Юлиан Вергов за малко да емигрира в Германия през 90-те
Популярността на Юлиан Вергов в последните месеци внезапно се изкачи до следващ връх. Вероятният създател на синините върху лицето на колежката му от сериала „ Откраднат живот “ Диана Димитрова за следващ път удари по популярност нормалните обвинени в медийния трафик на страната – от политиците, през емигрантите, до всевъзможни обществени и други чалгаджии. Кой е крив и кой е прав, кой с какво кого е провокирал, ще се нищи занапред. Не е загадка, че Вергов от време на време се оплита в комплицирани връзки. Темпераментът му е фамозен - и на сцената, и пред камерите, и когато някоя захласната от чара и сексапила му жена успее да го изкара отвън кожата му, за което пък се желае специфична тактика и перверзна тактичност в стила на любовния трилър „ Фатално привличане “.
„ Хем слуша, хем прави, каквото си желае “, споделят за Юлиан родителите му . Бъдещият сановник на Мелпомена е в четвърти клас, когато се хваща на бас с няколко съученици, че ще мине по перваза върху прозорец на третия етаж. И го прави невъзмутимо. Някъде по това време купува на приятелите си автомобилчета, бонбони и топки с парите, които открива из чекмеджетата у дома. Артистичен е от дребен – още когато „ огромните “ го карат да се изяснява в обич на каменно момиче. Статуята е изтъпанена в един от вътрешните дворове на кооперациите сред „ Евлоги Георгиев “, „ Раковски “, „ 13 март “, където вършее момчето. Често отскача и до градежа на НДК, без да се опасява, че може да се озове в някой ров. Седем години тренира хокей, бяга от даскалото и даже от вкъщи си. Първо е в Руското учебно заведение, след това в Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура (има шестица по правене и монтиране на дограма), а най-после се дипломира във вечерна гимназия. Навсякъде се оправя и с математиката, и с филантропичните дисциплини, само че не и с примерното държание. „ Дисциплината не е мощната ми страна ”, усмихва се той.
Когато е на 16, се случват две от най-съдбовните събития в живота му, макар че той към момента не го знае. Пътя му пресича 14-годишната Ирина, която незабавно се влюбва в него, а преподавателка „ го урежда “ да стане театрален служащ в Младежкия спектакъл, чиято натрупа в оня интервал изнася представления в Студентския дом зад опашката на коня. Дотогава Юлиан е гледал единствено два спектакъла. „ Не съм от актьорите, които от дете са мечтали да се отдадат на изкуството “, споделял е той. Постепенно стартира да демонстрира все по-голямо любознание към постановките – нормално ги следи от кабината на осветителите. „ Не че в този момент разбирам нещо от спектакъл, само че тогава хептен не вдявах “, самоиронизира се Вергов.
Момичетата непрестанно му се лепят – дори си разменя с някои от тях епистоларни любовни „ дивотии “, типични за всеки младеж. Дори не си спомня тийнейджърката с огромните очи - Ирина, до момента в който след много време не се засичат в къмпинг „ Арапя “, а след това и с кокер шпаньолите си в Парка на свободата. На първата им любовна среща бъдещето момиче на шанса от супер шоуто „ Невада “ си поръчва шкембе супа, люти чушки и ракия. И печели Вергов вечно.
Щом изкласява, Юлиан кандидатства в МЕИ – майка му е текстилен инженер, татко му също е човек на точните науки, първенец по спортна пукотевица . Записва „ Индустриален маркетинг и мениджмънт “, стига до държавен изпит. Кандидатства нещо сродно в Германия. Приемат го, само че с цел да му издадат образователна виза, желаят някакви гаранции. Въобще не се замисля дали желае да ги получи – към този момент е решил, че ще се върне в театъра. Нищо, че е на 28 и няма по какъв начин да кандидатства във ВИТИЗ, където границата е 25. Отива в частния лицей „ Любен Гройс “, където Цветана Манева стартира да го учи на занаята. Много се харесват от раз – огромната актриса се държи със студентите си като еднакъв с равни, позволявайки им да имат личен и самостоятелен ракурс. Именно това е демокрацията за Вергов - всеки да прави каквото желае, само че без да пречи на другия. „ В соца живяхме като скотове – единствено с самун и колбас, без международното изкуство, без допира до високата просвета “, разяснява артистът.
Благодарение на Лилия Абаджиева излиза на камерната сцена в Народния спектакъл като стопроцентов Шекспиров воин – в „ Хамлет “, „ Ромео и Жулиета “ и „ Отело “, където играят единствено момчета. Александър Морфов, тогава водач на академичната натрупа, незабавно го кани да остане, без да се тормози, че няма диплома от ВИТИЗ. Вергов също не се тормози от този факт, хуквайки по кастинги – „ Тя и Той “, „ Стъклен дом “ (където за малко да откаже ролята), „ Революция Z “, та до холивудските продукции в Бояна. В сериозното кино се разписва в „ Шивачки “, „ Прогноза “, „ Руслан и Людмила “, „ Мисия Лондон “, „ Докато Ая спеше “... Обича да носи по 10 дини под една мишница, макар че най-малко 2-3 от тях ще се изтърколят и ще се спраскат. Не си дава напън, до момента в който ролята не се случи. Когато му предложат няколко едновременно, мисли, че полудява, защото не отхвърля нито една. После Господ подрежда нещата напълно естествено.
Става продуцент по насила, когато със Захари Бахаров и Владо Карамазов вършат компанията „ Трите мечки “ и създават шлагери, започвайки с „ Арт “. Постоянно чете пиеси и стихове. Обожава Пенчо Славейков, Вапцаров, Яворов, Димитър Подвързачов, Валери Петров. Не може да се начуди на самочувствието на тези техни „ наследници “, които „ взеха решение, че са достигнали Фройд, съветските и западноевропейските класици “. Дълго време с Карамазов са неразделни – от сцената до мотопистите из Европа, където гледат международни надпревари. По този мотив потеглят и особени клюки, на които Вергов реагира с подигравка – постоянно е имал афинитет единствено към дами.
След това нещо сред тях се счупва, което, за благополучие, не проличава в общите им представления. Карамазов, който обича Алена - дъщерята на Юлиан и Ирина - като свое дете, се отдръпва. Но Вергов не крие, че и той е задоволително избухлив и емоционален. „ Живеем в нервност на убийствено бързи обороти. Все по-трудно натискам спирачките. “, прям е той. Понякога се пита: „ Абе, за какво в този момент направих тази нелепост?! “ и самичък си дава отговор: „ Само смелият може да признае тъпотиите си “. Никога не не помни думите на татко си: „ Животът е най-хубавият преподавател, само че за жалост, учи късно “. Отдавна се пробва да неглижира множеството простотии – другояче няма да по какъв начин да се запази и да се концентрира върху това, което прави и обича.
Напуска „ Откраднат живот “, когато го канят да снима в три кино лентата - „ Пепел върху слънцето “, „ Уроци по немски “ и „ Петя на моята Петя “. А и не е сигурен, че може да изкара още нещо от себе си, с цел да дава все по този начин от плътта и кръвта си на доцент Банков. Не желае да зацикля и да гърми на вятъра патрони, а не би останал в сюжета единствено поради хонорара. Сега към този момент излиза наяве, че е имало и друга основателна причина да излезе от сериала – случката с Диана Димитрова. Приятели на Вергов обаче са безапелационни: Каквото и да тиражира като версия тя, позволява съществена неточност – от страна на Юлиан не е ставало дума за обич, а за мачовска забежка, което, несъмнено, не оправдава ничии плесници. В интимния мъжки свят на Вергов трайно участва единствено една жена – и това е Ирина. Друга тематика е, че за 20 години се събират и разделят няколко пъти.
Заради вродената си подозрителност Вергов не се събира с хора, които не познава. Затова и не се интересува от политически планове. Предпочита да се сплотява с другари, от които не възнамерява изненади – като „ Поетите “. Уважава участниците в спектаклите, тъй като всеки от тях е подготвен да не помни за егото си в името на общата идея – да развълнува публиката. Актьорът е уверен, че вълнението е контрапункт на апатията и потреблението - алфата и омегата на обществения протокол тук и в този момент, в годините, в които съчувствието не доближава. Убеждава се в това напълно „ онлайн “. Докато снимат на улицата „ Уроци по немски “ с Павел Веснаков, никой не го пита дали има потребност от помощ, макар че героят му се озърта с окървавеното си куче в ръце. Тогава Юлиан осъзнава, че нещата не вървят на положително – хем сме „ сгрухани “, хем няма задоволително човечност. Затова се въодушевява от хуманните послания във философията на Иван Вазов, в чиито облик влиза за хитовия театър „ Народът на Вазов “. Въпреки че първоначално не ще и да чуе за сходно преобразяване в историческата драма. Дори се кани да откаже на режисьорката Диана Добрева. Тъкмо поради това тя до последно не му демонстрира пиесата на Александър Секулов. Вергов търси вид да отсвири цялата завера, когато се събират да четат текста. И магията го превзема. Първите подготовки са в разгара на лятото. През ваканцията Вергов цялостни караваната с книги за и от Вазов и натиска газта към морето, където се потапя в творчеството и личността на националния трибун.
Като същински експерт, Вергов държи съзнанието си нащрек, доста внимава да не подменя мечтаното с вероятното и да прави разлика сред качеството и количеството. „ Ако се мислиш за супер готин, става цялостен цирк и влизаш в калъпа “, безапелационен е той, мощно акуратен със самооценката. Когато се изчерпва прочувствено в „ Тя и той ”, споделя „ До тук ” на продуцентите. В „ Стъклен дом ” – също.. Неслучайно изяснява на щерка си Алена, която учи в НАТФИЗ, че би трябвало да имаш дупе и добър усет, с цел да бъдеш артист. „ Само в случай че си починал, не излизаш на сцената – играл съм със строшен крайник, две счупени ръце, разкъсан менискус “, разказвал е Вергов.
Синеоката наследница поема сладката отрова още като дете, когато със Сара, по-малката щерка на Александър Морфов и Рени Врангова тичат стихийно зад кулисите, до момента в който Мариус Куркински не ги пуска да го вършат пред публиката на неговия „ Ревизор “. Но още тогава й „ светва “, че нищо не е непременно, а по този начин наречената популярност е „ страшна глупотевина “. „ Да си прочут не значи, че струваш повече от другите или че имаш повече права от тях “, не се колебае Вергов. И това му кредо няма общо с характерностите, които си „ приписва “, наричайки се „ саможивец “, „ тупан “, „ борсук “. Но даже когато „ го гепят “ нервите, пуши едно и също количество - половин кутия дневно. Разпуска с колело, сърф, скейборд, дайвинг...
„ Под водата е ужасно – в случай че преодолееш първичния боязън, се наслаждаваш на спокойствието, надалеч от идиотиите над повърхността “, не се колебае Юлиан.
„ Хем слуша, хем прави, каквото си желае “, споделят за Юлиан родителите му . Бъдещият сановник на Мелпомена е в четвърти клас, когато се хваща на бас с няколко съученици, че ще мине по перваза върху прозорец на третия етаж. И го прави невъзмутимо. Някъде по това време купува на приятелите си автомобилчета, бонбони и топки с парите, които открива из чекмеджетата у дома. Артистичен е от дребен – още когато „ огромните “ го карат да се изяснява в обич на каменно момиче. Статуята е изтъпанена в един от вътрешните дворове на кооперациите сред „ Евлоги Георгиев “, „ Раковски “, „ 13 март “, където вършее момчето. Често отскача и до градежа на НДК, без да се опасява, че може да се озове в някой ров. Седем години тренира хокей, бяга от даскалото и даже от вкъщи си. Първо е в Руското учебно заведение, след това в Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура (има шестица по правене и монтиране на дограма), а най-после се дипломира във вечерна гимназия. Навсякъде се оправя и с математиката, и с филантропичните дисциплини, само че не и с примерното държание. „ Дисциплината не е мощната ми страна ”, усмихва се той.
Когато е на 16, се случват две от най-съдбовните събития в живота му, макар че той към момента не го знае. Пътя му пресича 14-годишната Ирина, която незабавно се влюбва в него, а преподавателка „ го урежда “ да стане театрален служащ в Младежкия спектакъл, чиято натрупа в оня интервал изнася представления в Студентския дом зад опашката на коня. Дотогава Юлиан е гледал единствено два спектакъла. „ Не съм от актьорите, които от дете са мечтали да се отдадат на изкуството “, споделял е той. Постепенно стартира да демонстрира все по-голямо любознание към постановките – нормално ги следи от кабината на осветителите. „ Не че в този момент разбирам нещо от спектакъл, само че тогава хептен не вдявах “, самоиронизира се Вергов.
Момичетата непрестанно му се лепят – дори си разменя с някои от тях епистоларни любовни „ дивотии “, типични за всеки младеж. Дори не си спомня тийнейджърката с огромните очи - Ирина, до момента в който след много време не се засичат в къмпинг „ Арапя “, а след това и с кокер шпаньолите си в Парка на свободата. На първата им любовна среща бъдещето момиче на шанса от супер шоуто „ Невада “ си поръчва шкембе супа, люти чушки и ракия. И печели Вергов вечно.
Щом изкласява, Юлиан кандидатства в МЕИ – майка му е текстилен инженер, татко му също е човек на точните науки, първенец по спортна пукотевица . Записва „ Индустриален маркетинг и мениджмънт “, стига до държавен изпит. Кандидатства нещо сродно в Германия. Приемат го, само че с цел да му издадат образователна виза, желаят някакви гаранции. Въобще не се замисля дали желае да ги получи – към този момент е решил, че ще се върне в театъра. Нищо, че е на 28 и няма по какъв начин да кандидатства във ВИТИЗ, където границата е 25. Отива в частния лицей „ Любен Гройс “, където Цветана Манева стартира да го учи на занаята. Много се харесват от раз – огромната актриса се държи със студентите си като еднакъв с равни, позволявайки им да имат личен и самостоятелен ракурс. Именно това е демокрацията за Вергов - всеки да прави каквото желае, само че без да пречи на другия. „ В соца живяхме като скотове – единствено с самун и колбас, без международното изкуство, без допира до високата просвета “, разяснява артистът.
Благодарение на Лилия Абаджиева излиза на камерната сцена в Народния спектакъл като стопроцентов Шекспиров воин – в „ Хамлет “, „ Ромео и Жулиета “ и „ Отело “, където играят единствено момчета. Александър Морфов, тогава водач на академичната натрупа, незабавно го кани да остане, без да се тормози, че няма диплома от ВИТИЗ. Вергов също не се тормози от този факт, хуквайки по кастинги – „ Тя и Той “, „ Стъклен дом “ (където за малко да откаже ролята), „ Революция Z “, та до холивудските продукции в Бояна. В сериозното кино се разписва в „ Шивачки “, „ Прогноза “, „ Руслан и Людмила “, „ Мисия Лондон “, „ Докато Ая спеше “... Обича да носи по 10 дини под една мишница, макар че най-малко 2-3 от тях ще се изтърколят и ще се спраскат. Не си дава напън, до момента в който ролята не се случи. Когато му предложат няколко едновременно, мисли, че полудява, защото не отхвърля нито една. После Господ подрежда нещата напълно естествено.
Става продуцент по насила, когато със Захари Бахаров и Владо Карамазов вършат компанията „ Трите мечки “ и създават шлагери, започвайки с „ Арт “. Постоянно чете пиеси и стихове. Обожава Пенчо Славейков, Вапцаров, Яворов, Димитър Подвързачов, Валери Петров. Не може да се начуди на самочувствието на тези техни „ наследници “, които „ взеха решение, че са достигнали Фройд, съветските и западноевропейските класици “. Дълго време с Карамазов са неразделни – от сцената до мотопистите из Европа, където гледат международни надпревари. По този мотив потеглят и особени клюки, на които Вергов реагира с подигравка – постоянно е имал афинитет единствено към дами.
След това нещо сред тях се счупва, което, за благополучие, не проличава в общите им представления. Карамазов, който обича Алена - дъщерята на Юлиан и Ирина - като свое дете, се отдръпва. Но Вергов не крие, че и той е задоволително избухлив и емоционален. „ Живеем в нервност на убийствено бързи обороти. Все по-трудно натискам спирачките. “, прям е той. Понякога се пита: „ Абе, за какво в този момент направих тази нелепост?! “ и самичък си дава отговор: „ Само смелият може да признае тъпотиите си “. Никога не не помни думите на татко си: „ Животът е най-хубавият преподавател, само че за жалост, учи късно “. Отдавна се пробва да неглижира множеството простотии – другояче няма да по какъв начин да се запази и да се концентрира върху това, което прави и обича.
Напуска „ Откраднат живот “, когато го канят да снима в три кино лентата - „ Пепел върху слънцето “, „ Уроци по немски “ и „ Петя на моята Петя “. А и не е сигурен, че може да изкара още нещо от себе си, с цел да дава все по този начин от плътта и кръвта си на доцент Банков. Не желае да зацикля и да гърми на вятъра патрони, а не би останал в сюжета единствено поради хонорара. Сега към този момент излиза наяве, че е имало и друга основателна причина да излезе от сериала – случката с Диана Димитрова. Приятели на Вергов обаче са безапелационни: Каквото и да тиражира като версия тя, позволява съществена неточност – от страна на Юлиан не е ставало дума за обич, а за мачовска забежка, което, несъмнено, не оправдава ничии плесници. В интимния мъжки свят на Вергов трайно участва единствено една жена – и това е Ирина. Друга тематика е, че за 20 години се събират и разделят няколко пъти.
Заради вродената си подозрителност Вергов не се събира с хора, които не познава. Затова и не се интересува от политически планове. Предпочита да се сплотява с другари, от които не възнамерява изненади – като „ Поетите “. Уважава участниците в спектаклите, тъй като всеки от тях е подготвен да не помни за егото си в името на общата идея – да развълнува публиката. Актьорът е уверен, че вълнението е контрапункт на апатията и потреблението - алфата и омегата на обществения протокол тук и в този момент, в годините, в които съчувствието не доближава. Убеждава се в това напълно „ онлайн “. Докато снимат на улицата „ Уроци по немски “ с Павел Веснаков, никой не го пита дали има потребност от помощ, макар че героят му се озърта с окървавеното си куче в ръце. Тогава Юлиан осъзнава, че нещата не вървят на положително – хем сме „ сгрухани “, хем няма задоволително човечност. Затова се въодушевява от хуманните послания във философията на Иван Вазов, в чиито облик влиза за хитовия театър „ Народът на Вазов “. Въпреки че първоначално не ще и да чуе за сходно преобразяване в историческата драма. Дори се кани да откаже на режисьорката Диана Добрева. Тъкмо поради това тя до последно не му демонстрира пиесата на Александър Секулов. Вергов търси вид да отсвири цялата завера, когато се събират да четат текста. И магията го превзема. Първите подготовки са в разгара на лятото. През ваканцията Вергов цялостни караваната с книги за и от Вазов и натиска газта към морето, където се потапя в творчеството и личността на националния трибун.
Като същински експерт, Вергов държи съзнанието си нащрек, доста внимава да не подменя мечтаното с вероятното и да прави разлика сред качеството и количеството. „ Ако се мислиш за супер готин, става цялостен цирк и влизаш в калъпа “, безапелационен е той, мощно акуратен със самооценката. Когато се изчерпва прочувствено в „ Тя и той ”, споделя „ До тук ” на продуцентите. В „ Стъклен дом ” – също.. Неслучайно изяснява на щерка си Алена, която учи в НАТФИЗ, че би трябвало да имаш дупе и добър усет, с цел да бъдеш артист. „ Само в случай че си починал, не излизаш на сцената – играл съм със строшен крайник, две счупени ръце, разкъсан менискус “, разказвал е Вергов.
Синеоката наследница поема сладката отрова още като дете, когато със Сара, по-малката щерка на Александър Морфов и Рени Врангова тичат стихийно зад кулисите, до момента в който Мариус Куркински не ги пуска да го вършат пред публиката на неговия „ Ревизор “. Но още тогава й „ светва “, че нищо не е непременно, а по този начин наречената популярност е „ страшна глупотевина “. „ Да си прочут не значи, че струваш повече от другите или че имаш повече права от тях “, не се колебае Вергов. И това му кредо няма общо с характерностите, които си „ приписва “, наричайки се „ саможивец “, „ тупан “, „ борсук “. Но даже когато „ го гепят “ нервите, пуши едно и също количество - половин кутия дневно. Разпуска с колело, сърф, скейборд, дайвинг...
„ Под водата е ужасно – в случай че преодолееш първичния боязън, се наслаждаваш на спокойствието, надалеч от идиотиите над повърхността “, не се колебае Юлиан.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ