Доц. Тонев: Здравната ни система е изправена пред задачата да лови маймуни с трици
„ Понякога здравната ни система е изправена пред задачата да лови маймуни с трици, т.е. с незадоволително вложения, с незадоволително средства, които да бъдат употребявани за едно стабилно развиване на системата, за едно елементарно прогнозиране какви хора ще работят след 5, след 10 и след 15 години в нашата система “.
Това съобщи в презентацията си ръководителят на здравната комисия в Народното събрание доцент Антон Тонев по време на форума „ Иновации и положителни практики в здравния бранш “, проведен от в. „ Капитал “.
Доц. Тонев се спря на възнагражденията в бранша, като се концентрира върху няколко въпроса – по какъв начин, по кое време и какъв брой.
Той напомни известния на всички факт, че българската здравна система е по този начин проведена, че пациентът доплаща от джоба си най-вече в Европейски Съюз – до 40%, при приблизително за Евросъюза към 15%. Доц. Тонев означи още, че във връзка с приоритизацията на опазването на здравето по статистика се намираме в „ златната среда “, защото отделяме 7,1% от Брутният вътрешен продукт, само че уточни, че в случай че от тези средства се изключи доплащането от джоба, което е над 1/3, страната ни би заела надалеч „ по-негативно място “.
Председателят на здравната комисия се спря на въпроси, които по думите му не са разисквани, като да вземем за пример разходната част на една болница. Той раздели разноските условно на три елементи – сред 65% и 80% ТРЗ, 10-30% консумативи, ток, вода и неразбираем % необезпечени задължения.
„ Оказва се, че тези разнообразни по тип разноски, които запълват разходната част на всеки един бюджет на болнична система, имат напълно друг корупционен напън. Т.е. всеки един болничен шеф ги приоритизира по отношение на личното си виждане защо заема тази позиция и какви са самостоятелните му тласъци “, разяснява доцент Тонев. Той уточни, че ТРЗ доближава до 80% от разходната част на бюджета на едно лечебно заведение, само че там корупционният напън е 0%. Не по този начин обаче по думите му стоят нещата с публичните поръчки, задълженията и заемите на едно лечебно заведение.
Доц. Антон Тонев се спря и на броя болнични кревати, като уточни, че у нас те са приблизително
783 с устойчива наклонност да нарастват. В Европейски Съюз пък по думите му още през 2005 година е почнало трайно понижаване на болничните кревати, като междинният им брой още през 2014 година е под 600. „ Това е по-скоро аршин за погрешно изразходвани средства “, означи той.
Председателят на здравната комисия още веднъж се върна на концепцията за по-високи съществени заплати в бранша, като уточни, че те ще дадат сигурност на работещите в него. По думите му, главният минус на спомагателното материално стимулиране е, че от инструмент за тласък то се трансформира в инструмент за надзор. За да се избегне това съгласно него са нужни стандарти за добра здравна процедура. „ Другото е феодализъм “, безапелационен беше той.
По думите на доцент Антон Тонев, има бързи и мудни решения на казуса с възнагражденията в бранша. Като бързо решение той уточни целевото дофинансиране на системата, което се използваше по време на Коронавирус рецесията. „ Да увеличим заплащането, само че не вкарвайки парите в бюджета на лечебни заведения, а по-скоро по вида на ковидните времена непосредствено да финансираме чиновниците “, разясни той и посочи, че сумата за това през 2023 година би била 240 млн. лева
„ Ако желаеме трайно и стабилно да променим нещата обаче би трябвало да си обърнем пирамидата “, регистрира доцент Тонев. По думите му тласъците би трябвало да бъдат преместени към ПИМП и СИМП, с цел да може лекуването на пациента да се прави на по-ранен стадий и да коства по-малко.
За задачата съгласно него при персоналните лекари е нужно пациентската лиска да се резервира, само че единствено за хроничните положения, а всички остри да се заплащат диференцирано.
По думите му пък в СИМП могат да се основат държавни ДКЦ, в които да се притеглят пациенти с добра инсталация и диагностика и по този начин да се сътвори конкуренция сред болничната и извънболничната помощ.
В болничната помощ пък е належащо да се откри резистентен план за прекосяване от клинични пътеки към диагностично свързани групи – „ да лекуваме всичко належащо, без лекаря да прави свръхселекция на един пациент на вратата на кабинета или вратата на болничното заведение “.
По думите му, всички промени би трябвало да стартират незабавно, само че поради политическата обстановка у нас това е по-вероятно да се случи най-рано след идващите избори.
Спирайки се на въпроса какъв брой би трябвало да е възнаграждението на един доктор в бранша, той даде образец с Германия, като акцентира, че там не се изплаща ДМС. „ Средната заплата там е сред 5700 и 8200 евро, при междинна за страната от близо 4000 евро. В Германия лекарите получават приблизително 144% от междинната за страната заплата. В България междинната е 1543 лева, а минималната лекарска заплата е 816 лева Лекарят е с към 20 година трудов стаж и работи в огромна регионална болница “, разяснява доцент Антон Тонев и добави: „ Така сме възнамерявали нашата здравна система, че тя разрешава да има такива девиации. И до момента в който има един подобен доктор, ни е разрешено да се борим за неговия проблем и да желаеме минималното заплащане, при което да можем да си наемеш доктор с 12 години университетско обучение и 12-15 година трудов стаж, да е невероятно “.
Това съобщи в презентацията си ръководителят на здравната комисия в Народното събрание доцент Антон Тонев по време на форума „ Иновации и положителни практики в здравния бранш “, проведен от в. „ Капитал “.
Доц. Тонев се спря на възнагражденията в бранша, като се концентрира върху няколко въпроса – по какъв начин, по кое време и какъв брой.
Той напомни известния на всички факт, че българската здравна система е по този начин проведена, че пациентът доплаща от джоба си най-вече в Европейски Съюз – до 40%, при приблизително за Евросъюза към 15%. Доц. Тонев означи още, че във връзка с приоритизацията на опазването на здравето по статистика се намираме в „ златната среда “, защото отделяме 7,1% от Брутният вътрешен продукт, само че уточни, че в случай че от тези средства се изключи доплащането от джоба, което е над 1/3, страната ни би заела надалеч „ по-негативно място “.
Председателят на здравната комисия се спря на въпроси, които по думите му не са разисквани, като да вземем за пример разходната част на една болница. Той раздели разноските условно на три елементи – сред 65% и 80% ТРЗ, 10-30% консумативи, ток, вода и неразбираем % необезпечени задължения.
„ Оказва се, че тези разнообразни по тип разноски, които запълват разходната част на всеки един бюджет на болнична система, имат напълно друг корупционен напън. Т.е. всеки един болничен шеф ги приоритизира по отношение на личното си виждане защо заема тази позиция и какви са самостоятелните му тласъци “, разяснява доцент Тонев. Той уточни, че ТРЗ доближава до 80% от разходната част на бюджета на едно лечебно заведение, само че там корупционният напън е 0%. Не по този начин обаче по думите му стоят нещата с публичните поръчки, задълженията и заемите на едно лечебно заведение.
Доц. Антон Тонев се спря и на броя болнични кревати, като уточни, че у нас те са приблизително
783 с устойчива наклонност да нарастват. В Европейски Съюз пък по думите му още през 2005 година е почнало трайно понижаване на болничните кревати, като междинният им брой още през 2014 година е под 600. „ Това е по-скоро аршин за погрешно изразходвани средства “, означи той.
Председателят на здравната комисия още веднъж се върна на концепцията за по-високи съществени заплати в бранша, като уточни, че те ще дадат сигурност на работещите в него. По думите му, главният минус на спомагателното материално стимулиране е, че от инструмент за тласък то се трансформира в инструмент за надзор. За да се избегне това съгласно него са нужни стандарти за добра здравна процедура. „ Другото е феодализъм “, безапелационен беше той.
По думите на доцент Антон Тонев, има бързи и мудни решения на казуса с възнагражденията в бранша. Като бързо решение той уточни целевото дофинансиране на системата, което се използваше по време на Коронавирус рецесията. „ Да увеличим заплащането, само че не вкарвайки парите в бюджета на лечебни заведения, а по-скоро по вида на ковидните времена непосредствено да финансираме чиновниците “, разясни той и посочи, че сумата за това през 2023 година би била 240 млн. лева
„ Ако желаеме трайно и стабилно да променим нещата обаче би трябвало да си обърнем пирамидата “, регистрира доцент Тонев. По думите му тласъците би трябвало да бъдат преместени към ПИМП и СИМП, с цел да може лекуването на пациента да се прави на по-ранен стадий и да коства по-малко.
За задачата съгласно него при персоналните лекари е нужно пациентската лиска да се резервира, само че единствено за хроничните положения, а всички остри да се заплащат диференцирано.
По думите му пък в СИМП могат да се основат държавни ДКЦ, в които да се притеглят пациенти с добра инсталация и диагностика и по този начин да се сътвори конкуренция сред болничната и извънболничната помощ.
В болничната помощ пък е належащо да се откри резистентен план за прекосяване от клинични пътеки към диагностично свързани групи – „ да лекуваме всичко належащо, без лекаря да прави свръхселекция на един пациент на вратата на кабинета или вратата на болничното заведение “.
По думите му, всички промени би трябвало да стартират незабавно, само че поради политическата обстановка у нас това е по-вероятно да се случи най-рано след идващите избори.
Спирайки се на въпроса какъв брой би трябвало да е възнаграждението на един доктор в бранша, той даде образец с Германия, като акцентира, че там не се изплаща ДМС. „ Средната заплата там е сред 5700 и 8200 евро, при междинна за страната от близо 4000 евро. В Германия лекарите получават приблизително 144% от междинната за страната заплата. В България междинната е 1543 лева, а минималната лекарска заплата е 816 лева Лекарят е с към 20 година трудов стаж и работи в огромна регионална болница “, разяснява доцент Антон Тонев и добави: „ Така сме възнамерявали нашата здравна система, че тя разрешава да има такива девиации. И до момента в който има един подобен доктор, ни е разрешено да се борим за неговия проблем и да желаеме минималното заплащане, при което да можем да си наемеш доктор с 12 години университетско обучение и 12-15 година трудов стаж, да е невероятно “.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ