Популярната телевизионна водеща и лекар д-р Неделя Щонова е неутешима,

Популярната телевизионна водеща и доктор доктор Неделя Щонова е неутешима, откакто загуби татко си. Въпреки че неотдавна той претърпя животоспасяваща интервенция, през днешния ден стана ясно, че той е умрял. За това заяви самата доктор Щонова в обществената мрежа „ Facebook “. Ето какво написа тя: Неразделни Нямам къде да се скрия от тази болежка. И от тази горест. Най-прекрасните сини очи на света угаснаха. Но… благи тате, твоята синева ще живее в очите на нашите деца, на нашите внуци и правнуци. И това ще бъде твоето Възкресение. Вечна да бъде твоята генетична памет. Защото ти, тате, си най-достойният човек на света! Благодаря ти, тате. За живота, който ми даде. За любовта. За крилете. За всички правдиви полезности. За бащиното крило, под което дружно с Васко пораснахме здрави, щастливи и работливи. За това, че ме научи да се боря, да притискам зъби, да обичам реда, труда и дисциплината. Да бъда командос! Благодаря ти за щастието в очите на мама. За всичко, на което ти ме научи, благодаря. Благодаря на Вселената, на фамилията ни, за опцията да се въплътя в това, което съм. И да имам брат като Vassil Shtonov. Тате, да съм твоя дъщеря… да си приказваме, да ме гушкаш… да ми се караш и все да ме изграждаш… беше чудо. И постоянно ще е по този начин. Аз в този момент няма къде да се скрия от тази горест. И извънредно боли. Но тате, всяка вечер ще те диря измежду звездите и ще те очаквам в съня си. Идвай, апелирам те, апелирам те… Ще виждам родопската гора, боровите връхчета, ще виждам звездите, ще виждам и усещам теб и всичко обвързвано с теб. Небето ще плаче дружно с мен, ще ми бъде тъжно, доста тъжно, ще усещаме твоята свята обич и протекция. А ти и от там ще бдиш над нас, над съня и дните ни, ще ни пазиш и водиш към светлината… постоянно и вечно. А аз постоянно и вечно ще си остана детето ти, това пет годишно мъниче, твоето обичано Недялче, което ти водеше на морето в Обзор. По ръцете ни кацаха калинки, ние играехме на пясъка, а ти се смееше и беше толкоз млад, хубав, синеок, висок, всеотдаен… и непоколебим. Очите ти се усмихваха по-сини и светли от зората и от небето. А до нас се разплискваше морето. Морето… което в този момент реве с цялостна сила… Тате, да съм твоя щерка и твоето мъниче е моята най-голяма ризница и по този начин ще бъде до края на дните ми. Обичам те! Благодаря ти, благи баща! За всичко, което си построил в нас. Аз съм твоето зидарче Мингу. Почивай в мир. Спи умерено. С благодраност падам на колене пред паметта ти и… и… И ти си в мен, тате. Ти живееш в нас. От името на цялото ни семейство благодаря на всички лекари, които през годините ни помагахте. Благодарим с любов, благодарност и почит. Бяхте прелестни!