Д-р Щонова по скъсани дънки и розов потник написа най-тъжните думи
Популярната докторка от bTV, която бе и черешката на тортата в предаването Dancing stars - Неделя Щонова, трогна цялата обществена мрежа с трогателни думи, свързани с Робин Уилям и гибелта му.
Тя обвърза всичко с деменцията, Паркинсона, тежката меланхолия и Алцхаймера.
Ето какво написа тя:
" Цветята
И белите птици
В океана на душата
На 11-ти август 2014 година огромният американски артист Робин Уилямс се обеси.
Животът му изобилстваше от награди - „ Оскар “ за най-хубава поддържаща мъжка роля, присъединяване във кино лентата „ Добрият Уил Хънтинг “, две награди „ Еми “, шест награди „ Златен глобус “, четири награди „ Грами “.
Той е на 13-то място в листата “100 най-големи комици за всички времена ", а през 2009 година е отличен като “Легенда на Дисни ”.
Кралят на комедията, приет за “най-забавният човек на света ”, се обеси в дома си в Калифорния.
Защо?
Деменция с телца на Леви, Паркинсон, жестока меланхолия, болест на Алцхаймер?
Възможни аргументи.
Днес, когато стават 10 години от гибелта на “прекрасната искрица полуда ” Робин Уилямс, си спомних, по какъв начин в Лос Анджелис, Тони Робинс ми разкри същинската причина:
- Успехът, достиженията и парите нямат нищо общо с пеещите фонтани в душата. Различни галактики са. Да е умерено в теб … и да ти дъха на благополучие в сърцето … е нещо, което желае дълбока, осъзната, независима, вътрешна работа.
И не е обвързвано с награди, популярност, кариера, почести, постове и пари. Не е обвързвано с Aston Martin-а ти, с хайвера или Rolex-а Sky-Dweller Yellow Gold за 50 000 евро.
Свързано е с чувство за покой и разцвет на душата.
Иска си … наслада, вътрешно благополучие, духовно благосъстояние, свидност, признателност …
И целият този магически свят, всичкото това утвърждаващо изкуство, е нещо, което, всеки ден, ювелирно творим, вътре в себе си.
Или пък … НЕ творим!
Роби беше всичко – лекар, авиатор, магически дух, бавачка, професор, президент, Питър Пан.
Винаги разсмиваше и забавляваше.
Публиката.
Другите.
Външният свят.
Хорските упования.
Медиите.
Все другите!
Но той самият в никакъв случай не се погрижи за личната си най-фина сила.
Никога не се погрижи за крилата, светлината и цветята … в личната си душа.
Тя го болеше.
Но той не чуваше.
Не обръщаше внимание.
Беше прекомерно, прекомерно ангажиран с това да радва другите.
Депресията го разруши на хиляди самотни болки … които един ден … скъсаха язовирната стена.
Затова е значимо …
Особено през днешния ден, в урагана на материалния и толкоз екстериорно насочен свят, да се завръщаме при душата си, да я оглеждаме, чистим, изкъпваме, стопляме, подреждаме.
Да се грижим за невидимия интериор в нас.
Дълги години съм живяла в Африка, Мозамбик.
В Мапуто видях забавно измерение на бедността - макар, че обядваше единствено салата от листа, глухарчета и ядливи цветя, моята другарка Абу бе постоянно щастлива и усмихната.
В щастието няма стандарт.
То е положение на мозъка.
И е хубаво да поддържаме цветята в нас, живи.
Живи от влагата в очите.
И да ги отглеждаме, като напълно разлистени.
Вътре, надълбоко в душите.
За да огрява Слънчо душата, би трябвало дълбока вътрешна работа.
Дай, Боже, всекиму! "
Тя обвърза всичко с деменцията, Паркинсона, тежката меланхолия и Алцхаймера.
Ето какво написа тя:
" Цветята
И белите птици
В океана на душата
На 11-ти август 2014 година огромният американски артист Робин Уилямс се обеси.
Животът му изобилстваше от награди - „ Оскар “ за най-хубава поддържаща мъжка роля, присъединяване във кино лентата „ Добрият Уил Хънтинг “, две награди „ Еми “, шест награди „ Златен глобус “, четири награди „ Грами “.
Той е на 13-то място в листата “100 най-големи комици за всички времена ", а през 2009 година е отличен като “Легенда на Дисни ”.
Кралят на комедията, приет за “най-забавният човек на света ”, се обеси в дома си в Калифорния.
Защо?
Деменция с телца на Леви, Паркинсон, жестока меланхолия, болест на Алцхаймер?
Възможни аргументи.
Днес, когато стават 10 години от гибелта на “прекрасната искрица полуда ” Робин Уилямс, си спомних, по какъв начин в Лос Анджелис, Тони Робинс ми разкри същинската причина:
- Успехът, достиженията и парите нямат нищо общо с пеещите фонтани в душата. Различни галактики са. Да е умерено в теб … и да ти дъха на благополучие в сърцето … е нещо, което желае дълбока, осъзната, независима, вътрешна работа.
И не е обвързвано с награди, популярност, кариера, почести, постове и пари. Не е обвързвано с Aston Martin-а ти, с хайвера или Rolex-а Sky-Dweller Yellow Gold за 50 000 евро.
Свързано е с чувство за покой и разцвет на душата.
Иска си … наслада, вътрешно благополучие, духовно благосъстояние, свидност, признателност …
И целият този магически свят, всичкото това утвърждаващо изкуство, е нещо, което, всеки ден, ювелирно творим, вътре в себе си.
Или пък … НЕ творим!
Роби беше всичко – лекар, авиатор, магически дух, бавачка, професор, президент, Питър Пан.
Винаги разсмиваше и забавляваше.
Публиката.
Другите.
Външният свят.
Хорските упования.
Медиите.
Все другите!
Но той самият в никакъв случай не се погрижи за личната си най-фина сила.
Никога не се погрижи за крилата, светлината и цветята … в личната си душа.
Тя го болеше.
Но той не чуваше.
Не обръщаше внимание.
Беше прекомерно, прекомерно ангажиран с това да радва другите.
Депресията го разруши на хиляди самотни болки … които един ден … скъсаха язовирната стена.
Затова е значимо …
Особено през днешния ден, в урагана на материалния и толкоз екстериорно насочен свят, да се завръщаме при душата си, да я оглеждаме, чистим, изкъпваме, стопляме, подреждаме.
Да се грижим за невидимия интериор в нас.
Дълги години съм живяла в Африка, Мозамбик.
В Мапуто видях забавно измерение на бедността - макар, че обядваше единствено салата от листа, глухарчета и ядливи цветя, моята другарка Абу бе постоянно щастлива и усмихната.
В щастието няма стандарт.
То е положение на мозъка.
И е хубаво да поддържаме цветята в нас, живи.
Живи от влагата в очите.
И да ги отглеждаме, като напълно разлистени.
Вътре, надълбоко в душите.
За да огрява Слънчо душата, би трябвало дълбока вътрешна работа.
Дай, Боже, всекиму! "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ