Попитайте участниците в който и да е хор защо им

Попитайте участниците в който и да е хор за какво им харесва и те ще Ви опишат за еуфоричните резултати, които пеенето има върху душевното им здраве. Екип от невролози и клинични психолози от университета в Хелзинки (Финландия) са на мнение, че тези изгоди биха могли да се развият, с цел да включат възстановяване на работата на мозъка и терапия на афазията.

Професор Тепо Саркямо учи по какъв начин остаряването визира метода, по който пеенето се обработва от мозъка, което може да има значими лечебни приложения. „ Знаем доста за обработването на речта, само че не толкоз за пеенето. Изследваме по какъв начин другите функционалности, свързани с пеенето, може да бъдат непокътнати при доста неврологични заболявания “, разяснява той.

За хората с афазия — положение, което съществено разстройва връзката и най-често е последица от инсулт — общуването може да е съвсем неосъществимо, до момента в който се мъчат да произнесат верните думи. Все отново чрез техника, известна като „ терапия с мелодична интонация “ — при която хората биват помолени да изпеят едно изречение от всекидневието, вместо да го произнесат — колкото и да е необикновено, те постоянно намират глас за това.

Координаторът на плана PREMUS проф. Саркямо и неговият екип употребяват сходни способи, като уголемяват метода посредством особено ръководени „ хорове на възрастни “, които включват пациенти с афазия и техните фамилии. Учените изследват значимата рехабилитационна роля, която пеенето би могло да има за случаите на афазия и опцията да предотвратява утежняването на познавателните качества.

Намиране на точните ноти

Проучването по плана PREMUS се организира взаимно с локална организация в Хелзинки, работеща в региона на афазията, и включва хорове от по 25 души почти — както пациенти с афазия, по този начин и членовете на фамилиите им, които се грижат за тях. Резултатите от изпитването са окуражаващи.

„ Крайната ни цел посредством работата ни с хората с афазия е да използваме пеенето като инструмент за трениране на речеобразуването и те най-после да могат да поддържат връзка, без да пеят. Чрез хоровете обаче започваме да разбираме по какъв начин този метод се придвижва в всекидневието на хората като значим инструмент за връзка “, споделя Саркямо.

Паралелно с хор, включващ страдащи от афазия хора, екипът прави и обширна функционална магнитнорезонансна томография на мозъците на хора в младежка, междинна и по-напреднала възраст, които вземат участие в хорове, с цел да схванат за какво пеенето е толкоз значимо през разнообразни стадии на живота. Резултатите демонстрират, че с напредването на възрастта участващите в пеенето мозъчни мрежи претърпяват по-малко промени спрямо обработващите речта, което допуска, че пеенето ангажира по-голяма част от мозъка и е по-устойчиво по отношение на застаряването.

Проучванията им демонстрират също по този начин, че дейното ангажиране с пеене за разлика от слушането на хорова музика да вземем за пример е от решаващо значение. „ Когато пеете, ангажирате фронталната и париеталната система в мозъка, където регулирате личното си държание и употребявате повече от моторните и познавателните си запаси във връзка с контрола на гласа и изпълнителните функционалности “, споделя Саркямо.

Първоначалните резултати от дълготрайно изследване, при което се съпоставя действието на нервната и познавателната система измежду членове на хорове с възрастни участници и здрави възрастни хора (които не пеят), демонстрират позитивния резултат от пеенето върху познавателните и слуховите функционалности и смисъла на обвързваното с него обществено взаимоотношение, което може да спомогне да се забави началото на деменцията.

Членовете на хорове се показват по-добре в невропсихологични проби, регистрират се по-малко когнитивни усложнения и имат по-висока степен на обществена интеграция. Измервания посредством електроенцефалограми на същата група демонстрират, че пеещите в хорове имат по-развити и на по-високо равнище качества за слухова преправка, изключително за съчетание на информацията за височина на тона и местонахождение в челната и слепоочна област — нещо, което Саркямо приписва на сложността на звуковата среда при пеене в хор.

Следващата стъпка е да се възпроизведат и разширят тези резултати, като се включат хорове за възрастни хора с Алцхаймер, както и да се създаде широкообхватно здравно изследване, с цел да се изпита резултатът. Предизвикателството обаче най-вероятно ще е друго за хората с Алцхаймер: въпреки че пациентите може да помнят песни от предишното си, Саркямо не е сигурен до каква степен могат да учат и запомнят нови текстове на песни.

Той е по едно и също време оптимист и реалист в това отношение. „ Проблемът е да се опитаме да подтикваме останалите мрежи в мозъка. Вярваме, че пеенето би могло да помогне за възобновяване на някои от тези функционалности, само че, несъмнено, в тази ситуация с Алцхаймер, което е брутално и прогресиращо заболяване, става дума за печелене на време и опит да се забави утежняването, което към този момент е в ход. “

Лист за една и съща ария

Друг човек, твърдо решен да се изправи пред провокациите на застаряващото население, е Кристиян А. Древон, професор по медицина в университета в Осло (Норвегия). Древон е експерт по биомаркери и понастоящем употребява експертните си знания, с цел да разбере другите фактори, които въздействат върху неврокогнитивната функционалност, във финансирания от Европейски Съюз план Lifebrain.

„ Повечето изследвания на заболяването на Алцхаймер се правят в напречен прорез, при които изследвате група хора в даден миг от времето и свързвате избрани фактори с хора, които имат заболяването, и такива, които я нямат “, разяснява той. „ Често обаче няма причинно-следствена връзка. Не можете да кажете дали това е причина за заболяването, или просто е последица от нея. “

За да се разбере в действителност протичащото се с болните от Алцхаймер и деменция, са нужни данни за лицата, обхващащи интервалите, когато са здрави, и интервалите, когато не са, с цел да се разкрие какво се е объркало. Разгадаването на този въпрос е главната цел на плана Lifebrain, съгласуван от професорите по логика на психиката Кристин Уолдховд и Андерс Фел.

Като събира данни от по-рано съществуваща магнитнорезонансна томография на мозъци на хора от цяла Европа, планът Lifebrain проучва смисъла на набор от разнообразни фактори за познавателните качества в хода на стареене, и по какъв начин това може да варира сред обособените хора.

За да бъдат оценени над 40 000 мозъчни сканирания от над 5000 души на възраст от 18 до 80 години от седем страни, първото предизвикателство е да се хармонизират данните. Дава ли идентични резултати магнитнорезонансната томография в Швеция и Испания? За да е несъмнено, че това е по този начин, екипът на Lifebrain изпраща осем участници из цяла Европа, с цел да им бъде осъществена томография и надлежно да се калибрира оборудването.

Хармонизирани са всички психически проби (включително когнитивните) и други събрани данни (телесно тегло, демографски, генетични данни и данни за метода на живот, в това число сън и диета).

След това екипът свърза данните от магнитнорезонансната томография с спомагателни бази данни, което дава нова информация за това по какъв начин местожителството и достъпът до зелени площи могат да спомогнат за понижаване на риска от деменция. И назад, това спомогна да се разкрие, че образованието и сънят евентуално са по-малко значими за риска от деменция в бъдеще, в сравнение с се предполагаше по-рано.  

„ В доста изследвания се твърди, че образованието в действителност е значимо за понижаване на риска от деменция. Но в случай че проследявате дълготрайно хората в течение на живота им, действително няма такава връзка “, споделя Древон. „ Това не значи, че образованието не е значимо. Означава, че евентуално не е правилно, че образованието ще Ви защищити от развиването на деменция. Трябва да търсим други фактори от голяма важност. “

Предвид разноските за магнитнорезонансна томография Древон предлага дребни проби кръв (петна от засъхнала кръв) да бъдат взети посредством убождане на пръст, без помощта на експерт, с цел да се получат в бъдеще данни за обособените случаи. Ако бъдат оценени в модерна лаборатория като  Vitas Ltd — сътрудник на Lifebrain — това може да промени опциите за даване на персонализирани онлайн препоръки за самостоятелните опасности.

„ Ако фактически желаете да подобрите метода на живот, евентуално би трябвало да го пригодите към личните си потребности. Трябва да мерите няколко фактора на самостоятелно ниво през целия живот “, споделя той. „ Най-добрата ни опция да се борим с упадъка на познавателните качества и деменцията са ранните превантивни ограничения, като се употребява този метод на данни от целия живот. “

Песни за трениране

Проф. Древон се надява, че с времето тези персонализирани данни биха могли да оказват помощ за понижаване или вероятно премахване на избрани аспекти на деменцията. Междувременно за какво да не попеем, с цел да предотвратим упадъка на познавателните качества, както предлага Саркямо посредством плана PREMUS? Съгласен ли е той, че пеенето би могло да бъде значима превантивна стъпка?

„ Мозъкът наподобява на мускул. Ако го упражнявате, той ще бъде във форма, а в случай че употребявате мозъка си, с цел да пеете — което е комплицирано, защото съществуват доста процеси; става дума за запомняне. Съществуват и други способи за трениране на мозъка, несъмнено, само че пеенето е доста добър образец по какъв начин можете да си помогнете за възстановяване на неговата работа. “  

Изследванията в тази публикация са финансирани от Европейски Съюз. Тя е оповестена в началото в Horizon, списанието за научни проучвания и нововъведения на Европейски Съюз.