Том Егеланд пита в Огледалото на злото: Вълнуваме ли се от чуждото нещастие, или го експлоатираме?
Популярният публицист още веднъж предлага доста повече от това, което чакаме.
Дали във всеки от нас не се крие страшилище? На какво сме способни, с цел да задоволим най-ниските си стремежи или с цел да реализираме задачите си? Вълнуваме ли се същински от непознатото злощастие, или сме склонни да го експлоатираме? Това са единствено част от въпросите, които Том Егеланд слага в трилъра си „ Огледалото на злото “ (изд. „ Персей “, превод Ясна Мускова). Известният скандинавски публицист („ Заветът на Нострадамус “, „ Ефектът на Лазар “, „ 13. деятел “), който има доста читатели и в България, още веднъж предлага доста повече от това, което чакаме.
Романът „ Огледалото на злото “ е един от евентуалните шлагери на идния Пролетен базар на книгата пред НДК от 31.05. до 6.06. А за най-нетърпеливите – от през днешния ден той е в книжарниците.
Делникът на телевизионния кореспондент Кристин Бюе се трансформира фрапантно, когато в редакцията на „ Канал 24 “започват да идват анонимни видеозаписи на бруталните убийства на похитени дами. Видеата са съпроводени от къси бележки със застрашителни древен цитати и са адресирани до журналистката. Полицията в Осло се затруднява с идентифицирането на килъра, криещ се под псевдонима Аквариус, а в същото време напрежението в цялата страна нараства, още повече че записите на жертвите стават обществено притежание, откакто „ Канал 24 “ ги излъчва по време на най-гледаната си емисия. Наред с разпространяващата се суматоха, изключително измежду женската част от популацията, се слага началото на развълнуван спор за публичната роля на телевизионните вести и моралната отговорност, която те носят пред феновете си. Дали гоненето на следващата сензационна вест оправдава излъчването на чудовищни фрагменти?Дали непознатото страдалчество би трябвало да бъде превръщано в комерсиален артикул?
![Добромир Банев: Ние не можем да съществуваме без обич]( "Добромир Банев: Ние не можем да съществуваме без обич")
Добромир Банев: Ние не можем да съществуваме без обич
На 30.01. (събота) обичаният поетДобромир Банев ще отпразнува 52-рия си рожден ден. Пандемията, ограничаващите ограничения и затварянето на н...
Разследването на случая от ден на ден се заплита, а всеобщото неодобрение от неналичието на нови следи упражнява все по-голям напън върху полицията. Но може би остарял забранен случай би могъл да помогне на контрольор Рюнар Ванг да постави завършек на поредицата от убийства. Или това е следващата илюзия, режисирана деликатно от Аквариус?
Шокът за Кристин е огромен, когато на една от видеокасетите вижда личния си облик и схваща, че тя е идната набелязана жертва на килъра. Младата журналистка ще би трябвало да употребява цялата си предвидливост, както и да разчита на помощта на своя ментор и другар Гюнар Борг, кореспондент от вестник „ Дагбладе “, с цел да разкрие самоличността на килъра и да го спре, преди той да я включи в ужасяващата си сбирка.
„ Огледалото на злото “ не е просто следващият трилър. Това е мощен и въздействащ разказ, в който има доста психологизъм - някои подглави са от гледната точка на килъра, от гледната точка на жертвите, на репортерката Кристин, на един неин другар и ментор, на инспектора и така нататък Изградени са многопластови облици и характери, заплетена конспирация.
Освен приковаващ сюжет Том Егеланд предлага дисекция на света на медиите, които направляват живота ни, заливайки ни със стряскащи вести. Това е свят, който писателят познава в елементи – в продължение на години, преди да се отдаде на писателката си кариера, той заема управителен пост в една от най-големите норвежки малките екрани. В романа му има любопитни разсъждения за развиването на медиите и тяхната власт и влияние върху хората. Това е мощен психически трилър, който слага парливи морални въпроси за ролята на медиите в отразяването на брутални закононарушения, търсейки сензация и комерсиален триумф.
Дали във всеки от нас не се крие страшилище? На какво сме способни, с цел да задоволим най-ниските си стремежи или с цел да реализираме задачите си? Вълнуваме ли се същински от непознатото злощастие, или сме склонни да го експлоатираме? Това са единствено част от въпросите, които Том Егеланд слага в трилъра си „ Огледалото на злото “ (изд. „ Персей “, превод Ясна Мускова). Известният скандинавски публицист („ Заветът на Нострадамус “, „ Ефектът на Лазар “, „ 13. деятел “), който има доста читатели и в България, още веднъж предлага доста повече от това, което чакаме.
Романът „ Огледалото на злото “ е един от евентуалните шлагери на идния Пролетен базар на книгата пред НДК от 31.05. до 6.06. А за най-нетърпеливите – от през днешния ден той е в книжарниците.
Делникът на телевизионния кореспондент Кристин Бюе се трансформира фрапантно, когато в редакцията на „ Канал 24 “започват да идват анонимни видеозаписи на бруталните убийства на похитени дами. Видеата са съпроводени от къси бележки със застрашителни древен цитати и са адресирани до журналистката. Полицията в Осло се затруднява с идентифицирането на килъра, криещ се под псевдонима Аквариус, а в същото време напрежението в цялата страна нараства, още повече че записите на жертвите стават обществено притежание, откакто „ Канал 24 “ ги излъчва по време на най-гледаната си емисия. Наред с разпространяващата се суматоха, изключително измежду женската част от популацията, се слага началото на развълнуван спор за публичната роля на телевизионните вести и моралната отговорност, която те носят пред феновете си. Дали гоненето на следващата сензационна вест оправдава излъчването на чудовищни фрагменти?Дали непознатото страдалчество би трябвало да бъде превръщано в комерсиален артикул?
На 30.01. (събота) обичаният поетДобромир Банев ще отпразнува 52-рия си рожден ден. Пандемията, ограничаващите ограничения и затварянето на н...
Разследването на случая от ден на ден се заплита, а всеобщото неодобрение от неналичието на нови следи упражнява все по-голям напън върху полицията. Но може би остарял забранен случай би могъл да помогне на контрольор Рюнар Ванг да постави завършек на поредицата от убийства. Или това е следващата илюзия, режисирана деликатно от Аквариус?
Шокът за Кристин е огромен, когато на една от видеокасетите вижда личния си облик и схваща, че тя е идната набелязана жертва на килъра. Младата журналистка ще би трябвало да употребява цялата си предвидливост, както и да разчита на помощта на своя ментор и другар Гюнар Борг, кореспондент от вестник „ Дагбладе “, с цел да разкрие самоличността на килъра и да го спре, преди той да я включи в ужасяващата си сбирка.
„ Огледалото на злото “ не е просто следващият трилър. Това е мощен и въздействащ разказ, в който има доста психологизъм - някои подглави са от гледната точка на килъра, от гледната точка на жертвите, на репортерката Кристин, на един неин другар и ментор, на инспектора и така нататък Изградени са многопластови облици и характери, заплетена конспирация.
Освен приковаващ сюжет Том Егеланд предлага дисекция на света на медиите, които направляват живота ни, заливайки ни със стряскащи вести. Това е свят, който писателят познава в елементи – в продължение на години, преди да се отдаде на писателката си кариера, той заема управителен пост в една от най-големите норвежки малките екрани. В романа му има любопитни разсъждения за развиването на медиите и тяхната власт и влияние върху хората. Това е мощен психически трилър, който слага парливи морални въпроси за ролята на медиите в отразяването на брутални закононарушения, търсейки сензация и комерсиален триумф.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ