Надя Валентинова от дует „Перфект“: Не се обличаме като проститутки
Поотделно те са Надя Валентинова и Кристина Гоцева, певици. Събрани дружно към този момент са дует „ Перфект “ Правят нова музика в ретростил от осемдесетте години. Казват, че не залагат на външните резултати: пера, пайети и цици, а на пеенето.
Кристина Гоцева учила е музика във фондацията на Емил Димитров и при „ Бистришките баби “. Благодарение на това добре да съчетава поп музиката с националната. Надя Валентинова е приключила „ Нов български университет, бакалавър по специалността поп и джаз пеене. Солистка е на групата „ Гранолом “.
- Надя, за какво „ Перфект “?
- Защото вършим всичко съвършено. Това се дефинира от съчетанието на гласовете ни и метода, по който интерпретираме музиката.
- Не е ли доста претенциозно?
- Ами, не е. Нека и ние да се създадем малко на кифли. Хората ни харесват по тази причина, че сме същински и естествени. Не излизаме нападателни, не се обличаме като проститутки. Израсли сме с Васко Найденов, Авва, Бони Ем, желаеме да сме като тях. А и факт е, че не престават да ги слушат като в най-хубавите им години. Светът се завръща към музиката на осемдесетте, само че не поради модата се захванахме с нея, а просто тъй като ни харесва.
- Кой от българските реализатори от това време ви е подстрекател?
- Васко Найденов, Лили Иванова, дует „ Ритон “, Нели Рангелова, само че песните са наши. Автор е основно джаз-пианистът Росен Парлапанов, един прелестен музикант.
- Не е ли необичайно да се връщате към годините, в които сте били деца, вместо като младежи да вървите в крайник днешната мода?
- Не. Защото в песните от това време имаше музика, текстове, смисъл и ценностна система. И до през днешния ден, четиридесет години по-късно, още се вършат кавъри на тези песни. Явно не може да се измисли нищо по-добро.
- Как си го обяснявате?
- Със устрема на днешните реализатори да бъдат все по- истински, по- ненормални и да вършат нелепости и тъпа музика. Текстовете им са малоумни и без смисъл.
- А вашите по-различни ли са?
- Те са положителни. Някои са на любовна тема. Написахме химн за осми март. С него насърчаваме дамите, да са свободни, да изживяват пълноценно хубавите моменти.
- Вие 25 години сте била солистка на групата „ Гранолом “, металистка, за какво е този изострен завой?
- Наистина стилът е радикално друг, само че човек би трябвало да пробва. Започнахме с кавъри на остарели шлагери, нещата потръгнаха, само че към този момент изрично взехме решение да вършим единствено наша музика. Разбира се, в този бизнес има мафия и в случай че не си с нея, няма по какъв начин да прокопсаш. Тя стартира единствено десетина артисти. Виновни са телевизионните формати. Те раждат звезди за един сезон, които след това изчезват. Спасението на останалите, които нямат достъп до ефира е интернет, обществените мрежи. Там разпространяваме нашата продукция, там научават за нас. Настина пространството е пренаситено, само че популярност богу виждат ни и доста ни харесват. Това ни дава кураж. И тласък. Разбира се, избавят ни и живите участия.
- В обстановката, подбудена от ковид има ли още такива?
- Поемаме единствено частни празненства. Но и това не е толкоз елементарно, тъй като много компании банкрутираха. Някой се постара задоволително да уплаши хората и те да се опасяват да стъпят на концерт. Това мощно се отразява на джоба ни, тъй като няма кой различен да ни финансира.
- Явно поговорката: Музикант къща не храни става все по настояща?
- Не напълно. Дотук сме се справяли. Води ни инатът. Трябва да умрем, с цел да спрем да вършим музика. Това е по- мощно от всичко. Работиш, макар че може да си гладен. На пук на тези, които настояват, че се грижат за музикантите, а в реалност в никакъв случай не са се интересували от тях. 4200 са хората на свободна специалност, занимаващи се с изкуство. Тях ги няма в никакви регистри. Нелегални са. Искаме да се знае за нас. Да ни търсят, когато има европейски планове. Но не става, всичко е шуробаджанащина. Нещата се вършат за избрани хора. Другите кучета ги яли.
Четвърт век се занимавам с музика, с това си изваждам хляба, само че в никакъв случай не е било по този начин тежко. Навремето ефирите бяха отворени, канеха ти, когато имахме нов артикул, Имаше и повече фестивали. Днес надалеч не е по този начин.
- Да се върнем към „ Гранолом “ Съществували още групата?
- Да, само че краткотрайно е замразена. Останахме без барабанист.
- От къде пристигна това име необичайно име?
- България е гранолом. Отвън е прелестна, от вътрешната страна, не. Метафора. Правехме музика на митинга, искахме смяна. Това се случва през 1995 година. Днес с Кристина пеем една ария, която се споделя: Обичам България! Текстът не е доста оптимистичен: „ Протрит разсъдък, срамна поезия/ Крив револвер, електровизия/ Тръгват нанякъде птици в ято./ Пак е пропуснато последното лято. / Обичам България.обичам народа/ Обичам и нашата красива природа/ Преглъщам в спазми всяка смяна / Как да привикна към думата няма.
- Струва ли си жертвата, да бъдеш актьор през днешния ден, да се посветиш на нещо толкоз мъчно?
- Преди години, с цел да изкараме пари за клип на „ Белият вълк “ с „ Гранолом “ изринахме баластрата на един покрив на панелен блок. Три тона свалихме в чували, на ръце по стълбите. Размазахме се, щяхме да умрем, само че си струваше. Песента стана шлагер и си върна парите.
- Дано не се постановат повече такива бригади.
- Надявам се. Тогава Тончо Русев ни даде правата на песента си „ Обещай ми обич “ без да ни изиска стотинка. Той, с изключение на огромен композитор, бе и същински човек. „ Гранолом “ създадохме хеви метъл версия на песента и тя имаше 150 000 гледания в мрежата. Тончо беше доста удовлетворен.
- Как виждате бъдещето на дует „ Перфект?
- Целта ни е да ставаме все по- известни измежду хората на възраст 45 плюс. На зрелите хора. Ще пеем единствено на български. Живяла съм в Лондон и знам по какъв начин наподобява един земляк когато пее на британски. Доста смешно. На Острова се слушат английски група, никой не се интересува от американците, в случай че не са Майкъл Джексън или Мадона. Така е и в Гърция, където слушат своята музика, и в Сърбия, където пеят единствено на сръбски.
- Единадесет години сте пели в Сърбия. Казвате, че там всеки втори е музикант. Защо?
- През седемдесетте наркомания плъзнала из страната. И Тито, с цел да си защищити народа си направил стратегия, която да задължавала младежите да се занимават или със спорт, или с музика. Който не го прави се глобява. Така наред с професионалните музиканти се родила една ерудирана аудитория. За съпоставяне. Създадохме „ Сдружение от самостоятелни музиканти “, което се бори да има наложителна квота за българска музика в родния ефир. Както е в целия свят. Вече два пъти вкарваме план за основаване на нормативен акт в тази посока и два пъти той най-безцеремонно се отхвърля в Народното събрание.
- За какво мечтаете?
- За концерт на „ Уембли “, и макар че знам пет езика, той да е единствено с българска музика.
Интервю на Исак Гозес
Кристина Гоцева учила е музика във фондацията на Емил Димитров и при „ Бистришките баби “. Благодарение на това добре да съчетава поп музиката с националната. Надя Валентинова е приключила „ Нов български университет, бакалавър по специалността поп и джаз пеене. Солистка е на групата „ Гранолом “.
- Надя, за какво „ Перфект “?
- Защото вършим всичко съвършено. Това се дефинира от съчетанието на гласовете ни и метода, по който интерпретираме музиката.
- Не е ли доста претенциозно?
- Ами, не е. Нека и ние да се създадем малко на кифли. Хората ни харесват по тази причина, че сме същински и естествени. Не излизаме нападателни, не се обличаме като проститутки. Израсли сме с Васко Найденов, Авва, Бони Ем, желаеме да сме като тях. А и факт е, че не престават да ги слушат като в най-хубавите им години. Светът се завръща към музиката на осемдесетте, само че не поради модата се захванахме с нея, а просто тъй като ни харесва.
- Кой от българските реализатори от това време ви е подстрекател?
- Васко Найденов, Лили Иванова, дует „ Ритон “, Нели Рангелова, само че песните са наши. Автор е основно джаз-пианистът Росен Парлапанов, един прелестен музикант.
- Не е ли необичайно да се връщате към годините, в които сте били деца, вместо като младежи да вървите в крайник днешната мода?
- Не. Защото в песните от това време имаше музика, текстове, смисъл и ценностна система. И до през днешния ден, четиридесет години по-късно, още се вършат кавъри на тези песни. Явно не може да се измисли нищо по-добро.
- Как си го обяснявате?
- Със устрема на днешните реализатори да бъдат все по- истински, по- ненормални и да вършат нелепости и тъпа музика. Текстовете им са малоумни и без смисъл.
- А вашите по-различни ли са?
- Те са положителни. Някои са на любовна тема. Написахме химн за осми март. С него насърчаваме дамите, да са свободни, да изживяват пълноценно хубавите моменти.
- Вие 25 години сте била солистка на групата „ Гранолом “, металистка, за какво е този изострен завой?
- Наистина стилът е радикално друг, само че човек би трябвало да пробва. Започнахме с кавъри на остарели шлагери, нещата потръгнаха, само че към този момент изрично взехме решение да вършим единствено наша музика. Разбира се, в този бизнес има мафия и в случай че не си с нея, няма по какъв начин да прокопсаш. Тя стартира единствено десетина артисти. Виновни са телевизионните формати. Те раждат звезди за един сезон, които след това изчезват. Спасението на останалите, които нямат достъп до ефира е интернет, обществените мрежи. Там разпространяваме нашата продукция, там научават за нас. Настина пространството е пренаситено, само че популярност богу виждат ни и доста ни харесват. Това ни дава кураж. И тласък. Разбира се, избавят ни и живите участия.
- В обстановката, подбудена от ковид има ли още такива?
- Поемаме единствено частни празненства. Но и това не е толкоз елементарно, тъй като много компании банкрутираха. Някой се постара задоволително да уплаши хората и те да се опасяват да стъпят на концерт. Това мощно се отразява на джоба ни, тъй като няма кой различен да ни финансира.
- Явно поговорката: Музикант къща не храни става все по настояща?
- Не напълно. Дотук сме се справяли. Води ни инатът. Трябва да умрем, с цел да спрем да вършим музика. Това е по- мощно от всичко. Работиш, макар че може да си гладен. На пук на тези, които настояват, че се грижат за музикантите, а в реалност в никакъв случай не са се интересували от тях. 4200 са хората на свободна специалност, занимаващи се с изкуство. Тях ги няма в никакви регистри. Нелегални са. Искаме да се знае за нас. Да ни търсят, когато има европейски планове. Но не става, всичко е шуробаджанащина. Нещата се вършат за избрани хора. Другите кучета ги яли.
Четвърт век се занимавам с музика, с това си изваждам хляба, само че в никакъв случай не е било по този начин тежко. Навремето ефирите бяха отворени, канеха ти, когато имахме нов артикул, Имаше и повече фестивали. Днес надалеч не е по този начин.
- Да се върнем към „ Гранолом “ Съществували още групата?
- Да, само че краткотрайно е замразена. Останахме без барабанист.
- От къде пристигна това име необичайно име?
- България е гранолом. Отвън е прелестна, от вътрешната страна, не. Метафора. Правехме музика на митинга, искахме смяна. Това се случва през 1995 година. Днес с Кристина пеем една ария, която се споделя: Обичам България! Текстът не е доста оптимистичен: „ Протрит разсъдък, срамна поезия/ Крив револвер, електровизия/ Тръгват нанякъде птици в ято./ Пак е пропуснато последното лято. / Обичам България.обичам народа/ Обичам и нашата красива природа/ Преглъщам в спазми всяка смяна / Как да привикна към думата няма.
- Струва ли си жертвата, да бъдеш актьор през днешния ден, да се посветиш на нещо толкоз мъчно?
- Преди години, с цел да изкараме пари за клип на „ Белият вълк “ с „ Гранолом “ изринахме баластрата на един покрив на панелен блок. Три тона свалихме в чували, на ръце по стълбите. Размазахме се, щяхме да умрем, само че си струваше. Песента стана шлагер и си върна парите.
- Дано не се постановат повече такива бригади.
- Надявам се. Тогава Тончо Русев ни даде правата на песента си „ Обещай ми обич “ без да ни изиска стотинка. Той, с изключение на огромен композитор, бе и същински човек. „ Гранолом “ създадохме хеви метъл версия на песента и тя имаше 150 000 гледания в мрежата. Тончо беше доста удовлетворен.
- Как виждате бъдещето на дует „ Перфект?
- Целта ни е да ставаме все по- известни измежду хората на възраст 45 плюс. На зрелите хора. Ще пеем единствено на български. Живяла съм в Лондон и знам по какъв начин наподобява един земляк когато пее на британски. Доста смешно. На Острова се слушат английски група, никой не се интересува от американците, в случай че не са Майкъл Джексън или Мадона. Така е и в Гърция, където слушат своята музика, и в Сърбия, където пеят единствено на сръбски.
- Единадесет години сте пели в Сърбия. Казвате, че там всеки втори е музикант. Защо?
- През седемдесетте наркомания плъзнала из страната. И Тито, с цел да си защищити народа си направил стратегия, която да задължавала младежите да се занимават или със спорт, или с музика. Който не го прави се глобява. Така наред с професионалните музиканти се родила една ерудирана аудитория. За съпоставяне. Създадохме „ Сдружение от самостоятелни музиканти “, което се бори да има наложителна квота за българска музика в родния ефир. Както е в целия свят. Вече два пъти вкарваме план за основаване на нормативен акт в тази посока и два пъти той най-безцеремонно се отхвърля в Народното събрание.
- За какво мечтаете?
- За концерт на „ Уембли “, и макар че знам пет езика, той да е единствено с българска музика.
Интервю на Исак Гозес
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ