България очаква рекордна реколта от пшеница - 7,5 млн. тона
На прага сме на нова рекордна годишна продукция от пшеница в България. Очаква се тя да доближи над 7,5 млн. тона, което ще усъвършенства миналогодишния връх от малко над 7,3 млн. тона. При ечемика също се обрисува доста добра годишна продукция. Това заяви Тодор Стойков, ръководител на Управителния съвет на Асоциацията на търговците на зърно и фуражи, в предаването „ Светът е бизнес “ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков.
Дълги години земеделците в България са неглижирали развъждането на ечемик, само че поради положителните реколти през последните години и приличните цени се следи съществено нарастване на площите, като те към този момент доближават близо 2 млн. декара, означи Стойков.
Сред огромните пазари за българския ечемик са Испания, Северна Африка, Близкият изток, настрана устойчиво търсене на ечемик има от свинекомплекси и фабрики за произвеждане на ечемичен малц в България.
Стойков чака в допълнение уголемение на засетите с ечемик площи през идващите години.
От позиция на декари засята земя пшеницата е главната зърнена просвета в страната ни, като тази година следва да се ожънат сред 11,5 млн. и 12 млн. декара. Следващата водеща просвета у нас е слънчогледът с близо 10 млн. декара.
„ Почти няма зърнопроизводител в България, който да не отглежда пшеница, и има рационални аргументи за това. Българският климат и почва са извънредно добре пригодени за развъждането на пшеница и тя постоянно ще има пазар за вътрешна консумация или за експорт. “
По-нискокачествената пшеница се продава като фуражна, а тази с по-добри индикатори - като хлебна, изясни Стойков и добави, че търсенето за експорт е на процедура непрестанно.
Пшеница с български генезис се изнася за всички огромни страни, които са чисти вносители. В средата на юли следва посещаване на китайска делегация, която ще организира нужния одит, след който е допустимо българската пшеница да бъде утвърдена за импорт и в Китай, заяви събеседникът.
Войната в Украйна е трансформирала географията на българския износ на пшеница. Преди войната тя по-скоро е била жигосана като фуражна без значение от качествените ѝ параметри, само че от 2022 година е настъпила смяна, защото огромни вносители, изключително от Северна Африка като Алжир и Тунис, са трансформирали качествените спецификации за покупка на зърно предвид на по-малкото предложение от Украйна. Промяната е разрешила на българската пшеница да се впише в новите индикатори. Към момента Алжир е най-големият пазар за пшеницата от страната ни.
Стойков означи, че има осъществени нови пристанищни терминали във Варна и Бургас, които разрешават да се товарят кораби от най-големия клас за транспорт на насипни товари. Това съгласно него е от основно значение, с цел да може българското зърно да доближава до същите основни пазари, до които доближават и корабите на страните, с които се конкурираме.
Особено за по-далечни дестинации, колкото по-голям е корабът, толкоз по-ниска е цената на транспорта, посочи гостът. И добави, че построяването на новите терминали се е осъществило с частни вложения, а страната няма директно присъединяване в тях.
Стойков сложи въпроса и за високите фитосанитарни такси при износа на зърнени и маслодайни култури към трети страни, като означи, че Асоциацията на търговците на зърно и фуражи се бори от години с този проблем.
Към момента таксата на звук за експорт на пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица е 1,72 евро. Това значи, че общоприет транспортен съд, който може да транспорти товар от 30 хиляди тона, би трябвало да заплати към 50 хиляди евро за издаване на фитосанитарен документ.
„ В последна сметка таксата се заплаща от българските аграрни производители, защото търговците я отчисляват от цената и по този начин българският производител получава с 1,72 евро по-малко, в сравнение с при равни условия би получил румънският фермер. “
В Румъния разходът за фитосанитарен документ на транспортен съд, пренасящ 30 хиляди тона пшеница, би бил 120-130 евро, означи Стойков.
Как се развиват производството и пазара на слънчоглед в България? Защо от години страната ни е чист вносител на слънчоглед? Какво е финансовото положение на фирмите в сектора и на зърнопроизводителите?
Дълги години земеделците в България са неглижирали развъждането на ечемик, само че поради положителните реколти през последните години и приличните цени се следи съществено нарастване на площите, като те към този момент доближават близо 2 млн. декара, означи Стойков.
Сред огромните пазари за българския ечемик са Испания, Северна Африка, Близкият изток, настрана устойчиво търсене на ечемик има от свинекомплекси и фабрики за произвеждане на ечемичен малц в България.
Стойков чака в допълнение уголемение на засетите с ечемик площи през идващите години.
От позиция на декари засята земя пшеницата е главната зърнена просвета в страната ни, като тази година следва да се ожънат сред 11,5 млн. и 12 млн. декара. Следващата водеща просвета у нас е слънчогледът с близо 10 млн. декара.
„ Почти няма зърнопроизводител в България, който да не отглежда пшеница, и има рационални аргументи за това. Българският климат и почва са извънредно добре пригодени за развъждането на пшеница и тя постоянно ще има пазар за вътрешна консумация или за експорт. “
По-нискокачествената пшеница се продава като фуражна, а тази с по-добри индикатори - като хлебна, изясни Стойков и добави, че търсенето за експорт е на процедура непрестанно.
Пшеница с български генезис се изнася за всички огромни страни, които са чисти вносители. В средата на юли следва посещаване на китайска делегация, която ще организира нужния одит, след който е допустимо българската пшеница да бъде утвърдена за импорт и в Китай, заяви събеседникът.
Войната в Украйна е трансформирала географията на българския износ на пшеница. Преди войната тя по-скоро е била жигосана като фуражна без значение от качествените ѝ параметри, само че от 2022 година е настъпила смяна, защото огромни вносители, изключително от Северна Африка като Алжир и Тунис, са трансформирали качествените спецификации за покупка на зърно предвид на по-малкото предложение от Украйна. Промяната е разрешила на българската пшеница да се впише в новите индикатори. Към момента Алжир е най-големият пазар за пшеницата от страната ни.
Стойков означи, че има осъществени нови пристанищни терминали във Варна и Бургас, които разрешават да се товарят кораби от най-големия клас за транспорт на насипни товари. Това съгласно него е от основно значение, с цел да може българското зърно да доближава до същите основни пазари, до които доближават и корабите на страните, с които се конкурираме.
Особено за по-далечни дестинации, колкото по-голям е корабът, толкоз по-ниска е цената на транспорта, посочи гостът. И добави, че построяването на новите терминали се е осъществило с частни вложения, а страната няма директно присъединяване в тях.
Стойков сложи въпроса и за високите фитосанитарни такси при износа на зърнени и маслодайни култури към трети страни, като означи, че Асоциацията на търговците на зърно и фуражи се бори от години с този проблем.
Към момента таксата на звук за експорт на пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица е 1,72 евро. Това значи, че общоприет транспортен съд, който може да транспорти товар от 30 хиляди тона, би трябвало да заплати към 50 хиляди евро за издаване на фитосанитарен документ.
„ В последна сметка таксата се заплаща от българските аграрни производители, защото търговците я отчисляват от цената и по този начин българският производител получава с 1,72 евро по-малко, в сравнение с при равни условия би получил румънският фермер. “
В Румъния разходът за фитосанитарен документ на транспортен съд, пренасящ 30 хиляди тона пшеница, би бил 120-130 евро, означи Стойков.
Как се развиват производството и пазара на слънчоглед в България? Защо от години страната ни е чист вносител на слънчоглед? Какво е финансовото положение на фирмите в сектора и на зърнопроизводителите?
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ