Попаднах преди време на една статия с подобно заглавие за

Попаднах преди време на една публикация с сходно заглавие за горчивите истини, които никой няма да ви каже , само че които би трябвало да приемете и с които би трябвало да живеете. Някои от тях звучаха примерно по този начин:

• На никого не му пука за теб и твоята сълзлива история
• Самосъжалението е като хероин
• Безусловната обич не съществува
• Можеш да умреш по ужасяващ метод
• Няма да станеш милионер
• Да промениш системата е извънредно мъчно
• Да си признаеш, че си сбъркал не те прави зрял

и други от този вид.

Четох, четох и ми стана доста гадно. От една страна, в тези изказвания има доста истина. От друга – тези истини фактически са доста горчиви и сложни за преглъщане. Всъщност, напряко са си депресиращи. Човек като ги позачете няколко пъти и току му пристигнала мисълта да си клъцне вените.

Хем ми се желае да ги приема като обстоятелства, хем нещо надълбоко в мен се съпротивляваше. И по този начин много дълго време – близо 3 месеца.

Едва през днешния ден ми просветна, че тези изказвания просто не са дефинирани добре или пък са незавършени . Ако съумея да ги дефинирам вярно, ще се получи нещо същинско – хем правилно, хем положително и мотивиращо. Марк Менсън беше споделил, че с цел да си същински благополучен, би трябвало да решиш какво значимо и скъпо нещо можеш да жертваш. С други думи, щастието си има цена . Има неща в живота, които не са доста приятни, само че това не е карма или проклинание. Това са просто компликации, които би трябвало да преодолееш по пътя към щастието и триумфа.

Затова си сложих за цел да преформулирам някои от тези „ житейски истини “ и да ги гарнирам с един сладостен и мотивиращ десерт, тъй че да станат по-лесни за преглъщане. И ето какво се получи:

1. Всеки си има своята драма в живота, по тази причина на никого не му пука за твоята

Пък и кому е нужно да се оплакваш? В живота всеки носи своя кръст. Животът на другите не е нито по-лесен, нито по-труден от нашия. Просто е друг. Но никой от нас не би желал да си смени ориста с тази на съседа. Всички компликации, с които се сблъскваме, са такива, които можем да преодолеем със личните си сили. Просто имаме потребност от обич и поддръжка, само че ние я имаме, даже и от време на време да не я виждаме. Семейството, родителите, децата ни, приятелите – това са хората, които ни обичат и поддържат. Но избавителното деяние можем да го правим единствено ние самите. Зарежете недоволството. Повярвайте в себе си и ще откриете сили да се издърпате сами за косите от блатото, както барон декор Мюнхаузен.

2. Самосъжалението е като хероин – дава прелестно чувство, само че най-после може да те убие

Дали ще търсиш страдание от другите или ще потънеш в сладката давност на самосъжалението – резултатът е еднакъв – животът продължава, а ти – не.

Животът би трябвало да се живее. Разбира се, че когато преживеем тежък миг, имаме потребност да си го изстрадаме. Това е обикновено, дори психолозите настояват, че е здравословно. Отдайте се на тъгата си – ден, два, седмица, две. После се обръснете, гримирайте, сложете новите облекла и излезте на открито да се радвате на живота . Да останете в лапите на депресията е смъртоносно. Вие сте страхотни същества. Създадени сте, с цел да живеете и да се радвате на живота. Всичко, което ви се е случило, е скъп и потребен опит. То ви прави индивидът, който сте. Дава ви скъп опит и ви прави по-красива и по-силна персона. Бъдете признателни за живота, който имате!

3. Безусловната обич може и да не съществува, само че ние би трябвало да се стараем да даваме колкото може повече обич

Трудно е да обичаш някого абсолютно. Всеки от околните ни хора има дефекти, които леко ни нервират. Недостатъците на интимния ни сътрудник от време на време ни нервират доста мощно. С годините това може да премине в злост и дори в нетърпимост. Стигнем ли до такава степен, ясно е, че любовта от дълго време си е отишла. Затова е значимо във всеки миг, когато се усетим, че нещо ни нервира в колегата ни или в някой непосредствен, да си помислим какъв брой доста го обичаме, какъв брой доста сме признателни за това, че сме дружно и че имаме тъкмо този човек в живота си. Да се запитаме от какво има потребност (или непосредствено да го попитаме) и да му дадем всичката обич и поддръжка, на която сме способни.

Любовта е великодушна. Тя е даваща, а не вземаща . Не можем да накараме другите да ни обичат абсолютно. Може би на тях няма да им харесва по какъв начин сме напълнели, това, че някой път си захвърляме чорапите по пода, че не мием чиниите или че хъркаме. Но това, което ние можем да създадем, е ние да ги обичаме абсолютно. Или най-малко да опитаме.

4. Може да умреш по ужасяващ метод, само че по-важно е да си живял пълноценно преди този момент

Това може и да звучи като факсимиле, само че в действителност не е значимо по какъв начин ще умрем. Не е толкоз значимо и по кое време ще стане това. И по-добре е да не знаем.

Това, което е значимо, е да не забравяме, че сме смъртни. Един ден ще си отидем от тази земя и дребното време, с което разполагаме, е нашият подарък, наименуван живот. Нашата задача е да го изживеем оптимално стойностно. Да даваме най-хубавото от себе си във всеки миг и да се любуваме на всички наслади и блага, които животът ни дава. Всяка минута е благословия. Ценете времето си и не пропилявайте живота си в маловажни неща.

5. Няма да станеш милионер, само че това не е належащо

Тази концепция евентуално се е зародила вследствие на американската фантазия да забогатееш и да станеш милионер и тогава най-накрая да заживееш добре. Всъщност и ние, българите, имаме такива фантазии – да спечелим от тотото и да си оправим живота един път вечно.

Да, тази истина е реалистични и отрезвяваща. Но да бъдеш милионер в действителност не е значимо. Достатъчно е да имаш приходи, които да ти обезпечават някакъв порядъчен стандарт и да не ти се постанова да мислиш за прехраната и облеклото си всеки ден. В живота значимо е да създадеш стойностни връзки, да си изпитал мощни страсти, да имаш близки хора, на които да държиш, да си сътворил нещо, което да остане и след теб.

Парите са отлично нещо. Те могат да ти дадат независимост. Но в реалност човек няма потребност от милиони, с цел да задоволи главните си потребности. Нужни са доста по-малко пари, с цел да се чувстваш добре, а това е доста по-важно, в сравнение с да си милионер.

6. Да промениш системата е извънредно мъчно, само че можеш да промениш себе си

Това е може би най-мъдрото нещо, което съм измислял в миналото. Честно!

И то е изключително значимо за нас, българите. Ние имаме една извънредно неприятна национална линия – да гледаме в канчето на другия. Винаги виждаме сламката в окото на съседа, само че в никакъв случай гредата в своето. Да, системата е доста мъчно да бъде изменена, тъй като всеки от нас желае да накара другите да се трансформират. А те оказват опозиция.

По-сигурният метод е да се опитаме да променим себе си. Да се вгледаме в себе си и да забележим кои са нашите мощни и слаби страни, кои са потребните и нездравословните ни привички и да се опитаме да подобрим нещата. Това е напълно в нашите сили – да станем по-добра версия на себе си, в сравнение с сме били през вчерашния ден. Ако всеки от нас го направи – системата доста елементарно ще бъде изменена, тъй като системата я вършим ние, ние съдебномедицинска експертиза системата . Просто би трябвало да обърнем взор във вътрешността към себе си и да се постараем да бъдем по-добри. Голямата смяна може да се случи с дребни стъпки, с дребни промени на всеки човек. Един по един, ден след ден и най-после ще реализираме резултатите, които желаеме и за цялото общество. Важното е да бъдем почтени към себе си и непрекъснати в развиването си.

7. Да си признаеш на глас, че си сбъркал няма да поправи грешката ти, само че да се поучиш от нея и да опиташ да станеш по-добър човек – това те прави зрял човек

Има хора, които доста държат да получат опрощение, когато сгрешим. Това е някаква форма на оскърбление за нас в техните очи и това ги кара да се усещат по-висши. Нерядко обичат и да ни напомнят за минали неточности, с цел да провокират още веднъж възприятието ни за виновност и да получат още едно опрощение. Това в следствие основава държание на неискрено и машинално опрощение, което сервира, с цел да се отървем от обвиняването. Така потъваме в един обаян кръг на непрекъснати обвинявания и неискрени извинения, които убиват същинската връзка.

Има и хора, които се вършат на горди и непрощаващи, и колкото и да се извиняваме, в никакъв случай няма да ни простят, с цел да могат още веднъж да ни накарат да се почувстваме унизени.

И в едната, и в другата обстановка, извинението не е за тях. Не е за другите. Извинението е за нас самите. Когато осъзнаем грешката си и сме разкрили повода да я създадем, когато откровено съжаляваме за това и желаеме да се изправим и да станем по-добри, тъй че в бъдеще да не позволяваме същите неточности (или най-малко да го вършим по-рядко), тогава извинението е израз на нашето откровено разкайване и личностно израстване. Ако ние сме персона, която желае да се развива и да стане по-добра, ще поднесем извинението си тъкмо като знак на нашата зрялост и помъдряване. Извинението идва от вътрешната страна и е за нас самите. То е доказателството за нашата зрялост и израстване пред самите нас. Другите – в случай че желаят – ще ни простят. Ако не – може би те не са задоволително зрели.

В последна сметка това, което би трябвало да приемем, е, че в живота има фактически сложни и неприятни неща, ни тъкмо в превъзмогването на компликациите е израстването, а за мен това е и щастието, и смисъла на живота. Надявам се, че този пост ви е прозвучал положително и мотивиращо.

Автор: Майк Рам