музей в София.
При копане на лозе инцидентно е намерено най-голямото златно богатство, познато на българската археология, Вълчитрънското. То е открито през 1924 година в област Плевен. Състоящо се от 13 съда направени от сплав в следния състав: злато – 88,15 %, с естествени примеси от сребро 9,7 %, мед 1,74 % и желязо – 0,4 %, то е неповторимо по рода си. Общото му тегло е 12,5 кг чисто злато.
Един съд прилича кантаросовиден кратер със мощно издължени и извити настрани дръжки и е с тегло от 4,5 кг чисто злато. Четири са дълбоки чаши с извити нагоре дръжки (като едната чаша е доста по-голяма). Има и трилистен съд, формиран от три бадемовидни тела, свързани между тях с тръбички и обща тройно разклонена ръкохватка, тъй че да образува система от скачени съдове.
Съкровището е датирано към края на бронзовата ера, т.е. към XVI-XII век пр.н.е. Предполага се, че съдовете са били употребявани за религиозни ритуали, изпълнявани от тракийските царе-жреци.
Съкровището се съхранява в Археологическия музей в София, негово копие – в Регионалния исторически музей, Плевен.
Третата по значение тракийска гробница на наша територия е Александровската. Тя е открита през 2000 година край село Александрово, област Хасково. Гробницата датира от IV век пр.Хр. и е принадлежала на благороден благородник или тракийски цар. Тя е едно от най-значимите открития на археологията в България, като най-запазени от нея са стенописите, които са неповторими по рода си. От 2009 година покрай гробницата е построен Музеят на тракийското изкуство, в който е направено копие на Александровската гробница, което е налично за туристи, за разлика от оригинала.
Светилища и храмове
Перперикон е археологически комплекс, който се намира на 15 км от град Кърджали. Обитаван е още преди 8000 години, през каменната епоха, след което при траките е заветен скален град, а по-късно там са живяли римляни, византийци и българи. Унищожен е от турците през XIV век.
Днес там може да се видят останките от античния град Перперикон, гробницата на владетелите, монументи от античността, остатъци от средновековна цитадела. Перперикон е най-големият мегалитен комплекс на Балканския полуостров.
Архитектурният комплекс Кози грамади също е тракийски. Той се състои от антична цитадела, резиденция, скални светилища, пътища, могилни некрополи и кариери за извличане на строителни материали. Намира се покрай град Хисаря, на връх Кози грамади в Средна гора. Смята се, че тракийската владетелска резиденция датира от 5-4 в. прочие Хр. Тя се разгръща на повърхност от към 4,5 дка и е опасана с крепостна стена. Дворецът се състои от два етажа. Има украси по стените и тържествен вход. Към днешна дата разкопките в местността не престават.
Староселската гробница пък е най-известната част на тракийския паметен комплекс, който се намира наоколо до село Старосел. Това е най-мащабният, към днешна дата, открит тракийски царски комплекс с пантеон. Датира от края на V и началото на ІV век прочие Хр.
Комплексът се състои от шест подмогилни храма, четири от които неповторими, както и няколко царски погребения. Достъпни за туристите са огромният храм на Четиньова могила и храм Хоризонт. Границите на могилата са обградени със стена от гранитни блокове. Дължината й е 241 метра, а на височина доближава до 3,5 метра.
Уникалният за Балканите е и мегалитът Бегликташ, който се намира в централната част на Маслен нос, на към 4-5 км от Приморско. Археолози считат, че мегалитът датира от V-VII век прочие Хр. Формите на скалите и откритите върху тях изображения демонстрират, че това е светилището на египетския господ Тот.
Съществуват няколко митове за Бегликташ. Според една от тях под мегалита е заровено съкровището на Вълчан челник, съгласно друга на Бегликташ има извънземна сила, която сбъдва стремежи, а съгласно трета това е било портал за завземане на човешкия тип и така нататък
Един от най-величествените мегалитни монументи, открити по нашите земи, е Тракийското светилище край село Татул, община Момчилград. То се намира единствено на 200 м от селото и на към 15 км от Момчилград.
Светилището съставлява скален масив, а върхът му – пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за основния олтар и триметров бунар. Датиран е от края на V и началото на ІV хиляди пр.Хр. За това свидетелстват откритите глинени съдове в района.
_1.jpg )
Скалната пирамида и гробниците към нея са завършени през ХVІІІ – ХІ в. пр.Хр., когато светилището претърпява своя първи огромен подем. Наоколо е завършен кръг от глинени олтари, върху които са осъществявани жертвоприношенията. Открити са стотици паметни предмети – глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз, изображения на Бога Слънце.
При разкопките през 2004 – 2007 година са открити и неповторими предмети от глина, свързани със слънчевия фетиш – три колела за макети на Небесна каляска и част от златна маска.
Предлагаме на вашето внимание и туристически маршрут с посещаване на четири български града и разглеждане на остатъци от тракийската цивилизация и просвета - Пловдив – Перперикон – Кърджали – Татул – Пловдив.
Маршрутът може да се реализира в границите на 2 дни. Той е предопределен за автомобил или проведен автобусен превоз. Нощувката може да бъде осъществена в гр. Кърджали. В града туристите могат да посетят РИМ – гр. Кърджали, манастирски комплекс „ Св. Йоан Предтеча”, храм „ Св. Успение Богородично”.
От гр. Кърджали в границите на 1 ден може да бъде посетен някой от следните обекти: Каменни гъби, цитадела Кривус, Дяволски мост, цитадела Устра, цитадела Моняк, Вкаменената женитба, Маджарово, цитадела Лютица, вила Армира.
Едва ли в миналото ще бъде разгадана изцяло мистерията на античните цивилизации. Преди 6000 години те населявали нашите земи, а отпечатъкът, оставен на днешна българска територия, продължава да удивлява археолозите. Така да вземем за пример, траките имали рядка дарба за разкриване и добиване на естествени залежи, без да навредят на природата. Учените не престават да бъдат сюрпризирани от типовете съвременни софтуерни практики, които са употребявали. А елините са дали началото на богатата литературна и културна история на целия свят.
Посещението на най-малко няколко от описаните местности ще ви приближи до прародината, меката на цивилизацията и люлката на необятната европейска история.
Като носители на богата духовна просвета народите, населявали земите ни, оставят на поколенията богата сбирка от артефакти – златни бижута, движимости от бита, монументи и мемориални плочи. Местата, за които ще разкажем в идващите редове, са страници от книгата на историята, скъп източник на знание и мъдрост.
Варненският енеолитен некропол е най-голямото златно богатство в света. Некрополът е открит при инцидентни строителни работи през 1972 година и става сензационно научно изобретение, чието значение надвишава доста границите на праисторията на модерна България. В резултат на изследванията до момента (разкопките не са приключили – към момента не са разкопани към 30% от хипотетичната територия) са открити 294 гроба. В 57 от тях липсва човешки скелет или кости, единствено в три от които е съсредоточена по-голямата част от златните предмети, както и най-представителните надохдки от други типове. Отличителен белег за тези гробове са жезлите или скиптрите – знак на висша световна или духовна власт. Други три гроба са съдържали триизмерно изображение на човешко лице от глина, като на изключително присъщите места от лицето – челото, очите, устата, ушите – са апликирани златни предмети.
99 гроба съдържат скелети в изпънато състояние по тил. Повечето от тях принадлежат на мъже. От тях изпъква гроб на 45–50-годишен мъж – евентуално водач или сановник, който е извънредно богат – в него са открити над 1,5 кг златни предмети, доста медни и каменни сечива, декорации и други
Особеното място на Варненския некропол се дължи освен на откритите разнородни погребални практики, а и на благосъстоянието и разнообразието на находки. Само откритите златни предмети са повече от 3 000 и са с общо тегло над 6 кг, а разнообразието им е доста – над 38 разнообразни типа. Много огромно е и количеството находки от други материали – медните произведения са над 160; кремъчните – над 230; съвсем 90 са от камък и мрамор. Открити са и голям брой черупки от средиземноморските мекотели Денталиум и Спондилус, от които са били направени към 1 100 накита – гривни, мъниста и приложения. Керамиката – над 650 глинени съда е много постоянно срещан гробен инвентар. Сред тях изключително място заемат два съда, върху чиято повърхнина украсата е нарисувана със златна багра.
Количеството злато, открито във Варненския некропол, надвишава като брой и тегло всичките праисторически златни находки от същата ера, открити по света, взети дружно. Големият брой железни произведения от гробовете свидетелства, че в края на енеолита те са към този момент утилитарни произведения. Украшенията от Спондилус и Денталиум са сигурен индикатор за търговски контакти със Средиземноморието.
От епохата на Древна Тракия пък сме наследили скъпи монументи на културата, в това число гробници (като Казанлъшката гробница, Александровската гробница, Свещарската гробница); съкровища (Панагюрското, Рогозенското, Вълчитранско богатство и др.); и светилища и храмове (при Перперикон, Старосел, Кози грамади, Бегликташ и др.).
Тракийски гробници
Казанлъшката гробница, е открита през 19 април 1944 година от бойци, копаещи окоп и попаднали на иззидана каменна стена, която разрушили и навлезли в невисок, стеснен кулоар. Две години по-късно гробницата е вградена в специфична защитна сграда, която години по-късно е преустроена и обезпечена с нужните условия за предотвратяване на стенописите. С цел тяхното предпазване, достъпът до нея е мощно стеснен, а за туристите било построено тъкмо копие наоколо до истинската гробница.
Край село Свещари, на 42 км от Разград, пък се намира Свещарската гробница. Тя съставлява царска тракийско-елинистична гробница, датираща от III век прочие Хр. Смята се, че в нея е заровен гетският държател Дромихет. Гробницата и откритите към нея 26 непокътнати могили са оповестени за археологически резерват.
Златни съкровища на траките
Панагюрското златно богатство е тракийски, древен, златен комплект съдове, състоящ се от девет съда с общо тегло 6,164 кг. Открито е на 8 декември 1949 година на 2 км от гр. Панагюрище. Смята се, че комплектът е принадлежал на държател на племето одриси от края на IV и началото на III в. пр.н.е. и е бил употребен за религиозни церемонии. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински въздействия.
Състои се от 9 златни предмета – една фигона и осем ритона. Подобни съдове от доблестен метал са знаци на обществен статут и са употребявани при ритуални дейности на тракийските жреци. Представянето на богове и герои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функционалност – те би трябвало да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.
Рóгозенското богатство е тракийско сребърно богатство, намерено при започване на 1986 година във врачанското едноименно село. Това е най-голямото по своите размери богатство, откривано на територията на България. Състои се от 108 фиали, 54 канички и 3 чаши, т.е. общо 165 предмета от сребро с висока проба, някои от които – позлатени.
Поради разликите в стила и направата на съдовете се смята, че са създадени по друго време и разнообразни места, което прави датировката на съкровището относително необятна: от края на 6 до първата половина на 4 век пр.н.е.. Предполага се, че съкровището е било владеене на локален тракийски владетелски жанр от времето на най-големия подем и мощност на тракийската просвета и тракийските страни на Балканския полуостров.
Голямата част от Рогозенското богатство се съхранява в Регионален исторически музей във Враца, а 15 съда се намират на непрекъснат наем в Националния исторически музей в София.
При копане на лозе инцидентно е намерено най-голямото златно богатство, познато на българската археология, Вълчитрънското. То е открито през 1924 година в област Плевен. Състоящо се от 13 съда направени от сплав в следния състав: злато – 88,15 %, с естествени примеси от сребро 9,7 %, мед 1,74 % и желязо – 0,4 %, то е неповторимо по рода си. Общото му тегло е 12,5 кг чисто злато.
Един съд прилича кантаросовиден кратер със мощно издължени и извити настрани дръжки и е с тегло от 4,5 кг чисто злато. Четири са дълбоки чаши с извити нагоре дръжки (като едната чаша е доста по-голяма). Има и трилистен съд, формиран от три бадемовидни тела, свързани между тях с тръбички и обща тройно разклонена ръкохватка, тъй че да образува система от скачени съдове.
Съкровището е датирано към края на бронзовата ера, т.е. към XVI-XII век пр.н.е. Предполага се, че съдовете са били употребявани за религиозни ритуали, изпълнявани от тракийските царе-жреци.
Съкровището се съхранява в Археологическия музей в София, негово копие – в Регионалния исторически музей, Плевен.
Третата по значение тракийска гробница на наша територия е Александровската. Тя е открита през 2000 година край село Александрово, област Хасково. Гробницата датира от IV век пр.Хр. и е принадлежала на благороден благородник или тракийски цар. Тя е едно от най-значимите открития на археологията в България, като най-запазени от нея са стенописите, които са неповторими по рода си. От 2009 година покрай гробницата е построен Музеят на тракийското изкуство, в който е направено копие на Александровската гробница, което е налично за туристи, за разлика от оригинала.
Светилища и храмове
Перперикон е археологически комплекс, който се намира на 15 км от град Кърджали. Обитаван е още преди 8000 години, през каменната епоха, след което при траките е заветен скален град, а по-късно там са живяли римляни, византийци и българи. Унищожен е от турците през XIV век.
Днес там може да се видят останките от античния град Перперикон, гробницата на владетелите, монументи от античността, остатъци от средновековна цитадела. Перперикон е най-големият мегалитен комплекс на Балканския полуостров.
Архитектурният комплекс Кози грамади също е тракийски. Той се състои от антична цитадела, резиденция, скални светилища, пътища, могилни некрополи и кариери за извличане на строителни материали. Намира се покрай град Хисаря, на връх Кози грамади в Средна гора. Смята се, че тракийската владетелска резиденция датира от 5-4 в. прочие Хр. Тя се разгръща на повърхност от към 4,5 дка и е опасана с крепостна стена. Дворецът се състои от два етажа. Има украси по стените и тържествен вход. Към днешна дата разкопките в местността не престават.
Староселската гробница пък е най-известната част на тракийския паметен комплекс, който се намира наоколо до село Старосел. Това е най-мащабният, към днешна дата, открит тракийски царски комплекс с пантеон. Датира от края на V и началото на ІV век прочие Хр.
Комплексът се състои от шест подмогилни храма, четири от които неповторими, както и няколко царски погребения. Достъпни за туристите са огромният храм на Четиньова могила и храм Хоризонт. Границите на могилата са обградени със стена от гранитни блокове. Дължината й е 241 метра, а на височина доближава до 3,5 метра.
Уникалният за Балканите е и мегалитът Бегликташ, който се намира в централната част на Маслен нос, на към 4-5 км от Приморско. Археолози считат, че мегалитът датира от V-VII век прочие Хр. Формите на скалите и откритите върху тях изображения демонстрират, че това е светилището на египетския господ Тот.
Съществуват няколко митове за Бегликташ. Според една от тях под мегалита е заровено съкровището на Вълчан челник, съгласно друга на Бегликташ има извънземна сила, която сбъдва стремежи, а съгласно трета това е било портал за завземане на човешкия тип и така нататък
Един от най-величествените мегалитни монументи, открити по нашите земи, е Тракийското светилище край село Татул, община Момчилград. То се намира единствено на 200 м от селото и на към 15 км от Момчилград.
Светилището съставлява скален масив, а върхът му – пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за основния олтар и триметров бунар. Датиран е от края на V и началото на ІV хиляди пр.Хр. За това свидетелстват откритите глинени съдове в района.
Скалната пирамида и гробниците към нея са завършени през ХVІІІ – ХІ в. пр.Хр., когато светилището претърпява своя първи огромен подем. Наоколо е завършен кръг от глинени олтари, върху които са осъществявани жертвоприношенията. Открити са стотици паметни предмети – глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз, изображения на Бога Слънце.
При разкопките през 2004 – 2007 година са открити и неповторими предмети от глина, свързани със слънчевия фетиш – три колела за макети на Небесна каляска и част от златна маска.
Предлагаме на вашето внимание и туристически маршрут с посещаване на четири български града и разглеждане на остатъци от тракийската цивилизация и просвета - Пловдив – Перперикон – Кърджали – Татул – Пловдив.
Маршрутът може да се реализира в границите на 2 дни. Той е предопределен за автомобил или проведен автобусен превоз. Нощувката може да бъде осъществена в гр. Кърджали. В града туристите могат да посетят РИМ – гр. Кърджали, манастирски комплекс „ Св. Йоан Предтеча”, храм „ Св. Успение Богородично”.
От гр. Кърджали в границите на 1 ден може да бъде посетен някой от следните обекти: Каменни гъби, цитадела Кривус, Дяволски мост, цитадела Устра, цитадела Моняк, Вкаменената женитба, Маджарово, цитадела Лютица, вила Армира.
Едва ли в миналото ще бъде разгадана изцяло мистерията на античните цивилизации. Преди 6000 години те населявали нашите земи, а отпечатъкът, оставен на днешна българска територия, продължава да удивлява археолозите. Така да вземем за пример, траките имали рядка дарба за разкриване и добиване на естествени залежи, без да навредят на природата. Учените не престават да бъдат сюрпризирани от типовете съвременни софтуерни практики, които са употребявали. А елините са дали началото на богатата литературна и културна история на целия свят.
Посещението на най-малко няколко от описаните местности ще ви приближи до прародината, меката на цивилизацията и люлката на необятната европейска история.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ