Не бийте децата – пречупвате съдбата им
Популярният съветски психолог Михаил Лабковски разгласява разтърсващ Фейсбук зов, който ни се коства изключително значим, по тази причина и го споделяме с вас, като резервираме основните букви по този начин, както са в оригинала:
Приятели, бих желал да ви опиша за какво не трябва да биете децата (ако за вас това по някаква причина не е очевидно).
Вижте защо става дума. Когато се намираме в положение на стрес – да вземем за пример надвиснала е заплаха, над нас издевателстват или ни предизвикват физическа щета, в кръвта се отделя група от по този начин наречените глюкокортикоидни хормони (основните са кортизол и кортикостерон - бел. ред.) Това са „ хормоните на напрежението “, виновни за реакцията на офанзивата - „ удари или бягай “.
Но този развой е много комплициран и трудоемък за организма. Затова деца в наличието на родителите им (особено майката) тези хормони не се отделят в кръвта. По този метод природата пази развиващия се детски организъм от в допълнение натоварване.
Ако обаче източник на стрес стане самият родител, детето до избрана възраст НЕ ВЪЗПРИЕМА ФИЗИОЛОГИЧЕСКИ НАСИЛИЕТО НАД СЕБЕ СИ КАТО НЕЩО ОПАСНО. Тоест стрес няма, за него това е „ в реда на нещата “, всичко е обикновено. ТАКА И ТРЯБВА ДА БЪДЕ.
Как мислите – в каво се трансформира човек, който от детството си на физиологично равнище счита, че НАСИЛИЕТО И АГРЕСИЯТА СА СЪВЪРШЕНО НОРМАЛНИ? Как той ще се държи със своите деца? А по какъв начин ще постъпи при положение на действителна опасност в живота си като възрастен?
Отговарям не от психическа, а от физиологична позиция. Сценариите тук са два: детето ще стане или АГРЕСОР, или ЖЕРТВА… ДА БИЕТЕ ДЕЦАТА ЗНАЧИ ДА ПРЕЧУПИТЕ СЪДБАТА ИМ.
Моля ви, намерете в себе си сили да признаете, че нещо не е както би трябвало, и отидете при експерт, с цел да се справите със себе си. Не е изключена вероятността самите вие да сте били бити в детството си и просто не е по силите ви да прекъснете този модел без помощта на психолог.
Приятели, това е доста сериозна и доста значима тематика. Искрено се надявам, че рано или късно в нашето общество фамилното принуждение ще се трансформира в табу.
Искам да ви опиша за един опит - толкоз нечовечен, че сложи основата на митинги против издевателствата с опитни животни. Той се е провел през предишния век и е трябвало да разкрие по какъв начин децата реагират на прояви на родителска експанзия.
Учените взели дребни маймуни и ги отделили от майка им. Вместо нея те създали плашило-играчка, което дребните възприемали като собствен родител. В това плашило бил подложен разпръсквач, който пръскал мощна бликам въздух, в случай че се приближите до него.
Младите маймуни се опитвали да прегърнат плашилото, само че щом се приближавали, били пръскани от бликам въздух от апарата. И какво мислите – че са почнали да странят от " майката "? Че са спрели да търсят нейната любов? Не - колкото по-силна бликам духала " майката " към детето, отхвърляйки го в противоположния завършек на клетката, толкоз по-силно то се опитвало да се вкопчи в „ нея “.
Точно по този метод хората, претърпели принуждение в детска възраст, развиват логиката на психиката на жертвата. За това даже не е нужно да сте комплицирано устроена персона, какъвто е индивидът. Това се случва на равнището на инстинкта.
Когато вдигнете ръка към дете и покажете експанзия към него, му насаждате точно такава логика на психиката: да се стреми към тези, които го малтретират. Когато стане възрастен, това за него ще бъде норма, в случай че не и синоним на „ обич “.
Източник:
