Понякога трябва да си припомняме, че животът е дар и

Понякога би трябвало да си припомняме, че животът е подарък и би било прелестно да го изживеем като подобен. Да се насладим на светлата му страна и да потиснем тъмната, да я преодолеем, доколкото ни е допустимо. Често, когато пораснем, ние заживяваме по инерция, написа mila.bg. Постепенно фантазиите отстъпват място на удобството, а вместо с велики и красиви каузи запълваме живота си с комфорт и премълчаване на несбъднатото.

С какво запълваме живота си, без да ни е нужно?

Материални придобивки
Те са най-прекият път до краткотрайното " благополучие " и продължителното отчаяние. Изпитваме за момент небивала наслада от новата облага, а още същата нощ си лягаме неудовлетворени и празни, тъй като тя не носи смисъл, без значение каква е.

Фалшиви другари
Те са съвсем същото като материалните придобивки. Мислим си, че към нас е шумно и " богато " на хора и другари, а когато останем сами и няма на кого да се обадим, разбираме, че същинските другари са малко. Фалшивите - изцяло непотребни.

Гордост и предубеждения
На млади години елементарно избухваме, караме се, браним достойнстовото си, горди сме. Колкото повече остаряваме (помъдряваме), толкоз по-често намираме тези неща за непотребни и натоварващи, ограбващи от нашето време и сила за по-значимото.

Тревоги
Колко неща, за които сте се тревожили преди три години, имат значение през днешния ден? Ако съумеете да ги изброите и въобще да си спомните, сами ще видите, че не всеки път се тръшкаме за същински значимото. Затова пък, когато се тръшкаме, хабим забележително количество сила и наслада.

 

Страхове
Трудно е да се разделим с тях, а единствено без страхове може да сме същински свободни. Те същински блокират потенциала ни да живеем самоуверено, ведро и същински. Те трансформират нас и връзките ни с другите. Те ни стопират да мечтаем и да сбъдваме. Ежедневно би трябвало да се борим против страховете си. С всички сили и с цялата си воля.