Диетичните безалкохолни напитки увреждат мозъка
Популярните изкуствени подсладители, съдържащи се в безалкохолни питиета, енергийни питиета, ароматизирани води, разнообразни храни и нискокалорични десерти, могат да окажат отрицателно влияние върху мозъчното здраве , сочи ново бразилско проучване, оповестено в списание Neurology.
Проучването обгръща 12 772 възрастни с междинна възраст 52 години, проследени за интервал от осем години. Участниците попълвали въпросници за питателните си привички и от време на време прекосявали когнитивни проби за памет, езикови и мисловни качества. Анализът се концентрира върху седем подсладителя: аспартам, захарин, ацесулфам-К, еритритол, ксилитол, сорбитол и тагатоза.
Резултатите демонстрират, че при хората, консумирали най-вече изкуствени подсладители (средно 191 мг на ден), когнитивният спад е с 62% по-бърз спрямо тези, които приемали минимални количества (средно 20 мг дневно). Разликата дава отговор на към 1,6 години „ в допълнение остаряване на мозъка “. Всички подсладители, като се изключи тагатозата, били свързани с ускорено утежняване на паметта.
Особено уязвими се оказали хората под 60 години и пациентите с диабет, до момента в който при участниците над 60 години връзка не е открита. Авторът на проучването, доктор Клаудия Кимие Суемото от Университета в Сао Пауло, разяснява, че въпреки подсладителите да се възприемат като „ по-безопасна опция на захарта “, резултатите демонстрират, че честата им приложимост в междинна възраст може да бъде нездравословна.
Американският фамилен доктор доктор Бринта Васагар, която не е взела участие в изследването, акцентира, че въпреки връзката сред подсладителите и когнитивния спад да е открита, причинно-следствена взаимозависимост към момента не е потвърдена . Според нея за множеството хора най-хубавата тактика е умерена приложимост и предпочитане на натурални източници на наслада като плодове или мед.
В същото време представители на промишлеността припомнят, че ниско- и безкалоричните подсладители са измежду най-стриктно проучваните хранителни съставки и тяхната сигурност е доказана от регулатори като Американската организация по храните и медикаментите (FDA) и Европейската организация по сигурност на храните (EFSA). От Съвета за надзор на калориите акцентират, че проучването има ограничавания, в това число това, че се разчита на самоотчитане от страна на участниците и липса на доказателства за причинно-следствена връзка.
Проучването е финансирано от бразилското Министерство на здравеопазването, Министерството на науката, технологиите и нововъведенията и Националния съвет за научни и софтуерни проучвания. Авторите приканват за бъдещи проучвания с по-прецизни способи, в това число невроизобразяващи технологии, с цел да се откри по-точно дали изкуствените подсладители са фактор за ускорено когнитивно стареене.
