Попадайки на тъжната вест за смъртта на проф. Люк Монтание,

Попадайки на тъжната новина за гибелта на проф. Люк Монтание, завчас се върнах в лятото на 1996 година, когато имах невероятния журналистически късмет да се срещна и направя изявление с него.

Не знам по какъв начин и до през днешния ден, само че получих персонална покана от Августин Пейчинов за конференция по ХИВ/СПИН във Варна, а негов посетител ще бъде Люк Монтание. Разстоянието Пловдив – Варна е 370 км, само че изобщо не се поколебах.

Не беше единствено ентусиазмът на младостта, тематиката ми беше забавна, а да имаш опция да приказваш с индивида, който е на „ти“ с нея си беше късмет 1:1000 за ония години. Грабнах си раницата, хванах нощния трен и отпътувах. Имаше и други сътрудници от столични медии. Мисля, че не отхвърли да приказва с всички, които пожелаха.

Така, във вилата на Пейчинов, срещнах този огромен академик. Говорихме значително неща, огромна част от тях към този момент известни, само че тогава нови и забавни като да вземем за пример, че кенийските проститутки рядко се разболяват от СПИН, макар секса с десетки серопозитивни клиенти. И че този феномен на техните клетки-убийци на вируса би трябвало да се изследва.

Това изявление е най-запомнящото се в моята работа като здравен публицист. Още вардя черно-бялата фотография, която му направих с дребното си фотоапаратче.

Личните срещи с именитите учени и достойните хора се помнят и по този начин би трябвало, с цел да е жива паметта.

Светлина по пътя, проф. Монтание!

Мария Карабойчева, публицист, статус във фейсбук