&format=webp)
Астронавти и учени разкриват защо животът в космоса остава почти невъзможен
Попзвезди се носят в безтегловност, а милиардери не стопират да приказват за градове на Луната и Марс – това е действителността, в която живеем от много време насам. Мечтата индивидът да живее отвън орбитата на планетата Земя съществува от извънредно дълго време, само че зад нея стои един по-прозаичен проблем: човешкото тяло.
Докато не открием по какъв начин да се оправим с него, за жалост, животът отвън планетата ни остава неосъществим.
За да стане ясно какъв брой надалеч стоим от концепцията за стабилно битие в космоса, Business Insider беседва с астронавти, учени, лекари и даже с човек, който е платил 30 млн. $, с цел да се причисли към съветската галактическа стратегия. Изводите не са изключително оптимистични.
До момента едвам 757 души са напускали Земята, а още по-малка е броя на тези, които са престоявали там за дълго. Рекордът се държи от космонавта Валерий Поляков с 437 дни, прекарани в орбита, а резултатите от опита му демонстрират какъв брой нежно в действителност е човешкото тяло.
Продължителният престой в микрогравитация води до загуба на мускулна и костна маса, спад в кръвното налягане, както и замъгляване на зрението. Част от тези резултати се възвръщат откакто Поляков се връща назад на Земята, само че радиацията в космоса е способна да остави трайни следи – от катаракта до повишение на риска от развиване на ракови болести.
„ Колкото повече време прекарваш в космоса, толкоз повече се утежнява здравето ти “, споделя астронавтът Франк Рубио, който е прекарал рекордните за Съединени американски щати 371 дни на борда на Международната галактическа станция. Възстановяването му по-късно лишава цели шест месеца.
И даже да пренебрегнем рисковете за здравето, един въпрос остава: къде може да живее човешкото тяло?
Ниската околоземна орбита (LEO) дълго време е считана за най-достъпната и комфортна дестинация, само че към този момент е пренаселена с над 9 хиляди тона галактически боклуци. Това трансформира всяка задача в евентуално гибелен риск, защото даже един дребен конфликт може да докара до злополука.
Луната е единствено на няколко дни път от планетата Земя, само че предлага сурови условия за живот – липса на атмосфера, радиация, която е извънредно висока, и нощи, които не престават цели две земни седмици. Това прави непрекъснатата обитаемост съвсем невъзможна без комплицирана инфраструктура и отбрана.
Марс наподобява като по-обещаваща цел със своята по-плътна атмосфера, само че тя също не съдържа О2. Почвата е токсична и би изисквала комплицирана обработка, преди да може да се употребява за земеделие, а пясъчните стихии са задоволително мощни, с цел да унищожат техника и бази.
И трите разновидността ясно демонстрират, че животът оттатък орбитата на Земята не е въпрос единствено на софтуерно развиване, а и на оцеляване в среда, която не е предопределена за индивида.
„ Единственото, което отличава Земята от всяко друго място в Слънчевата система, е свободният О2 в атмосферата “, припомня астрофизикът Майк Шара от Американския музей по естествена история.
Мечтата за колонии в космоса обаче не е оставена на назад във времето. Blue Origin и NASA изследват 3D принтиране на бази на Луната, а SpaceX създава технологии за преобразяване на марсианския въздух в гориво – така наречен ISRU (in-situ resource utilization). Проблемът е, че никой не е доказвал, че тези решения работят в действителни мащаби.
Някои от визионерите, измежду които се подрежда и Джеф Безос, гледат още по-далеч – към построяването на изкуствени колонии в открития космос, концепция препоръчана още през 70-те от физика Джерард О’Нийл. Огромни въртящи се станции биха основали изкуствена гравитация, само че цената би била най-голямата инженерна инвестиция в човешката история.
Радиацията – невидимият палач
Извън магнитното поле на Земята космосът е гибелен. Астронавтите на МКС са изложени на 100 пъти повече радиация от хората на повърхността. Едно пътешестване до Марс и назад за 3,5 години значи облъчване, еквивалентно на 16 500 рентгенови фотоси на гръден панер.
„ Ако си на неверното място в неверното време, едно-единствено слънчево изригване може да убие целия екипаж в границите на часове “, предизвестява някогашният медицински офицер на NASA Джеймс Логан. Решението съгласно него е бъдещите колонии да бъдат изграждани под повърхността – като „ къртици “ или „ червеи “.
Въпреки фантазиите за градове измежду звездите, действителността е сурова: човешкото тяло не е основано за космоса. Радиацията, неналичието на гравитация и враждебната среда трансформират всяка задача в риск за живота.
„ Новостта не е в това дали можем да достигнем до Марс или Луната. Въпросът е дали можем да живеем там “, обобщава Рик Тъмлинсън, дълготраен деятел за галактически проучвания.
Днес софтуерната гражданска война ни приближава до отговорите, само че към този момент единственото действително място за живот остава Земята.
Въпреки неуспеха на „ Биосфера 2 “, NASA продължава да тества затворени системи за живот. Мисии като HI-SEAS и CHAPEA симулират изискванията на Марс и дават по-стабилни резултати, само че остават единствено подготовка на Земята – надалеч от действителните условия отвън атмосферата.
Друг риск, който към момента не е проучен, е възпроизводството. Опитите с гризачи в орбита не дават сполучливо забременяване, а при хора опити не се вършат – най-малко не и публично. „ Да пробваме човешка бременност в космоса би било толкоз неетично, колкото в случай че някой се беше опитал да прави същото в Чернобил след повредата – единствено с цел да забележим какво ще стане “, споделя Зак Уайнърсмит, съавтор на A City on Mars.
А до момента в който учените се борят с фундаментални въпроси, галактическият туризъм набира скорост. Кейти Пери, Уилям Шатнър и редица други звезди към този момент прекараха няколко минути в безтегловност. За бизнесмена Ник Халик това се трансформира в задача – той заплаща 30 млн. $, с цел да се причисли към съветската галактическа стратегия.
„ Бих напуснал Земята вечно, с цел да бъда колонист в космоса. Животът ми е ориентиран към това да стъпя на Луната или Марс “, споделя той.
Но няколко минути в суборбитален полет или даже статут на „ авариен космонавт “ са надалеч от построяването на нова цивилизация. За това ще би трябвало доста повече от селфита измежду звездите.
Докато не открием по какъв начин да се оправим с него, за жалост, животът отвън планетата ни остава неосъществим.
За да стане ясно какъв брой надалеч стоим от концепцията за стабилно битие в космоса, Business Insider беседва с астронавти, учени, лекари и даже с човек, който е платил 30 млн. $, с цел да се причисли към съветската галактическа стратегия. Изводите не са изключително оптимистични.
До момента едвам 757 души са напускали Земята, а още по-малка е броя на тези, които са престоявали там за дълго. Рекордът се държи от космонавта Валерий Поляков с 437 дни, прекарани в орбита, а резултатите от опита му демонстрират какъв брой нежно в действителност е човешкото тяло.
Продължителният престой в микрогравитация води до загуба на мускулна и костна маса, спад в кръвното налягане, както и замъгляване на зрението. Част от тези резултати се възвръщат откакто Поляков се връща назад на Земята, само че радиацията в космоса е способна да остави трайни следи – от катаракта до повишение на риска от развиване на ракови болести.
„ Колкото повече време прекарваш в космоса, толкоз повече се утежнява здравето ти “, споделя астронавтът Франк Рубио, който е прекарал рекордните за Съединени американски щати 371 дни на борда на Международната галактическа станция. Възстановяването му по-късно лишава цели шест месеца.
И даже да пренебрегнем рисковете за здравето, един въпрос остава: къде може да живее човешкото тяло?
Ниската околоземна орбита (LEO) дълго време е считана за най-достъпната и комфортна дестинация, само че към този момент е пренаселена с над 9 хиляди тона галактически боклуци. Това трансформира всяка задача в евентуално гибелен риск, защото даже един дребен конфликт може да докара до злополука.
Луната е единствено на няколко дни път от планетата Земя, само че предлага сурови условия за живот – липса на атмосфера, радиация, която е извънредно висока, и нощи, които не престават цели две земни седмици. Това прави непрекъснатата обитаемост съвсем невъзможна без комплицирана инфраструктура и отбрана.
Марс наподобява като по-обещаваща цел със своята по-плътна атмосфера, само че тя също не съдържа О2. Почвата е токсична и би изисквала комплицирана обработка, преди да може да се употребява за земеделие, а пясъчните стихии са задоволително мощни, с цел да унищожат техника и бази.
И трите разновидността ясно демонстрират, че животът оттатък орбитата на Земята не е въпрос единствено на софтуерно развиване, а и на оцеляване в среда, която не е предопределена за индивида.
„ Единственото, което отличава Земята от всяко друго място в Слънчевата система, е свободният О2 в атмосферата “, припомня астрофизикът Майк Шара от Американския музей по естествена история.
Мечтата за колонии в космоса обаче не е оставена на назад във времето. Blue Origin и NASA изследват 3D принтиране на бази на Луната, а SpaceX създава технологии за преобразяване на марсианския въздух в гориво – така наречен ISRU (in-situ resource utilization). Проблемът е, че никой не е доказвал, че тези решения работят в действителни мащаби.
Някои от визионерите, измежду които се подрежда и Джеф Безос, гледат още по-далеч – към построяването на изкуствени колонии в открития космос, концепция препоръчана още през 70-те от физика Джерард О’Нийл. Огромни въртящи се станции биха основали изкуствена гравитация, само че цената би била най-голямата инженерна инвестиция в човешката история.
Радиацията – невидимият палач
Извън магнитното поле на Земята космосът е гибелен. Астронавтите на МКС са изложени на 100 пъти повече радиация от хората на повърхността. Едно пътешестване до Марс и назад за 3,5 години значи облъчване, еквивалентно на 16 500 рентгенови фотоси на гръден панер.
„ Ако си на неверното място в неверното време, едно-единствено слънчево изригване може да убие целия екипаж в границите на часове “, предизвестява някогашният медицински офицер на NASA Джеймс Логан. Решението съгласно него е бъдещите колонии да бъдат изграждани под повърхността – като „ къртици “ или „ червеи “.
Въпреки фантазиите за градове измежду звездите, действителността е сурова: човешкото тяло не е основано за космоса. Радиацията, неналичието на гравитация и враждебната среда трансформират всяка задача в риск за живота.
„ Новостта не е в това дали можем да достигнем до Марс или Луната. Въпросът е дали можем да живеем там “, обобщава Рик Тъмлинсън, дълготраен деятел за галактически проучвания.
Днес софтуерната гражданска война ни приближава до отговорите, само че към този момент единственото действително място за живот остава Земята.
Въпреки неуспеха на „ Биосфера 2 “, NASA продължава да тества затворени системи за живот. Мисии като HI-SEAS и CHAPEA симулират изискванията на Марс и дават по-стабилни резултати, само че остават единствено подготовка на Земята – надалеч от действителните условия отвън атмосферата.
Друг риск, който към момента не е проучен, е възпроизводството. Опитите с гризачи в орбита не дават сполучливо забременяване, а при хора опити не се вършат – най-малко не и публично. „ Да пробваме човешка бременност в космоса би било толкоз неетично, колкото в случай че някой се беше опитал да прави същото в Чернобил след повредата – единствено с цел да забележим какво ще стане “, споделя Зак Уайнърсмит, съавтор на A City on Mars.
А до момента в който учените се борят с фундаментални въпроси, галактическият туризъм набира скорост. Кейти Пери, Уилям Шатнър и редица други звезди към този момент прекараха няколко минути в безтегловност. За бизнесмена Ник Халик това се трансформира в задача – той заплаща 30 млн. $, с цел да се причисли към съветската галактическа стратегия.
„ Бих напуснал Земята вечно, с цел да бъда колонист в космоса. Животът ми е ориентиран към това да стъпя на Луната или Марс “, споделя той.
Но няколко минути в суборбитален полет или даже статут на „ авариен космонавт “ са надалеч от построяването на нова цивилизация. За това ще би трябвало доста повече от селфита измежду звездите.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ