Понякога в съзнанието ни надвисват черни облаци. Важно е да

Понякога в съзнанието ни надвисват черни облаци. Важно е да можем да седнем и да се успокоим, с цел да намерим вътрешния си баланс. В тази публикация сме подбрали някои цитати, които ще ви оказват помощ да извършите точно това. 
Трите порти на мъдростта
Един цар имал един единствен наследник – самоуверен, умел и интелигентен. Когато младият принц приключил учението си, татко му го пратил при един остарял влъхва да усъвършенства познанията си за живота.
- Посъветвай ме по какъв начин да мина по пътя на живота – споделил младежът.
- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът.- Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три порти. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо предпочитание да изпълниш напътствията. Не се противи на това предпочитание, другояче ще бъдеш наказан да изживяваш още веднъж и още веднъж това, от което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти самичък да го усетиш със сърцето и плътта си. А в този момент върви. Следвай пътя пред теб. Стария влъхва липсващ, а принцът поел по Пътя на живота.
Скоро се отзовал пред огромна врата на която пишело:
“ПРОМЕНИ СВЕТА ”
- Точно това смятах да направя - рекъл си младежът. – Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, само че други не са по никакъв начин по усета ми. И той се впуснал в първата си борба. Неговият блян, неговата решителност и неговия порив го подтикнали да води война, да предприеме, да превзема, да моделира действителността съгласно волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, само че не и покой в душата си. Променил много неща, само че доста други не съумял.
Минали години.
Един ден той срещнал остарелия влъхва, който го попитал:
- Какво научи от Пътя?
- Научих се - отвърнал принцът – да диференцирам това, което е в моя власт, от това, което не е; да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.
- Хубаво – рекъл старецът. – Използвай силата си, с цел да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за тези, които се изплъзват от властта ти.
И липсващ.
Малко по-късно принцът намерил втората врата. На нея пишело
“ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ ”
- Това си и мислех - си рекъл той. – Другите са извор на наслаждение и наслада, само че също по този начин на болежка и мъка.
И той възставал против това, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко допустимо да промени характера им и да изкорени минусите им. Това била втората му борба.
Минали години.
Един ден, когато принцът към този момент почнал надълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът отново се появил и го запитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, - отвърнал принцът, - че другите не са повода, нито изворът на насладите и скърбите ми, на моето задоволство или отчаяние. Те просто са претекст и опция моите усеща да се проявят. Но възприятията ми се раждат в мен самия.
- Имаш право - съгласил се мъдрецът. - С това, което разсънват в теб, другите ти дават опция да опознаеш себе си. Бъди благодарен на тези, които будят в теб наслада и наслаждение. Но благодари също по този начин и на тези, които те карат да изпиташ отчаяние и страдалчество, тъй като посредством тях Животът те учи на това, което още не си усвоил и от което ще имаш потребност с цел да извървиш Пътя си.
Казал старецът тези думи и липсващ.
След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:
“ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ ”
- Да – помислил принцът. – Ако в действителност у мен се корени повода за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.
И почнал третата си борба. Направил всичко допустимо да усъвършенства характера си, да изкорени минусите си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия блян.
Дълги години водил той тази борба, пожънал триумфи, само че срещнал и опозиция, претърпял и провали. Когато още веднъж срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:
- Какво научи по Пътя?
- Научих,- отвърнал принцът, - че у нас има неща, които можем да променим, само че също и такива, които оказват опозиция и които по този начин и не съумяваме да пречупим.
- Добре - споделил остарелият влъхва.
- Да - траял принцът, - само че стартирам да се изтощавам от тези безконечни борби с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова желая да приключа битката, да се откажа, да зарежа всичко, да си отдъхна!
- Точно това е идната ти цел - съобщил му мъдрецът. - Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.
Казал това и липсващ.
Принцът погледнал обратно и забелязал, че третата врата има надпис и от противоположната си страна! Надписът гласял:
“ПРИЕМИ СЕБЕ СИ ”.
Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.
- Явно, когато се хвърля в борба, човек е омаян - споделил си той. Принцът видял също по този начин разпилени на земята всички тези неща, с които се бил преборил в себе си: минусите си, слабите си страни, страховете си, рестриктивните мерки си, всичките си остарели демони. И се научил да ги познава, да ги приема, даже да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се съпоставя с другите, без да се осъжда и порицава.
Тогава срещнал още веднъж мъдреца, който му задал обичайния въпрос:
- Какво научи по пътя?
- Научих, - дал отговор принцът, - че да мразиш или да отхвърляш част от себе си значи да се осъдиш на постоянно противоречие със самия себе си. Научих се да се одобрявам подобен, какъвто съм - изцяло и абсолютно.
- Добре - споделил мъдрецът. - Усвоил си Първата мъдрост.
Сега можеш още веднъж да преминеш през третата врата.
Едва минал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:
”ПРИЕМИ ДРУГИТЕ ”
Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал и тези, които мразел. Тези, които подкрепял и тези, против които се борил. Но за свое огромно удивление, той към този момент не бил в положение да види минусите и грешките им, които в миналото толкоз го дразнели и които желал да изкорени.
Когато отново срещнал мъдреца, последният го запитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, - дал отговор принцът, - че откогато съм в единодушие със себе си, към този момент няма в какво да укори и другите, а няма и за какво да се опасявам от тях. Научих се да одобрявам и обичам другите изцяло и абсолютно.
15 положителни мисли за всеки ден, които ще оправят настроението ви
Щастието е ентусиазъм, убеденост, мощ, обич, религия, вяра... Всеки от нас е благополучен по собствен личен метод. В хубавите моменти се н...
- Добре - споделил мъдрецът. - Това е Втората мъдрост. Сега можеш още веднъж да преминеш през втората врата.
От другата страна принцът забелязал противоположната страна на първата врата. Там пишело:
“ПРИЕМИ СВЕТА ”.
- Странно, по какъв начин не съм видял този надпис още от първия път - зачудил се принцът.
Той се огледал и видял към себе си света, който по-рано желал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и хубостта на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същия свят…Светът ли се бил трансформирал или неговия взор?
- Какво научи по Пътя? - попитал го мъдрецът при идната им среща.
Нова технология знае защо си мислите
Невролозите Хонми Ли и Брис Кул са разгласили публикация, в която разказват нова методика за четене на мисли – този път те са съумели д...
- Научих - отвърнал принцът, - че светът е огледало на душата ми. Че душата ми не вижда света, а личното си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се коства радостен. Когато нещо й тежи, светът й наподобява печален. Но самичък по себе си светът не е нито радостен, нито печален. Той просто е тук, съществува - и това е всичко. Не той ме измъчваше, а визията, която имах за него. Научих се да го одобрявам, без да го съдя - изцяло и абсолютно.
- Това е Третата мъдрост - споделил остарелият влъхва.- Ето, че към този момент си в единодушие със себе си, с другите и със Света.
Чувство на безметежно спокойствие, бодрост и цялост завладели принца. Той усетил по какъв начин се потапя в Тишина.
- Сега си подготвен да преминеш още веднъж през последния предел – рекъл мъдрецът, - този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината
- И старецът липсващ. 
Поука: Не можеш да промениш истината, само че истината може да промени теб. 

Още от ЛЮБОПИТНО: