Популацията от калкан в български води е стабилна, черната мида "избяга" на дълбоко
Популацията от калкан в българската зона на Черно море има наклонност към стабилизиране през последните 2-3 годиниказа шефът на варненския Институт по рибни запаси към Селскостопанската академия доцент Елица Петрова, представена от Българска телеграфна агенция.
Според проучванията на учените биомасата е сред 900 и 1000 тона. Това са постоянни стойности, само че не може да се каже, че има наклонност за възстановяване на запасите, защото количествата остават с пъти по-ниски по отношение на записаните в края на 70-те години, изясни Петрова.
Институтът по рибни запаси дава отговор за оценката на запасите от калкан от 2014 година Първоначално проучванията се организират през есенно-зимния интервал, само че по-късно се правят два пъти годишно - напролет и есента. Проучванията обгръщат региона пред целия български бряг, изясни Петрова.
Тя посочи, че типът се прави оценка като преексплоатиран. Много е значимо да се уточни интервалът на възбрана за улов на калкан. В Черно море промишлените типове риби поначало са стеснен брой и техните ресурси са намалели, сподели още Петрова.
Тя посочи, че снижаването на популациите е обща наклонност в Световния океан. Двете съществени аргументи за това са замърсяването и свръхексплоатацията на ресурсите, регистрират учените. Специално за Черно море превъзмогването на проблемите зависи освен от държанието на България и Румъния като членове на Европейски Съюз, а на всички крайбрежни страни, уточни Петрова.
Тя напомни, че към този момент е призната декларация, съгласно която страните се задължават дружно да вземат ограничения за ръководство на промишлените типове риба. Тепърва обаче ще се реализира синхронизация в дейностите на обособените страни и ще се постановат едни и същи ограничения, с цел да се опази морето и неговия запас. За мен като академик, е доста значимо да се уточни и самият интервал на възбрана за улов на калкан, уточни Петрова.
По думите й е нужна по-гъвкава политика за запазване и възобновяване на запаса на типа.
Институтът по рибни запаси имаше спомагателна задача да оцени какъв е уловът на дънни типове при рапанолова, описа още Петрова. Акцент при проучванията са били калканът и акулата. В интервала от април до октомври предходната година варненските учени са излизали на море и са обработили информация от общо 104 трала. Данните сочат, че приблизително за проучвания интервал, инцидентните улови от калкан при дънно тралиране и рапаноулов доближават 0,3 % от тежестта на общия улов, изясни Петрова.
Институтът продължава да работи интензивно и върху установяване на количествата на рапаните и черната мида в нашите води. За учените това са два детайла от една екологична система и салдото сред тях е доста нежен. Рапаните са инвазивен тип за Черно море, само че към този момент са индустриален запас, изясни Петрова.
И добави, че към охлювите главните проблеми са два - те се хранят с черната мида, която е натурален филтратор на морето, и при тралирането се разрушава дъното и се нарушават дънните ценози. Последните проучвания, направени от варненските учени, са обхванали региона от Албена до Созопол, сред 20 и 45 метра дълбочина. В зоната до 35 метра се следят понижени количества и на двата типа, както и издребняване размера на рапаните спрямо проучванията през 2013 година, уточни Петрова.
Тя посочи, че по време на изследванията са открити сред 40 и 50 кг рапани в трал. Най-големи количества охлюви са засечени в регионите сред Албена и Балчик и южно от нос Емине до Созопол. Мнението на учените е, че след 35 метра дълбочина температурата е главният ограничител за разпространяването на рапаните. Това обаче занапред би трябвало да се потвърди. В момента е ясно, че след тази дълбочина охлюви няма, а популацията от черна мида е относително постоянна. При проучванията след 35-я метър има улов на черна мида сред 200 и 400 кг в трал, изясни Петрова.
Според нея това е доказателство, че двата типа заемат разнообразни пространствени ниши. За да има улови през идващите години, ограниченията би трябвало да бъдат взети в този момент Макар че този вид проучвания са скъпи, е редно те да се вършат всяка година, уточни Петрова. Тя описа, че институтът към този момент разполага със профилиран програмен продукт, който разрешава да се моделират екологични процеси, да се разиграват разнообразни сюжети и симулации. По този метод учените могат да схванат, в случай че бъдат избрани зони, в които да се забрани тралирането, каква ще бъде динамичността за определен интервал от примерно три години, с какъв ритъм ще се възстановят мидите. Моделирането е настоящ способ на проучване и прогнозиране на бъдещите трендове, само че институтът предлага разнообразни ограничения за ръководство на типа още от 90-те години на предишния век, сподели Петрова.
Според нея е изключително значимо при избор на съответни ограничения, решенията да се съгласуват сред всички заинтригувани страни - учени, риболовният отрасъл, еколози, контролни органи. За да има улови през идващите години, ограниченията би трябвало да бъдат взети в този момент, бе безапелационна Петрова.
На въпроса дали при проучванията през тази година са засечени нови "пришълци " от Средиземно или други морета, Петрова отговори негативно. Последните всеобщо застъпени "новопристигнали " остават два типа ктенофори и нов микроскопичeн зоопланктон. Проблемът с ктенофорите е обвързван най-много с конкуренцията за храна с планктоноядните типове риба. Интензивният морски превоз и изхвърлянето на баластни води от корабите разрешават нахлуване на нови типове в Черно море, които могат да повлияват върху биоразнообразието, само че въпросът е кой от тях може да оцелее и да се приспособява в нашето море, заключи Петрова.
Според проучванията на учените биомасата е сред 900 и 1000 тона. Това са постоянни стойности, само че не може да се каже, че има наклонност за възстановяване на запасите, защото количествата остават с пъти по-ниски по отношение на записаните в края на 70-те години, изясни Петрова.
Институтът по рибни запаси дава отговор за оценката на запасите от калкан от 2014 година Първоначално проучванията се организират през есенно-зимния интервал, само че по-късно се правят два пъти годишно - напролет и есента. Проучванията обгръщат региона пред целия български бряг, изясни Петрова.
Тя посочи, че типът се прави оценка като преексплоатиран. Много е значимо да се уточни интервалът на възбрана за улов на калкан. В Черно море промишлените типове риби поначало са стеснен брой и техните ресурси са намалели, сподели още Петрова.
Тя посочи, че снижаването на популациите е обща наклонност в Световния океан. Двете съществени аргументи за това са замърсяването и свръхексплоатацията на ресурсите, регистрират учените. Специално за Черно море превъзмогването на проблемите зависи освен от държанието на България и Румъния като членове на Европейски Съюз, а на всички крайбрежни страни, уточни Петрова.
Тя напомни, че към този момент е призната декларация, съгласно която страните се задължават дружно да вземат ограничения за ръководство на промишлените типове риба. Тепърва обаче ще се реализира синхронизация в дейностите на обособените страни и ще се постановат едни и същи ограничения, с цел да се опази морето и неговия запас. За мен като академик, е доста значимо да се уточни и самият интервал на възбрана за улов на калкан, уточни Петрова.
По думите й е нужна по-гъвкава политика за запазване и възобновяване на запаса на типа.
Институтът по рибни запаси имаше спомагателна задача да оцени какъв е уловът на дънни типове при рапанолова, описа още Петрова. Акцент при проучванията са били калканът и акулата. В интервала от април до октомври предходната година варненските учени са излизали на море и са обработили информация от общо 104 трала. Данните сочат, че приблизително за проучвания интервал, инцидентните улови от калкан при дънно тралиране и рапаноулов доближават 0,3 % от тежестта на общия улов, изясни Петрова.
Институтът продължава да работи интензивно и върху установяване на количествата на рапаните и черната мида в нашите води. За учените това са два детайла от една екологична система и салдото сред тях е доста нежен. Рапаните са инвазивен тип за Черно море, само че към този момент са индустриален запас, изясни Петрова.
И добави, че към охлювите главните проблеми са два - те се хранят с черната мида, която е натурален филтратор на морето, и при тралирането се разрушава дъното и се нарушават дънните ценози. Последните проучвания, направени от варненските учени, са обхванали региона от Албена до Созопол, сред 20 и 45 метра дълбочина. В зоната до 35 метра се следят понижени количества и на двата типа, както и издребняване размера на рапаните спрямо проучванията през 2013 година, уточни Петрова.
Тя посочи, че по време на изследванията са открити сред 40 и 50 кг рапани в трал. Най-големи количества охлюви са засечени в регионите сред Албена и Балчик и южно от нос Емине до Созопол. Мнението на учените е, че след 35 метра дълбочина температурата е главният ограничител за разпространяването на рапаните. Това обаче занапред би трябвало да се потвърди. В момента е ясно, че след тази дълбочина охлюви няма, а популацията от черна мида е относително постоянна. При проучванията след 35-я метър има улов на черна мида сред 200 и 400 кг в трал, изясни Петрова.
Според нея това е доказателство, че двата типа заемат разнообразни пространствени ниши. За да има улови през идващите години, ограниченията би трябвало да бъдат взети в този момент Макар че този вид проучвания са скъпи, е редно те да се вършат всяка година, уточни Петрова. Тя описа, че институтът към този момент разполага със профилиран програмен продукт, който разрешава да се моделират екологични процеси, да се разиграват разнообразни сюжети и симулации. По този метод учените могат да схванат, в случай че бъдат избрани зони, в които да се забрани тралирането, каква ще бъде динамичността за определен интервал от примерно три години, с какъв ритъм ще се възстановят мидите. Моделирането е настоящ способ на проучване и прогнозиране на бъдещите трендове, само че институтът предлага разнообразни ограничения за ръководство на типа още от 90-те години на предишния век, сподели Петрова.
Според нея е изключително значимо при избор на съответни ограничения, решенията да се съгласуват сред всички заинтригувани страни - учени, риболовният отрасъл, еколози, контролни органи. За да има улови през идващите години, ограниченията би трябвало да бъдат взети в този момент, бе безапелационна Петрова.
На въпроса дали при проучванията през тази година са засечени нови "пришълци " от Средиземно или други морета, Петрова отговори негативно. Последните всеобщо застъпени "новопристигнали " остават два типа ктенофори и нов микроскопичeн зоопланктон. Проблемът с ктенофорите е обвързван най-много с конкуренцията за храна с планктоноядните типове риба. Интензивният морски превоз и изхвърлянето на баластни води от корабите разрешават нахлуване на нови типове в Черно море, които могат да повлияват върху биоразнообразието, само че въпросът е кой от тях може да оцелее и да се приспособява в нашето море, заключи Петрова.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ