Бракониерите избиват лъвовете в Африка, за да продават части от телата им
Популацията на лъвовете в Африка е изправена пред нова, все по-сериозна опасност – целеустремено бракониерство поради елементи от тялото им, предизвестяват природозащитници и интернационалните организации.
Ветеринарят по диви животни Жоао Алмейда разказва смяната като трагична, написа National Geographic. Докато в предишното лъвовете са били убивани главно при спорове с фермери или попадали в клопки, през последните години все по-често се откриват тела с отрязани лапи, глави и други елементи – симптом за проведена противозаконна търговия.
По данни на природозащитни организации, в това число Международен съюз за отбрана на природата, популацията на лъвовете в Африка е намаляла с близо 50% за последните три десетилетия. Днес в дивата природа са останали под 25 000 животни , разпръснати в едвам дребна част от историческия им ареал.
Новият фактор – търсенето на части от лъвове – добавя към този момент съществуващите закани като загуба на местообитания, понижаване на плячката и спорове с хора. Според специалисти, в случай че наклонността не бъде овладяна, цели популации могат да изчезнат в границите на години.
Случаи на проведено бракониерство се записват в Мозамбик, Зимбабве и Южна Африка. Често употребен способ е отравянето на примамки – процедура, която убива освен лъвове, само че и други хищници и птици като лешояди. В някои случаи причинителите са залавяни при опити да изнесат лапи, нокти и зъби през граници.
Търсенето на сходни артикули идва както от интернационалните пазари, в това число в елементи от Азия, по този начин и от локални обичаи в Африка, където елементи от лъвове се употребяват за амулети и ритуали . Тази композиция прави трафика сложен за ограничение.
Допълнително затруднение съставлява и връзката с легални промишлености, като развъждането на лъвове в плен в Южна Африка, откъдето в предишното са изнасяни кости – процедура, която съгласно специалисти е подтикнала и незаконния пазар.
Специалисти предизвестяват, че действителният мащаб на казуса евентуално е по-голям от записаните случаи, защото в обширните резервати се открива едвам дребна част от убитите животни.
В отговор на обстановката природозащитни организации приканват за по-добър мониторинг, интернационално съдействие и ограничение на търсенето. Успешни образци към този момент има – в някои региони на Зимбабве засиленото наблюдаване и бързата реакция против отровени примамки водят до стабилизиране на локалните популации.
Експертите акцентират, че дълготрайното оцеляване на типа зависи и от ангажираността на локалните общности – посредством стопански тласъци като екотуризъм и стратегии за взаимно общуване с дивата природа.
Въпреки възходящия напън, природозащитниците остават внимателно оптимистични, че с координирани старания и по-строги ограничения против противозаконния трафик, наклонността може да бъде обърната.
