Палачът на Левски умира на 150 метра от бесилото
„ Поп Тодор доближил Левски. Не смеел да го огледа в очите, тъй като се срамувал от личното си безволие. Левски с нищо не посочил, че го познава.
Поп Тодор по-късно си спомня: „ Стоеше вързан до стълба на бесилката, слаб и бледен. “ Изповедта почнала. Левски първо се прекръстил. След това споделил: „ Всичко, което съм правил, съм правил за България. “ Помолил за амнистия Бога и народа и признал, че е умъртвил едно момче.
Поп Тодор го изслушал и почнал да чете молитвата, само че Левски го прекъснал и му споделил: „ Споменавай ме в молитвите си, отче, с името йеродякон Игнатий. “
След малко безмълвие добавил: „ Моли се, отче, не за мен, а за Отечеството България! “
Докато изричал тези думи, бил студен, само че внезапно заплакал. Очите му се напълнили със сълзи. Изповедта свършила. Поп Тодор се отдалечил, запазил вечно загатна за разплаканите очи на Дякона “, написа за последните мигове на Апостола военният историк доцент Петър Ненков.
Левски е вдигнат от палачите върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето отдолу под краката му, той извиква: „ Боже, избави България! “.
Казват, че убийците постоянно се връщат на мястото на престъплението. Вика ги духът на жертвата, която са погубили.
Случаят с палача на Васил Левски е надалеч по-драстичен. Иванчо Хаджипенчович освен се навърта към мястото на бесилката, само че подвига къща единствено на 150 метра от него. И там издъхва. Иванчо е роден през 1822 година в Русчук. Учи право в Париж, връща се и начева блестяща кариера. Валията на Дунавския вилает Митхад паша му разпорежда асимилаторската политика. Идеята е да се открият смесени турско-български учебни заведения, които малко по малко да претопят българщината. Иванчо усърдно заляга над плана.
Усърдието на Хаджипенчович стига до ушите на самия падишах.
През 1868 година той е извикан в Цариград, назначен е в имперския Държавен съвет и във Върховния съд. На гърдите му светва първото османско отличие. „ Хаджи Иванчо ефенди Пенчович, член от Държавния съвет, одобри нишан Меджидие, трети клас “, оповестява в. „ Турция “. С времето декорациите се множат и Христо Ботев го назовава „ обершпион, накачен с всевъзможни ордени и храчки “.
През 1872 година Иванчо написа донос до великия везир Махмуд Недим паша. Документът е просторно ревю за съществуването на загадка революционна организация измежду българите. С този текст той има решителен принос в залавянето на Васил Левски. Сега обаче премията не е медал, а високата чест персонално да осъди Апостола на свободата и неговите сподвижници.
Заедно със Саиб паша и Шакир бей Иванчо е командирован в София.
Двата феса си нямат хабер от правосъдие и разчитат на него да изпедепса присъдите с французка низост и ориенталска свирепост.
Процесът стартира на 9 декември в софийския конак. Десетки комити са изправени пред трибунала. Иванчо топи перо и парафира присъда след присъда. Той се подписва единствено с Иванчо – без семейството, тъй като всички познават лицето, декорирано с ордени и храчки.
На 14 декември 1872 година е издадена смъртната присъда на Димитър Общи. Нашият правист стиска перодръжката и поставя сбитото „ Иванчо “. На 14 януари 1873 година и Васил Левски е пратен на бесилото. След като обстойно и нашироко са разказани действията на Апостола, под персоналната редакция на Иванчо излиза следният текст:
„ Понеже всичко гореизложено е открито с категоричност, то на съображение експлицитното предписание на член 55, алинея 1, член чл. 56, 66 и алинея 2 на член 174, реши се: упоменатият Дякон Левски да бъде наказан на гибел посредством обесване. “
„ Няма по-окумуш за депутатин от наш Иванчо! “, възкликват след Освобождението русчуклии.
И го избират за депутат в Учредителното заседание. През 1879 година душегубецът сменя феса с калпак, маха турските ордени от сетрето си и хваща файтон за Търново. Тук намества достолепната си снага в някогашния турски конак, където заседава събранието. Иванчо усеща нещо изключително да витае във въздуха. Това е духът на Левски. След залавянето той е разпитан първо таман в този конак.
Сетне Иванчо е член на Държавния съвет и на Върховния съд на Княжество България. Точно както по време на игото! Левски продължава да го тормози от отвъдното. Палачът подвига къща в комшулука край бесилото, където през днешния ден е паметникът на Апостола. Смъртта го прибира на 25 март 1894 година.
Виж още:
