Що е то `соросоид`? И кому пречи той в България?
Понятието " соросоид " е деец в компроматните войни. Да те нарекат по този метод значи да те посочат за " хигиеничен обстрел ". В началото обаче не беше по този начин. Първоначално новата дума се употребяваше по-скоро на смешка по адрес на обществено разпознати фигури с културни искания, западни обноски, проявяващи почит към политически правилното говорене и основно - стоящи надалеч от наследената патриотарско-пролетарска визия за народ.
Постепенно етикетът стартира да се изпълва с " класова жлъч " към представителите на една нова обществена група. Тази на появилия се " трети бранш ", който включваше Неправителствени организации (неправителствени организации), финансирани от външни донори. И преди всичко - организации, финансирани точно от американския милиардер и човеколюбец Джордж Сорос, който след рухването на комунизма интензивно подпомагаше основаването на гражданско общество в европейските страни от някогашния руски блок.
" Соросоидите " и България
Да работиш в третия бранш, до момента в който другите два - страната и бизнесът, са обхванати от корпоративни и корупционни обвързаности, означаваше, че искаш да се измъкнеш изсъхнал от общото тресавище. Да разполагаш с запаси без да участваш в локалната спекулация. Да стоиш на цивилен и критически позиции без да могат пребоядисани комунисти, мутри, сътрудници на някогашната Държавна сигурност и прочие да те обрекат на обществена маргинализация. В устата им етикетът " соросоид " към този момент звучеше като предизвестие - че не играеш играта по техните правила, и като обвиняване - че служиш на непознати ползи, а не на националния, за какъвто те признаваха само личния си интерес. Соросоид синонимично се сближи с предател и стартира да напуща неофициалната си приложимост. Готвеше се да влезе " на въоръжение " в битката за подмолна власт.
Приема се, че в България за първи път понятието е вкарано в медийно послание към 2007 година от Валентин Фъртунов, създател и водещ на предаване, несъмнено, по телевизия СКАТ. Съвпадението с приемането на България в Европейски Съюз не е инцидентно, тъй като " соросоиди " се включва в журналистическия диалект на медии, които подържат евроскептична и антинатовска линия. Отговаря на потребността им от езиково средство, с което без директно да се опълчват на българската геополитическа ориентировка да разрушават доверието в нея.
В това отношение потреблението на името Сорос като пейоративно нарицателно се оказва изключително уместно. Още повече, че неговият генезис не е локален, а е резултат от мощната антилиберална вълна, заляла Европа след международната финансова рецесия и прииждането на бежанци от Азия и Европа. Какво по-хубаво от това, с цел да се излезе от всеобщия боязън и комплициране, да се откри провинен за всички беди, който може да бъде посочен с пръст! Сорос персонално беше разгласен за " гробар на Европа " и на християнската цивилизация. Войната с него бе преференциална за разнообразни политически и стопански субекти, само че най-активен се оказа някогашният му стипендиант и сегашен министър председател на Унгария Орбан. Разбира се, и Путин не остана по-назад, като пръв изгони фондацията на " Отворено общество ", учредена от Сорос.
Сега войната като че ли е позатихнала, тъй като хората започнаха да си дават сметка за фарсовия темперамент на обвиняването към един застаряващ човек, пък бил той и евреин милиардер, че персонално със зла предумисъл е задвижил световни исторически процеси. Войната обаче е хибридна и си свърши работата - сътвори утопичен зложелател, който в противоположен ред укрепва действителната власт на силите, застанали против него.
Сорос е идеалният зложелател, тъй като с биографията си и с активността си предизвика изтласкани, само че неизживени предубеждения към богатите, евреите, малцинствата и интелектуалците, наложените от пропагандните машини на двата тоталитарни режима на ХХ век - комунизмът и фашизмът. Богатите са ограбили бедните. Евреите вземат участие в международен скрит план против християните. Малцинствата са отклоняване от нормата. Интелектуалците ненавиждат народа си.
" С изцъклени, алчни очи... "?
Тези предубеждения и в посттоталитарна България не престават да са запас на властта, единствено че тя по-внимателно търси думите, с които да ги запази. И " соросоид " е такава дума, тъй като не ги пази директно, а нападна тези, които се пробват да ги разрушават, да лишават силата им на генерализиращо клеймо. Атаката против соросоидите набра такава мощност, че през 2017 година във " Флагман ", издание на Валентин Касабов, се стигна до следното определение, поднесено напълно на съществено:
" Соросоидът е подъл, замърсен, лицемерен. Външно той е с изцъклени, алчни очи, с лека лицемерна усмивка, както старите майстори са рисували " Почистването на храма " - търговците и чейнчаджиите, които Исус Христос изгонва от храма ". Касабов също е водел предаване по СКАТ, бил е в " Атака ", само че е станал народен представител от НФСБ - партия, която взе участие в ръководството на страната. Това приказва, че понятието след журналистическия диалект влиза и в формалния език на властта.
То с днешна дата обрисува намаляващия кръг на поддръжниците на отвореното общество, което - без да се връщаме към дефиницията на Карл Попър и да го описваме в цялата му трудност, просто не се ръководи на правилото " мой човек ". Соросоиди са наивници, останали в България, тъй като към момента се надяват, че и българското общество може да стане такова. А етикетирането им от своя страна би трябвало да им подскаже, че са нежелани от властта, че са вътрешни емигранти. Посоката, в която и претендентът за основен прокурор вижда враговете си, подсказва, че соросоидите скоро ще попаднат измежду тях.
Коментарът на Георги Лозанов е оповестен в " Дойче веле ".
Постепенно етикетът стартира да се изпълва с " класова жлъч " към представителите на една нова обществена група. Тази на появилия се " трети бранш ", който включваше Неправителствени организации (неправителствени организации), финансирани от външни донори. И преди всичко - организации, финансирани точно от американския милиардер и човеколюбец Джордж Сорос, който след рухването на комунизма интензивно подпомагаше основаването на гражданско общество в европейските страни от някогашния руски блок.
" Соросоидите " и България
Да работиш в третия бранш, до момента в който другите два - страната и бизнесът, са обхванати от корпоративни и корупционни обвързаности, означаваше, че искаш да се измъкнеш изсъхнал от общото тресавище. Да разполагаш с запаси без да участваш в локалната спекулация. Да стоиш на цивилен и критически позиции без да могат пребоядисани комунисти, мутри, сътрудници на някогашната Държавна сигурност и прочие да те обрекат на обществена маргинализация. В устата им етикетът " соросоид " към този момент звучеше като предизвестие - че не играеш играта по техните правила, и като обвиняване - че служиш на непознати ползи, а не на националния, за какъвто те признаваха само личния си интерес. Соросоид синонимично се сближи с предател и стартира да напуща неофициалната си приложимост. Готвеше се да влезе " на въоръжение " в битката за подмолна власт.
Приема се, че в България за първи път понятието е вкарано в медийно послание към 2007 година от Валентин Фъртунов, създател и водещ на предаване, несъмнено, по телевизия СКАТ. Съвпадението с приемането на България в Европейски Съюз не е инцидентно, тъй като " соросоиди " се включва в журналистическия диалект на медии, които подържат евроскептична и антинатовска линия. Отговаря на потребността им от езиково средство, с което без директно да се опълчват на българската геополитическа ориентировка да разрушават доверието в нея.
В това отношение потреблението на името Сорос като пейоративно нарицателно се оказва изключително уместно. Още повече, че неговият генезис не е локален, а е резултат от мощната антилиберална вълна, заляла Европа след международната финансова рецесия и прииждането на бежанци от Азия и Европа. Какво по-хубаво от това, с цел да се излезе от всеобщия боязън и комплициране, да се откри провинен за всички беди, който може да бъде посочен с пръст! Сорос персонално беше разгласен за " гробар на Европа " и на християнската цивилизация. Войната с него бе преференциална за разнообразни политически и стопански субекти, само че най-активен се оказа някогашният му стипендиант и сегашен министър председател на Унгария Орбан. Разбира се, и Путин не остана по-назад, като пръв изгони фондацията на " Отворено общество ", учредена от Сорос.
Сега войната като че ли е позатихнала, тъй като хората започнаха да си дават сметка за фарсовия темперамент на обвиняването към един застаряващ човек, пък бил той и евреин милиардер, че персонално със зла предумисъл е задвижил световни исторически процеси. Войната обаче е хибридна и си свърши работата - сътвори утопичен зложелател, който в противоположен ред укрепва действителната власт на силите, застанали против него.
Сорос е идеалният зложелател, тъй като с биографията си и с активността си предизвика изтласкани, само че неизживени предубеждения към богатите, евреите, малцинствата и интелектуалците, наложените от пропагандните машини на двата тоталитарни режима на ХХ век - комунизмът и фашизмът. Богатите са ограбили бедните. Евреите вземат участие в международен скрит план против християните. Малцинствата са отклоняване от нормата. Интелектуалците ненавиждат народа си.
" С изцъклени, алчни очи... "?
Тези предубеждения и в посттоталитарна България не престават да са запас на властта, единствено че тя по-внимателно търси думите, с които да ги запази. И " соросоид " е такава дума, тъй като не ги пази директно, а нападна тези, които се пробват да ги разрушават, да лишават силата им на генерализиращо клеймо. Атаката против соросоидите набра такава мощност, че през 2017 година във " Флагман ", издание на Валентин Касабов, се стигна до следното определение, поднесено напълно на съществено:
" Соросоидът е подъл, замърсен, лицемерен. Външно той е с изцъклени, алчни очи, с лека лицемерна усмивка, както старите майстори са рисували " Почистването на храма " - търговците и чейнчаджиите, които Исус Христос изгонва от храма ". Касабов също е водел предаване по СКАТ, бил е в " Атака ", само че е станал народен представител от НФСБ - партия, която взе участие в ръководството на страната. Това приказва, че понятието след журналистическия диалект влиза и в формалния език на властта.
То с днешна дата обрисува намаляващия кръг на поддръжниците на отвореното общество, което - без да се връщаме към дефиницията на Карл Попър и да го описваме в цялата му трудност, просто не се ръководи на правилото " мой човек ". Соросоиди са наивници, останали в България, тъй като към момента се надяват, че и българското общество може да стане такова. А етикетирането им от своя страна би трябвало да им подскаже, че са нежелани от властта, че са вътрешни емигранти. Посоката, в която и претендентът за основен прокурор вижда враговете си, подсказва, че соросоидите скоро ще попаднат измежду тях.
Коментарът на Георги Лозанов е оповестен в " Дойче веле ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ