Писателката Теодора Димова: Мимикрията на комунизма или „шизофашизъм“
Понятието фашизъм не беше употребявано от десетилетия. До започването на войната на Русия против Украйна то се употребяваше единствено в учебниците по история и в историческата литература. Знаем, че и там то заменяше понятието националсоциализъм. Безброй пъти е обяснявана повода, заради която тази замяна на понятията беше наложена: читателят трябваше да бъде защитен да не направи неволна асоциация сред националсоциализма, претрупан с всички отрицателни избрания, и социализма – „ най-прогресивния обществено-политически строй “. Историческата литература се занимава с фашизма доста по-малко, в сравнение с с националсоциализма, само че понятието фашизъм се среща доста по-често.
Като изключим Хитлер, Мусолини и Франко, единствено още един държавен водач е именуван фашист. Това определение се стоварва върху Тито след неговия раздор с Кремъл през 1948 година След войната портретите на Сталин и Тито са поставяни един до различен, само че връзките сред тях внезапно се изострят и от този миг руската преса е залята от карикатури, на които Тито е изобразяван с секира, от която капе кръв, стиснал „ Mein Kampf “ под мишница, а другата ръка, от която също капе кръв, е протегната за хитлеристки привет. На катарамата на колана му – свастика, на шапката – свастика, на копчетата – свастики. Пресата на страните от целия руски блок естествено също изобилства с сходни пропагандни карикатури. Тито е заклеймяван като фашист до гибелта на Сталин. Тито е всичко друго, само че не и фашист. Този етикет му е залепен, тъй като след края на войната е епитет за последна степен на зложелател. По-късно, през целия интервал на Студената война, определенията, с които руският щемпел посочва врага, са: империалисти, милитаристи, капиталисти, колониалисти и прочие Клишето „ фашисти “ е изоставено за дълъг интервал от време.
Но не щеш ли от няколко месеца беше реанимирано и кремълската агитация още веднъж го вкара в приложимост. Днес в кремълските медии го използват даже по-често в сравнение с през сталинските години. Резонно се явява въпросът: за какво пропагандата взе на въоръжение точно този термин в пропагандната война против Украйна?
Погледнато чисто исторически, е изцяло несъстоятелно украинското държавно управление да бъде определяно като фашистко. От разнообразни политически позиции и в разнообразни исторически интервали на фашизма са давани голям брой избрания. По друг метод е обясняван от многочислените откриватели политическият напредък на фашизма. Но нищо не е съотносимо към днешна Украйна. Липсват каквито и да било сходства с идеологическата теория или с политическата процедура на Мусолини. В реалност такива аналогии не се и вършат. Правят се аналогии с немския нацизъм, тъй като там клишето към този момент работи. След като в продължение на десетилетия пропагандата е внушавала, че сред фашизъм и националсоциализъм има равенство, в този момент политиката на Украйна бива наричана фашистка и това се подема с възторг. Защото попада на обработена почва. Пропагандата на модерна Русия работи върху почвата, готова от руската агитация.
Целта на пропагандните клишета е точно такава – да се одобряват без размишление. Страните от Запада бяха наричани империалисти тъкмо по времето, когато империите се разпадаха. През 50-те и 60-те години една по една някогашните колонии получаваха самостоятелност, само че тъкмо през тези години руската агитация най-яростно громеше „ западните империалисти “. През същото време руската империя се настаняваше в новоосвободените страни, някои от тях бяха подчинени изцяло на Москва, кремълският режим изнасяше гражданска война, създаваше и въоръжаваше партизански придвижвания, предизвикваше цивилен войни, само че това беше представяно като братска помощ. В бюджетите на всички комунистически страни съществуваха грамадни пера за тази „ братска помощ “, която се показваше на първо място в оръжие. Цяла Източна Европа беше присъединена към Съветската империя, всички опити за разхлабване на примката бяха смазвани от руските танкове, само че все пак Съветският съюз наричаше себе си избавител, а западните страни – империалисти.
Затова не е мъчно и в този момент разрушаването на Украйна от съветската войска да бъде представяно като избавление. За това са нужни единствено две-три пропагандни клишета, които да работят в синхрон. Тактиката не е изменена от десетилетия – набелязват зложелател и отиват да освобождават народа от него. Когато разполагаш с пропагандна и военна машина, причини не са ти нужни.
Пропагандата употребява още едно оръжие за замяна на обстоятелствата, което е още по-страшно. След като националсоциализмът и фашизмът бяха победени, злокобното лице на комунизма беше прикрито под маската на победител. Научната литература изобилства от обстоятелства и образци, че комунизмът не отстъпва по свирепост на нацизма и фашизма, само че неговата свирепост остана безнаказана, тъй като той монополизира успеха над фашизма. Победата над нацизма и фашизма послужи като опрощение и легитимация на комунизма. След като загуби войната, Германия беше денацифицирана, до момента в който в това време руският комунизъм – другата жестока форма на тоталитаризма, се самовеличаеше като най-хуманната форма на човешкото развиване. Тази десетилетна агитация също пусна дълбоки корени. Защото денацификация беше осъществена, само че не беше осъществена декомунизация.
Днес, когато Русия атакува Украйна с военна мощ и я демонизира с пропагандни клишета, си даваме сметка, че това е резултат на дългогодишната замяна на понятията. Реалният съветски комунизъм набеждава Украйна във фашизъм. Освен с военна мощ, Русия води война против Украйна с пропагандните средства от времето на комунизма.
Комунистическата агитация напълно целеустремено употребява фашизма, като метонимия на националсоциализма по две съществени аргументи. Едната е, както загатнах, с цел да скрие техните сходства. Другата – с цел да има зложелател, с който да оправдава своите жестокости. Ние от доста години сме очевидци на нескончаемия спор дали в България е имало фашизъм. Този спор би трябвало да е завършил от дълго време, тъй като никой не отхвърля, че в България през първата половина на ХХ в. са съществували фашистки и националсоциалистически партии и организации, които в друга степен възпроизвеждат идеологията на фашизма, национализма, расизма, антисемитизма. Но в същия интервал такива са основани в целия свят, в т. ч. в страните от антифашистката коалиция. Ала това не дава съображение тези страни да бъдат наречени фашистки. Западните страни подписват Мюнхенската конвенция с Хитлер, Съюз на съветските социалистически републики подписва Пакта Молотов-Рибентроп, само че това не е причина тези страни да бъдат третирани като фашистки. Днес също не е възможно обвиняването във фашизъм да бъде отправяно с лека ръка.
Още по-недопустимо е друго. Обвиненията във фашизъм се насочат с банална лекост, а комунизмът си остава оправдан, оневинен, даже разкрасен. Никой не загатва комунизма, с цел да упрекна някого в престъпност, като че ли комунизмът не е правил закононарушения, по-страшни и от фашистките. Комунизмът е владял доста по-голяма част от света в продължение на доста повече години и е взел доста повече жертви, в сравнение с фашизма. Комунизмът надживя фашизма като му отреди ролята на собствен безконечен съперник. Комунизмът съумя да мимикрира сполучливо и да се нагоди към новия свят. Запази мавзолея на Ленин, алената петолъчка грее над Кремъл, у нас брани МОЧА като реликва. Комунизмът през днешния ден си стои комфортно ситуиран в креслото, усмихва се иронично и се надсмива на късата памет на човечеството и на човешката доверчивост.
Най-циничното преобразяване на комунизма виждаме през днешния ден – до момента в който „ денацифицират “ Украйна, я унищожават с болшевишка свирепост. Мнозина назовават варварството на съветската войска „ фашизъм “. А то си е елементарен комунизъм.
Мимикрията на комунизма очевидно е толкоз сполучлива, че досегашни наши съидейници започнаха надменно да ни посочват староседесари, задето още приказваме за комунизъм, отправяха ни иронични намеци – стига сме се занимавали с комунизма, той е към този момент в историята. Впрочем на сходно разфокусиране се натъкваме освен у нас – професор Тимъти Снайдър, специалист по Холокоста, даже вкара ново разбиране по отношение на настоящата съветска реалност: „ шизофашизъм “ – „ където хората, които сами по себе си са недвусмислено фашисти, назовават другите фашисти “. Ясно е за какво кремълската агитация назовава враговете си фашисти, само че за какво и антикомунистите се подвеждат да назовават комунизма фашизъм, вместо да го посочват със личното му име?
Офашизяването стана политическа мода. Вследствие на това оневиненият комунизъм си разреши да унищожава една страна.
Теодора Димова,
Като изключим Хитлер, Мусолини и Франко, единствено още един държавен водач е именуван фашист. Това определение се стоварва върху Тито след неговия раздор с Кремъл през 1948 година След войната портретите на Сталин и Тито са поставяни един до различен, само че връзките сред тях внезапно се изострят и от този миг руската преса е залята от карикатури, на които Тито е изобразяван с секира, от която капе кръв, стиснал „ Mein Kampf “ под мишница, а другата ръка, от която също капе кръв, е протегната за хитлеристки привет. На катарамата на колана му – свастика, на шапката – свастика, на копчетата – свастики. Пресата на страните от целия руски блок естествено също изобилства с сходни пропагандни карикатури. Тито е заклеймяван като фашист до гибелта на Сталин. Тито е всичко друго, само че не и фашист. Този етикет му е залепен, тъй като след края на войната е епитет за последна степен на зложелател. По-късно, през целия интервал на Студената война, определенията, с които руският щемпел посочва врага, са: империалисти, милитаристи, капиталисти, колониалисти и прочие Клишето „ фашисти “ е изоставено за дълъг интервал от време.
Но не щеш ли от няколко месеца беше реанимирано и кремълската агитация още веднъж го вкара в приложимост. Днес в кремълските медии го използват даже по-често в сравнение с през сталинските години. Резонно се явява въпросът: за какво пропагандата взе на въоръжение точно този термин в пропагандната война против Украйна?
Погледнато чисто исторически, е изцяло несъстоятелно украинското държавно управление да бъде определяно като фашистко. От разнообразни политически позиции и в разнообразни исторически интервали на фашизма са давани голям брой избрания. По друг метод е обясняван от многочислените откриватели политическият напредък на фашизма. Но нищо не е съотносимо към днешна Украйна. Липсват каквито и да било сходства с идеологическата теория или с политическата процедура на Мусолини. В реалност такива аналогии не се и вършат. Правят се аналогии с немския нацизъм, тъй като там клишето към този момент работи. След като в продължение на десетилетия пропагандата е внушавала, че сред фашизъм и националсоциализъм има равенство, в този момент политиката на Украйна бива наричана фашистка и това се подема с възторг. Защото попада на обработена почва. Пропагандата на модерна Русия работи върху почвата, готова от руската агитация.
Целта на пропагандните клишета е точно такава – да се одобряват без размишление. Страните от Запада бяха наричани империалисти тъкмо по времето, когато империите се разпадаха. През 50-те и 60-те години една по една някогашните колонии получаваха самостоятелност, само че тъкмо през тези години руската агитация най-яростно громеше „ западните империалисти “. През същото време руската империя се настаняваше в новоосвободените страни, някои от тях бяха подчинени изцяло на Москва, кремълският режим изнасяше гражданска война, създаваше и въоръжаваше партизански придвижвания, предизвикваше цивилен войни, само че това беше представяно като братска помощ. В бюджетите на всички комунистически страни съществуваха грамадни пера за тази „ братска помощ “, която се показваше на първо място в оръжие. Цяла Източна Европа беше присъединена към Съветската империя, всички опити за разхлабване на примката бяха смазвани от руските танкове, само че все пак Съветският съюз наричаше себе си избавител, а западните страни – империалисти.
Затова не е мъчно и в този момент разрушаването на Украйна от съветската войска да бъде представяно като избавление. За това са нужни единствено две-три пропагандни клишета, които да работят в синхрон. Тактиката не е изменена от десетилетия – набелязват зложелател и отиват да освобождават народа от него. Когато разполагаш с пропагандна и военна машина, причини не са ти нужни.
Пропагандата употребява още едно оръжие за замяна на обстоятелствата, което е още по-страшно. След като националсоциализмът и фашизмът бяха победени, злокобното лице на комунизма беше прикрито под маската на победител. Научната литература изобилства от обстоятелства и образци, че комунизмът не отстъпва по свирепост на нацизма и фашизма, само че неговата свирепост остана безнаказана, тъй като той монополизира успеха над фашизма. Победата над нацизма и фашизма послужи като опрощение и легитимация на комунизма. След като загуби войната, Германия беше денацифицирана, до момента в който в това време руският комунизъм – другата жестока форма на тоталитаризма, се самовеличаеше като най-хуманната форма на човешкото развиване. Тази десетилетна агитация също пусна дълбоки корени. Защото денацификация беше осъществена, само че не беше осъществена декомунизация.
Днес, когато Русия атакува Украйна с военна мощ и я демонизира с пропагандни клишета, си даваме сметка, че това е резултат на дългогодишната замяна на понятията. Реалният съветски комунизъм набеждава Украйна във фашизъм. Освен с военна мощ, Русия води война против Украйна с пропагандните средства от времето на комунизма.
Комунистическата агитация напълно целеустремено употребява фашизма, като метонимия на националсоциализма по две съществени аргументи. Едната е, както загатнах, с цел да скрие техните сходства. Другата – с цел да има зложелател, с който да оправдава своите жестокости. Ние от доста години сме очевидци на нескончаемия спор дали в България е имало фашизъм. Този спор би трябвало да е завършил от дълго време, тъй като никой не отхвърля, че в България през първата половина на ХХ в. са съществували фашистки и националсоциалистически партии и организации, които в друга степен възпроизвеждат идеологията на фашизма, национализма, расизма, антисемитизма. Но в същия интервал такива са основани в целия свят, в т. ч. в страните от антифашистката коалиция. Ала това не дава съображение тези страни да бъдат наречени фашистки. Западните страни подписват Мюнхенската конвенция с Хитлер, Съюз на съветските социалистически републики подписва Пакта Молотов-Рибентроп, само че това не е причина тези страни да бъдат третирани като фашистки. Днес също не е възможно обвиняването във фашизъм да бъде отправяно с лека ръка.
Още по-недопустимо е друго. Обвиненията във фашизъм се насочат с банална лекост, а комунизмът си остава оправдан, оневинен, даже разкрасен. Никой не загатва комунизма, с цел да упрекна някого в престъпност, като че ли комунизмът не е правил закононарушения, по-страшни и от фашистките. Комунизмът е владял доста по-голяма част от света в продължение на доста повече години и е взел доста повече жертви, в сравнение с фашизма. Комунизмът надживя фашизма като му отреди ролята на собствен безконечен съперник. Комунизмът съумя да мимикрира сполучливо и да се нагоди към новия свят. Запази мавзолея на Ленин, алената петолъчка грее над Кремъл, у нас брани МОЧА като реликва. Комунизмът през днешния ден си стои комфортно ситуиран в креслото, усмихва се иронично и се надсмива на късата памет на човечеството и на човешката доверчивост.
Най-циничното преобразяване на комунизма виждаме през днешния ден – до момента в който „ денацифицират “ Украйна, я унищожават с болшевишка свирепост. Мнозина назовават варварството на съветската войска „ фашизъм “. А то си е елементарен комунизъм.
Мимикрията на комунизма очевидно е толкоз сполучлива, че досегашни наши съидейници започнаха надменно да ни посочват староседесари, задето още приказваме за комунизъм, отправяха ни иронични намеци – стига сме се занимавали с комунизма, той е към този момент в историята. Впрочем на сходно разфокусиране се натъкваме освен у нас – професор Тимъти Снайдър, специалист по Холокоста, даже вкара ново разбиране по отношение на настоящата съветска реалност: „ шизофашизъм “ – „ където хората, които сами по себе си са недвусмислено фашисти, назовават другите фашисти “. Ясно е за какво кремълската агитация назовава враговете си фашисти, само че за какво и антикомунистите се подвеждат да назовават комунизма фашизъм, вместо да го посочват със личното му име?
Офашизяването стана политическа мода. Вследствие на това оневиненият комунизъм си разреши да унищожава една страна.
Теодора Димова,
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ