Понякога сред археологическите находки се срещат предмети, които преразглеждат старите

Антикитерският механизъм – най-древният компютър

Понякога измежду археологическите находки се срещат предмети, които преразглеждат старите ни възгледи върху историята на човешкото развиване.

Става ясно, че нашите далечни предшественици са имали технологии, на практика неотстъпващи на актуалните. Ярък образец за високо равнище на античната просвета и техника се явява Антикитерският механизъм.

Находката на водолаза

През 1900 година гръцки транспортен съд, занимаващ се с рандеман на морска гъба в Средиземно море, попада в мощна стихия северно от остров Крит. Капитан Димитриос Кондос взема решение да се приюти от неприятното време покрай неголемия остров Антикитера.

Когато вълнението стопира, той изпраща група водолази да търсят морски гъби в този регион. Един от тях, Ликопантис, оповестява, че е видял потопен транспортен съд на морското дъно, а към него – голямо количество остатъци от коне. Капитанът взема решение, че водолазът е получил халюцинации от отравяне с въглероден диоксид, само че въпреки всичко взема решение независимо да ревизира получената информация.

Спускайки се на дъното, на дълбочина 43 метра, Кондос вижда фантастична картина. Пред него лежат останките на античен транспортен съд, а към тях – разхвърляни бронзови и мраморни скулптури, които едвам се виждат под пласта кал, гъсто посипан с гъби, водорасли, раци и прочие подводни жители. Именно тях водолазът взел за остатъци от коне.

Капитанът взема решение, че тази древноримска галера може да е превозвала нещо доста по-ценно от бронзовите находки. Той изпраща своите водолази да изследват кораба. Резултатът надминава всички упования. Плячката се оказва доста богата – златни монети, скъпоценни камъни, украшения и доста други предмети.

Моряците събират всичко, което могат, само че доста неща остават на дъното. Причината е, че на такава дълбочина е рисково гмуркането без особено съоръжение. По време на изваждането на съкровищата един от водолазите умира, а двама заплащат със своето здраве. Затова капитанът дава заповед работата да спре и корабът се връща в Гърция. Откритите артефакти са предадени на Националния археологически музей на Атина.

Находката провокира огромен интерес измежду гръцките управляващи. Изследвайки предметите, учените откриват, че корабът е потопен през I в. пр.н.е. по време на автобус от Родос към Рим. Към мястото на корабокрушението са изпратени няколко експедиции. За две години гърците изваждат от галерата на практика всичко.

Под пласт варовик

На 17 май 1902 година археологът Валериос Стаис, който се занимава с разбор на откритите артефакти, взема бронзово парче, покрито с варовик и раковини. Внезапно тази буца се разчупва, защото бронзът е мощно потърпевш от разяждане, и в нея заблестяват предавки. Стаис допуска, че това е откъс от античен часовник, и даже написа научна работа по въпроса.

Но сътрудниците му от археологическата общност срещат тази обява на нож. Стаис даже е упрекнат в машинация. Критиците на учения настояват, че в Античността не може да са съществували такива комплицирани механични устройства. Направен е извод, че този предмет е попаднал на мястото на корабокрушението в по-късни времена и няма отношение към потъналия транспортен съд. Стаис е заставен да отстъпи под натиска на публичното мнение и за тайнствения предмет е забравено задълго.

„ Реактивен аероплан в гробницата на Тутанкамон “

През 1951 година на Антикитерския механизъм инцидентно попаднал историкът от Йейлския университет Дерек Джон де Сола Прайс. На проучването на артефакта той посветил повече от 20 години от живота си. Д-р Прайс разбирал, че си има работа с невиждана находка.

„ Никъде в света не се е съхранил нито един сходен инструмент – казвал той. – Всичко, което знаем за науката и технологиите от епохата на елинизма, като цяло опонира на съществуването на толкоз комплицирано техническо устройство по това време. Откриването на подобен предмет може да се съпостави с нещо като находка на реактивен аероплан в гробницата на Тутанкамон. “

Дерек Прайс разгласил резултатите от своите проучвания през 1974 година в сп. Scientific American. Според него този артефакт бил част от огромен механизъм, състоящ се от 31 огромни и дребни предавки (съхранили са се 20). Той служил за установяване на ситуацията на Слънцето и Луната.

Щафетата от Прайс поел през 2002 година Майкъл Райт от Лондонския музей за просвета. Той употребявал компютърен томограф при проучването, което му разрешило да получи по-точна визия за структурата на устройството. Райт разкрил, че Антикитерският механизъм, с изключение на Луната и Слънцето, е определял и ситуацията на петте планети, известни в древността – Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.

Съвременни проучвания

Резултатите от новите проучвания били оповестени в сп. Nature през 2006 година В работата под управлението на Майк Едмъндс и Тони Фрийт от университета на Кардиф взели участие голям брой изявени учени. С помощта на най-съвременно съоръжение било изпълнено триизмерно изображение на проучвания предмет. С най-нови компютърни технологии били открити и разчетени надписите, съдържащи названието на планетите.

Разшифровани са съвсем 2000 признака. Въз основа на проучване на формата на буквите било открито, че Антикитерският механизъм е основан през II в. пр.н.е. Информацията, получена в хода на проучванията, разрешила на учените да реконструират устройството.

Механизмът се намирал в дървена кутия с две малки врати. Зад първата имало щит, който разрешавал да се следи придвижването на Слънцето и Луната на фона на зодиакалните знаци. Втората малка врата била на задната част на устройството. Зад вратата имало два щита, единият от които отговарял за взаимоотношението на слънчевия календар с лунния, а вторият планувал слънчевите и лунните затъмнения.

В по-далечната част на механизма трябвало да има колела (които липсват), отговарящи за придвижването на другите планети, което може да се разбере от надписите на предмета.

Тоест това е бил самобитен античен аналогов компютър. Неговите консуматори можели да зададат дата по желание и устройството безусловно тъкмо показвало позициите на Слънцето, Луната и петте планети, известни на древногръцките астрономи. Лунните етапи, слънчевите затъмнения – всичко се предсказвало с акуратност до няколко часа, с корекция за високосните години.

Геният на Архимед?

Кой и какъв талант може да е основал такова знамение на техниката в древността? В началото била изказана догадка, че създател на Антикитерския механизъм е бил великият Архимед – човек мощно изпреварил своето време и като че ли явил се от далечното бъдеще в Античността.

В римската история има мемоари по какъв начин той е зашеметявал аудиторията, демонстрирайки „ небесен глобус “, показващ придвижването на планетите, Слънцето и Луната, а също предсказващ слънчевите затъмнения и лунните етапи. Но механизмът на Антикитера е бил основан след гибелта на Архимед. Макар да не е изключено, че точно този популярен математик и инженер е основал прототипът, на чиято основа е изработен първият в света аналогов компютър.

Днес за място на основаването на устройството се счита остров Родос. Именно отсам е тръгнал корабът, потопен край Антикитера. Родос в тези времена е бил център на гръцката астрономия и механика. А за създател на това знамение на техниката се счита Посидоний от Аламея, който по думите на Цицерон е бил виновен за изобретяването на устройство, показващо придвижването на Слънцето, Луната и другите планети.

Не е изключено гръцките мореплаватели да са имали няколко десетки такива механизми, само че до нас е достигнал единствено един.

И въпреки всичко остава мистерия по какъв начин античните са могли да основат това знамение. И по какъв начин са могли да имат такива задълбочени познания, изключително по астрономия, и такива технологии?

Жак-Ив Кусто, популярен откривател на дълбините на нашата цивилизация, нарекъл тази находка благосъстояние, което по полезност превъзхожда Мона Лиза. Именно такива артефакти прекатурват нашето схващане и напълно трансформират картината на света.