В световния ден на пастата: Поръчките у нас са скочили с 22% през последната година, ето какво предпочитаме
Поръчките на паста у нас са скочили с 22% през последната година. Това демонстрират данни на Glovo, систематизирани във връзка на Световния ден на пастата, който се отбелязва на 25 октомври. Българите избират да поръчват за у дома най-много лазаня “Болонезе ", талиатели, спагети и пене. Изглежда, че у нас пастата е постоянно срещан избор за вечеря, освен това през почивните дни.
Българите нееднократно са потвърдили своето отношение към италианската кухня. След като стана ясно, че пицата е една от най-предпочитаните храни у нас, съгласно данните на Glovo, за потреблението на паста виждаме, че страната ни се подрежда на трето място измежду страните в района. Шампиони в Югоизточна Европа са Румъния и Сърбия.
Макар, че ноември е месецът, в който българите са имали максимален вкус за паста през 2023 година, данните демонстрират, че на 24 май, деня на Българската книжовност и просвета, са регистрирани максимален брой поръчки, съдържащи паста. Градовете с най-вече фенове на макаронени произведения са София, Пловдив и Варна.
Свикнали сме да одобряваме пастата за италианско ядене, макар малко известния факт, че произходът ѝ в действителност е доста по-древен. Смята се, че етруските, а след тях и римляните са консумирали храни, доста сходни на актуалната паста, още към 1000 година пр.н.е.
Връзката на пастата с Италия се затвърждава чак през Средновековието. Според някои легенди Марко Поло я е пренесал от Китай през XIII в., само че по-достоверни източници сочат, че макаронените произведения от твърда пшеница са създавани и употребявани в Средиземноморието още след арабските нашествия през IX в. Първите сведения за сушене на паста датират от XII в. в Сицилия, като задачата на това изобретение е била да се усъвършенства съхранението и разпространяването ѝ.
Днес пастата затвърждава своето водещо място в обичайна италианска кухня. Лесното подготвяне, положителните хранителни качества, разнообразието на вкусовите разновидности, трансформират макаронените произведения в желано ядене в доста други страни по света.
Българите нееднократно са потвърдили своето отношение към италианската кухня. След като стана ясно, че пицата е една от най-предпочитаните храни у нас, съгласно данните на Glovo, за потреблението на паста виждаме, че страната ни се подрежда на трето място измежду страните в района. Шампиони в Югоизточна Европа са Румъния и Сърбия.
Макар, че ноември е месецът, в който българите са имали максимален вкус за паста през 2023 година, данните демонстрират, че на 24 май, деня на Българската книжовност и просвета, са регистрирани максимален брой поръчки, съдържащи паста. Градовете с най-вече фенове на макаронени произведения са София, Пловдив и Варна.
Свикнали сме да одобряваме пастата за италианско ядене, макар малко известния факт, че произходът ѝ в действителност е доста по-древен. Смята се, че етруските, а след тях и римляните са консумирали храни, доста сходни на актуалната паста, още към 1000 година пр.н.е.
Връзката на пастата с Италия се затвърждава чак през Средновековието. Според някои легенди Марко Поло я е пренесал от Китай през XIII в., само че по-достоверни източници сочат, че макаронените произведения от твърда пшеница са създавани и употребявани в Средиземноморието още след арабските нашествия през IX в. Първите сведения за сушене на паста датират от XII в. в Сицилия, като задачата на това изобретение е била да се усъвършенства съхранението и разпространяването ѝ.
Днес пастата затвърждава своето водещо място в обичайна италианска кухня. Лесното подготвяне, положителните хранителни качества, разнообразието на вкусовите разновидности, трансформират макаронените произведения в желано ядене в доста други страни по света.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ