Попитан в сряда вечерта по време на първия републикански президентски дебат дали би подкрепил изпращането на специални части на САЩ в Мексико, за да се изправи срещу наркокартелите, действащи в страната, губернаторът на Флорида Рон ДеСантис отговори ясно: „Да, и ще го направя на първия ден.“
„Президентът на Съединените щати трябва да използва всички налични правомощия като главнокомандващ, за да защити нашата страна и да защити хората. Така че, когато се натъкнат, да, ще използваме смъртоносна сила, да, запазваме си правото да действаме“, каза той.
Той отново подчерта плана си в туит след дебата: „Да, бих изпратил специални сили на САЩ да разбият мексиканските наркокартели.“
Говорителят на DeSantis Брайън Грифин каза пред CNN: „Рон ДеСантис ще обяви национално извънредно положение в първия ден, ще мобилизира всички военни ресурси, ще обяви картелите за наркотерористи и ще промени правилата за участие на границата. Пълната сила на федералното правителство ще бъде използвана, за да се гарантира, че незаконният поток от наркотици е спрян, и той ще използва всеки инструмент, който има за тази цел.
Републиканските кандидати за президент, бившият вицепрезидент Майк Пенс, губернаторът на Флорида Рон ДеСантис и Вивек Рамасвами участват в първия дебат от първичния сезон на Републиканската партия, организиран от FOX News на форума Fiserv на 23 август 2023 г. в Милуоки, Уисконсин. Win McNamee/Getty Images ДеСантис не е единственият републиканец, който призовава за военни действия срещу наркокартелите. Но докато експертите казаха, че разочарованието от картелите в Мексико и тяхното въздействие върху американците е основателно, те предупредиха, че предприемането на военни действия на територията на южната съседка на САЩ може да предизвика дипломатическа криза.
Ванда Фелбаб-Браун, директор на Инициативата за недържавни въоръжени участници на института Брукингс, обясни, че определянето на картелите като чуждестранна терористична организация би позволило „смъртоносни действия“, въпреки че това „не премахва дипломатическия спор и възмущението в Мексико, че всяка Мексиканското правителство би го направило.
Подобно определяне може да има „големи последици за търговията“, каза Фелбаб-Браун.
„Можем да кажем каквото искаме от наша страна – от гледна точка на мексиканското правителство и мексиканската армия това би се възприемало като масово нарушение на суверенитета“, каза тя.
Ърл Антъни Уейн, дипломат от кариерата, който беше посланик на САЩ в Мексико от 2011 до 2015 г., повтори това мнение, като каза, че военните действия на САЩ в Мексико са били „изключително чувствителен въпрос“ от години.
„Ако направи това по начина, по който звучеше, сякаш ще го направи, ще създаде огромна криза с Мексико“, каза Уейн за коментарите на ДеСантис. „Който и да отговаря“ за Мексико, дори ако беше някой с добри отношения със САЩ, „щеше да бъде принуден да предприеме драстични действия и да затвори границите или да направи други неща“.
Що се отнася до правомощията за разполагане на американските сили по този начин, Уейн каза, че това ще попадне „под същата рубрика като стартиране на военна операция във всяка друга страна по света“. И докато президентите не винаги получават одобрение от Конгреса, преди да предприемат военни действия, те трябва да се борят с Конгреса след това.
„Трябва да има оправдание“, каза той. „И Конгресът би повдигнал въпроси – защо не потърсихте власт за това, каква е извънредната ситуация, която е предизвикала това? Искам да кажа, че ако искахте да го направите, без да казвате на никого и без да работите по нещо с правителството на Мексико, това би предизвикало много шум в Съединените щати, както и в Мексико.
Езра Коен, сътрудник в института Хъдсън, който беше изпълняващ длъжността помощник-министър на отбраната за специални операции и конфликт с ниска интензивност в администрацията на Тръмп, каза, че президентът „почти със сигурност“ ще трябва да уведоми Конгреса, след като предприеме подобно действие.
„Конгресът може да приеме закон, забраняващ финансирането на такива операции, но ще бъде трудно за Конгреса да предотврати този вид дейност“, каза той.
Коен обаче добави, че САЩ са „без опции“ как да се справят с картелите, тъй като мексиканското правителство се оказа „твърде корумпирано и недостатъчно силно, за да се справи с това“.
И Уейн, и Фелбаб-Браун се съгласиха, че ситуацията е ужасна, но казаха, че най-добрият път напред би бил да се намери начин да се работи с мексиканското правителство. Те обаче признаха, че това става все по-трудно.
Фелбаб-Браун каза, че в момента „няма сътрудничество“ с правителството, но „все още има офицери, служители на правоприлагащите органи, държавни служители, които разбират, че наркотиците превземат Мексико“. Предприемането на военни действия, каза тя, ще стесни възможностите за бъдещо сътрудничество „изключително много“.
„Не само, че те не си сътрудничат с нас; те оставят Мексико да бъде изядено живо от картелите“, каза Фелбаб-Браун. „Но, знаете ли, смъртоносните военни действия, със сигурност включващи американски войници... биха били изключително предизвикателни от гледна точка на оптиката и двустранните отношения и просто биха влошили дори хората, които искат да си сътрудничат със САЩ. Това би ги затруднило много.“
А военните действия, каза Уейн, не са сериозна идея за справяне с това, което се е превърнало в „масов проблем“.
„Тези групи се разраснаха и станаха мощни; всички те са смесени с цивилното население“, каза той. „Дайте ми сериозно решение тук. Не само ни карайте всички да се чувстваме щастливи, защото казвате, че ще изпратите специалните части. … Въпросът е да прекъснете потоците, не е просто да убиете няколко членове на картела на малко място, където те поставят фентанил заедно в склад.
